Както излезе от изпитания и анализи, безвъпросно е че парче изолационна пяна е ударило водещ ръб панел и го е пробило. Много от изпитанията бяха проведени от Сандиа Лабораторий, а анализите по високо-скоростен сблъсък бяха проведени от Боинг - Филаделфия. Ние анализирахме аеродинамика и аеронагряване преди и след сблъсъка (преди сблъсъка за предсказване на вероятни пяна парче траекторий и сблъсък параметри; след сблъсъка за предсказване на газов вход в крилото и растеж на пробоя, както и движението на нахлулата газ вътре през крилната структура).

Съмненията дали пяна е виновна бяха започнати от хора, незапознати с материята и като твърдяш, и като аналитично поле, но поставени на началнически позиций и следователно видими и чувани далеч отвъд ограниченията в инжинерните им познания. Виждал съм няколко такива характери високогласно, пред отворен микрофон, да казват как няма начин пяна да пробие водещ ръб панел, защото за да спукаш панел трябва да го намлатиш с чук, а кой знае какво още за да го пробиеш. След удивлението от изпитанията в Сандия (по-долу), тези хора разумно млъкнаха.

Елевон двигач (хидравличният цилиндър) от лявото крило имаше изгорена неръждаема стомана, последната буквално очернена и напукана като изгоряло дърво, все едно че двигачът е бил облят от съсредоточена плазмена струя. Когато видяхме елевонът, изглеждаше че струята е дошла от горе, от към задния багажник; това възбуди съмнения по произхода на плазмата. Но евентуално се разбра, че техниците са били поставили двигача в отломки матрицата с грешна ориентация; обгарящата струя е идвала от долното крило. Което все още не е ясно е как алуминиева структура е можела така да насочи плазмена струя към двигача, че обгарянето да е, да повторя, все едно от плазмена горелка. "Горелката" бе центрирала върху двигач цилиндъра достатъчно дълго че буквално да прогори дупка в дебелата стоманена стена. Но предполагам ако някой се загрижи, може да бъде проведен подробен анализи на обтичането и да се достигне до физически-логична картина. Във всеки случай, обгарянето на двигача вече не поражда съмнения по произхода на плазмата.

Много хора "по усет" си представят че щом нещо е "пяна", то значи че пяната е шуплеста, мека, лека, все едно дунапрен, и как може парче от пяна да пробие въглерод-въглерод композитна черупка!? Изолационната пяна в случая не е въобще дунапрен, и често е пропита с вода, водата често замръзнала в много студен лед. В някои отношения, парчето пяна е по-скоро парче тухла. Удрящо панела с ~300 м/с. А композитната черупка е може би 4-6 мм дебела. Даже суха пяна (неутежнена от вода, и не-довтвърдена от лед) е пробивала панел. Чухме, че след първото изпитание в Сандиа, даже изпитание станок инжинерите били удивени от колко лесно пяната пробила панела.