Преди месец се реших да ида и да прехвърля телефона на мое име.

Като собственичка на апартамента, в който е монтиран телефонът, тези неща биха следвали да се прехвърлят автоматично. Все пак е в моя дом. Но такъв е редът, приех го за нормално.

Паля колата, проверявам дали всички лични документи са в мен и отивам в офиса на БТК по район.
Съответно съм излезнала с разрешение от работа, за около 1 час. Влизам в залата и се нареждам на опашка. Седя и си чакам реда близо 30 мин. Преди мен имаше всякакви случай, един се отказва, друг прехвърля. Слушам, гледам и запомням.
Идва моя ред и се започва изреждането на необходимите документи.
- Копие от Нотариалния акт!?
- Акт за раждане;
- Бележка за платена сметка;
- Присъствие лично на лицето, на чието име е номера до момента;
- Лична карта /добре, че не ми поискаха и шофьорска книжка/;
- Заявление.
При наследство:
- Удостоверение за наследници.

Заставам аз, очи в очи със служителката, представям и се, подавам през стъклото заявлението.
Служителката на мига ми поиска копие от нотариалния акт, което е абсолютно незаконно, защото това е собственост и някой може да се възползва от наличието му. След това ме погледна и казва "Акта за раждане, моля".
При което аз изтръпнах, защото не е в мен.
- Без него не може!
Е, как не може бре? Аз стоя на крак пред нея! Жива, здрава, фейс ту фейс, както се казва, нима е толкова необходимо да го имат.
Почват се едни кандрми, увещания, естествено, че ми губят времето да се върна до вкъщи 10 км., за да го взема и още 10 км. да и го предам.

Присъединиха се хора от опашката, влезна един мъж, явно по-вишестоящ и даде разрешение, да мина без документа за раждането ми. Имало Господ!
Е, след час и 45 мин. благополучно излезнах. Ужас.
И през цялото това време, докато се оформяха документите на всички някой влизаше за уж две минути, лаф моабет, цигарка, ние седим от другата страна на "барикадата" и чакаме. Що пък, спешна работа сигурно нямаме, а те нали уж си вършат работата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите