Тези дни толкова нови неща научихме... И аналитични пособия разработихме... И аз както виждам мен си... Знам все повече и повече за совалките, които пък намаляват на брой... И старата шега, че специалистът научава все повече и повече за по-малко и по-малко, че на края знае всичко за нищо - не ми се струва така смешна.

Когато ОВ-099 беше разломена, тя беше най-хубавата совалка. Барабар с най-хубавите (за тогава) двигатели. Сега ОВ-102... също беше най-хубавата совалка, ново-ремонтирана, пък и инструментирана. Що борба беше с НАСА да бъдат запазени чуствителите по ОВ-102, да имаме данни за "здравна профилактика", както го наричаме! НАСА пестеха, много усилено. Искаха совалките да бъдат разглеждани като пикапи. Като го купиш от производителя, пикапа, искам да кажа, просто го ползваш - без специални анализи преди всяко ползване. Та така и совалките трябваше да бъдат. Да, ама едно излитане ни дава данни, аеродинамични, за 120 сек. До сега имаме към 100 полета (от които повечето НЕ са със совалки, инструментирани както ОВ-102!) - това са 200 минути данни, върху 5 машини. Това за излитане. Влизането трае по-дълго, към 1 900 сек. Това са 32 минути; 3 200 минути данни, пак върху 5 машини. Пак не всички инструментирани както ОВ-102. От тези данни, подробни (стойностни) анализи върху совалка поведение имаме само за ОВ-102, заради инструментацията, и частично за ОВ-103, заради частична инструментация. Новата (беше нова, но още така я наричаме) ОВ-105 е почти без нищо. И какво? Совалката даже на сън не може да бъде доближена до ниво на пикап. Или на самолет. Че в Дъглас ние цепехме съпротивление коефициентите до десета от процента - и това за гаранция с парични последствия! За совалките... Трябва да съм внимателен тук, но да обобщим цепенето до доста по-обширно закръгляне. Това като пример.

Тези дни още си траем, и не сме намекнали на НАСА, че ако бяхме позволили... икономисването... по ОВ-102 да достигне желаното от НАСА ниво, сега да си чешем главите и да интелектуалничим с размахване на ръце.

Освен да се позоваваме на (протичащото през космическата програма) суеверие - и да решим да НЕ изстрелваме най-хубавите совалки. И за всеки случай, да преномерираме полетите от арабски на римски или обратното. Ето, беше направено със КПС-113 - и всичко цъфна! Де да се бяха досетили да преномерират КПС-107 (която и без това си беше без късмет; само виж номера на полета, а излетя след -113!).

Тези дни покрай анализите излиза въпросът с гладкостта на совалките. Примерно, ОВ-102 я имахме за най-грапава. Грапавостта се отразява пряко върху прехода от ламинарно към завихрено обтичане, и от там върху поведението на совалката точно в режима, в който се разломи. Да, обаче защото скоро бе излязла от ремонт (това й беше втория след-ремонт полет) - оказва се, че тя е била най-гладка! И само един поглед върху прогресията на грапавост (тя е функция на брой влизания) - ми то става ясно защо совалките не са пикапи.

Въпросът който се питам, в момента, се върти върху довеждането до стройност на разни нови анализи... До сега работех с разбирането, че каквото правя - ще бъде ползвано многократно, за дълго време, и усилията по аналитична ефикасност, с подробна документация на процесите, бяха оправдани. Но се сепвам щом си спомня, че ни остават само 3 совалки! Колко ефикасност е нужна? Ще имаме чудесен пакет от аналитични пособия за да анализираме ефикасно... Какво? 3 совалки? Каква е ползата?

Набраният тези дни опит би ни помогнал най-вече с операцията на новото поколение совалки - които ги има само по снимки на списания. Поколението преди мен вече е отвъд пенсия. (Моят пряк старши колега достигна пълна пенсионна възраст миналата година.) Следва моето поколение, или малцината от него, които не бяха изпосъкратени през последните 14 години. Ние не сме пълноценни заместници на пенсионерите - защото нямаме пряко участие в замисъла на совалката, от листа хартия. Но все пак, ще се понапънем, пък и сме чували това-онова, обща култура поне сме набрали, в движение сме, така да се каже. И след нас? Ако САЩ не си стегнат гащите и не се забързат с ново поколение совалки - и моето поколение ще отмине. И? Ще останат бюрократите. С тях е пълно! (Тези дни се удивявам що народ бута хартия по совалка програмата! Леле мале! За един от нас има около 20 книжовници, които разместват хартия!) И ново поколение, без опит. Ще го набере, опита - но това значи загуба на 20-на години, заради загубата на опита на пенсионерите, най-вече, и после нашия.

Да, Садам Хюсеин лично е виновен! Леле къф гад, бе!