Здравей Делфин!
Нашия диалог ми припомни разни случли от 5-6 години назад във времето, когато "куфарните търговци" бяха обичайна гледка по улиците и кварталите...
Тогава живеех в "Света троица" и един съботен ден ми се звъни на врата. Отварям, някакво непознато (ама пък добре сложено) девойче се усмихва мило, и започва да ми говори за едно невероятно предложение. Докато прехвърлям наум няколко разновидности на приятното предложение, тя вади от раничката си едно ръбесто радио, направено във формата на компютър+монитор+мишка и започва да възхвалява качествата на апратчето. Мишката беше пулта за управление, с бутоните го пускаш, спираш и пр. а с scroll-чето въртиш станциите. Абе най обикновено радио, с грозен (по моите представи) дизайн. То не бяха "кристална чистота на звука" (представете си го с 3 см. в диаметър говорителче), "перфектна чувствителност", "липса на стърчащи антени", "великолепен и модерен дизайн", "леснота за управление и настройка", "помни цели 15 настройки на станции".......
А, на мониторчето се изписваше и честотата на която е намерило съответната станция + часовник. По онова време RDS вече се поддържаше от няколко станции в София, но изделието още не беше чуло за него.
Послушах я 5-6 мин, така, облегнат на вратата и загледан в ... единни други природни продукти... и я поканих да влезе, за да не висим прави.
!!Само сме говорили, ей, нищо повече!!
Та влезе тя, и още по ентусиазирано ми заобяснява, че ако представя продукта на още трима познати, моето радио ще излезе без пари. Тогава включих домашната ми аудио система (на времето бях абсолютен маниак на тема HI-FI оборудване и съм потрошил цяло състояние за такива джаджи). Попитах я да ми опише само плюсовете ,които нейното радио има в повече от моите технники, и с какво ги превъзхожда.
- Ами, казва, можете да си го вземете на вилата, в колата, на пикник, на излет, харчи съвсем малко ток и с 2 батерии издържа сума време.
- Вече си имам портативно, и е JVC, има си и касетофон и CD. А със специален адаптер като свърша батериите мога да го храня и от бордовата електрика на колата.
Нейсе, разговора опря до това, да и дам данните на трима мои приятели, които биха проявили интерес. Аз и предложих тя да ми даде своите данни, а аз поемам обещанието да дойдем с други трима приятели у тях, на спокойствие да ни направи...презентация
В края на краищата нито тя получи данни, нито аз (за съжаление), и под предлог, че има още уговорки и срещи си тръгна.
Ето, това е типичен пример за кофти мрежов маркетинг- продукта не струва, и усилията да го продадеш едва ли са възнаградени. Защото сигурно има и хора, които биха си го купили, не толкова защото е супер, а защото не могат да си купят нещо по качествено и стойностно.
По подобен начин се оборудвах с комплект тенджери и тигани на Zepter, който не знае, и те продава(ха?)т? по схемата на МЛМ. Дума да няма, доволен съм от покупката си!
Ето това е разликата- ако имаш нужда от продукта го вземаш, ако не- не!
Не знам какво трябваше да направи мадамата с радиото за да ме навие да си го купя (абе сещам се за разни неща, ама ...), или да навивам приятлите ми да си го купят. Просто и отказах, използвайки техниката, която тя прилагаше спрямо мене- контраста между това, което имам вече и това, което ми продава.
Докато с тенджерите на Zepter не съм имал колебания, представиха ми ги, почеткахе ме малко и готово- има сделка! И не съжалявам за нея.
Действително методите им на обработка на клиенти не са върха на изискаността, но пък за техния начин на търговия са именно нужните, за да развиват дейност. Аз не се чувствам неудобно да кажа НЕ, тогава, когато наистина мисля че нещо не ми трябва, независимо колко пъти съм казал ДА преди това. Не карам никого на сила да идва да си рекламира стоките, и щом са решили да го правят пред мен, значи аз като клиент вземам решението за покупка.
Струва ми се, че ние все още нямаме манталитета на клиенти, едва ли не чувстваме вина, че някой си прави труда да ни "ухажва" като клиенти, а ние не да не си купим. Изглежда има още носталгия по времето, окгато продавачите и копувачите бяха някакви враждебно настроени една срещу друга "армии", и трудно поемаме любезно отношение или затопляне на отношенията... Но това са си мои схващания, напълно възможно е да съм в грешка.
Лек ден, Делфин!
Аре със здраве
|