Има 2 основни механизма за отлюпване на пяна:
- раздуване на мехурчета газ в пяната при понижено външно налягане на голяма височина ("пуканка ефект"), и
- разкъсване на пяната от стриване с високо-скоростно въздушно обтичане.
Типично, първо заработва пуканка ефектът, и това създава вътрешно разцепване в пяната. Тази вътрешно-разцепена пяна по-лесно бива разкъсана от въздушното стъркване. И се достига до отлюпване на пяната.
Старата пяна, както съм чувал, е била по-устойчива на пуканки ефекта. Заради което по-малко се е люпела.
Сега, ако приемем че парче пяна се е отлюпило и блъска челен ръб панел, то физически едва ли има разлика между резултата от сблъсъка. Някои даже казваха, че новата пяна има по-ниска гъстота, и това я омекотява. Но ако пяната е пропита с вода, водата замръзнала на лед, това пък прави новата пяна доста по-тежка и по-твърда.
Анализи показаха, че площно отлюпване на пяна се получава ако пяната се отлепила от метала под нея, и това отлепване създава "филм" от въздух, който - в увеличен мащаб на пуканки ефекта - прави разлепената пяна особено податлива на разкъсване от въздушно стъркване.
До колкото си спомням, поправителната дейност по пяната (от Локхийд - Мартин) беше:
а) модификация на пяна прилепване на критични места (където въздушното стъркване, заради завихряне или нещо друго, е особено силно), да се минимализира разлепващия въздушен филм.
б) модификация на самата пяна, да е по-устойчива на пуканки ефект
в) покритие на пяната, да заздрави пяна повърхността срещу въздушно стъркване
г) модификация на аеродинамиката на критични места (промяна във формата на външния пяна контур, промяна във формата на съставката покривана с пяна, надпоточен аеродинамичен "щит", да защити мястото от стъркване)
Интересното беше, че в НАСА веднага след катастрофата цъфнаха идеи да бъде обвинен Боинг (наследник на Рокуел), замислител на Совалка и горивна система водеща от резервоара до совалката, че не са помислили за (г) по-горе, и са оставили пяната уязвима на въздушно стъркване. И наши ветерани мигновено извадиха стари записи, от времето на Рокуел, от предложение от Рокуел да покрие критичните места с ламаринена обшивка, да защити изолационната пяна, и решението на НАСА да не приложи тази защита защото щяла да бъде прекалено скъпа. Изчисленията на НАСА разпределяха цената на усилието върху Совалка полети до 1999 (помниш, Совалката спираше да лети в 2000, и Предприемаческа Звезда литваше). Не си спомням цената на полет, но сумата за днешните цени беше смешна, нещо като Д100 000 на полет, или може би Д300 000. Това "оскъпената" разработка заради полети до 1999; ако бяха счели полетите до днес, щеше да излезе доста по-евтино. Та щом ветераните наизвадиха записите от старото предложение от Рокуел и отказа от НАСА - и пак настана мир и спокойствие.
Аргументацията срещу "чорапогащник" върху пяната беше интересна! Основният аргумент беше, че пяна ще се отлюпва, и това няма начин да бъде спряно. И е по-добре всяко парче, щом се отлюпи, да бъде отмивано от въздуха, само и незначително и податливо на въздушното заобикаляне на совалката (сиреч, тенденцията на парчетата да избягват сблъсък), вместо тези парчета да се насъбират под чорапогащника, и току той се разкъсал и маса парчета полетят към совалката в гъст облак, гарантиращ сблъсък.
|