За основа: изчислителните установки на контролната система имат много... скромен капацитет. Поради различни причини. Издръжливост към електро-магнетичен пулс, космическа радиация, и бюрократичните патаклами за удостоверяване на нови установки, и прочие.
Значи, преди влизане, контролните ограничаващи параметри биват натоварени в установките. От дискетка, примерно, или нещо подобно. Всичко бива проверено, май чрез паралелна данна струя от земята, и совалката е готова за влизане. След като параметричните ограничения бъдат натоварени - контролната установка контролира алфа (и другите параметри) в съответните ленти. Това за номинален режим на влизане. Сега, ако режимът не е номинален, очаквам ограничаващите параметри да бъдат "качвани" от земята. Или ще бъдат натоварени от друга дискетка, на борда? Тези подробности са извън познанията ми.
Трудността започва, обаче, с пре-настройката на съставките на контролната система. Всяка съставка (примерно, ракетните двигатели за контрол) подлежи на свои параметрични ограничения. Които изглежда не могат да бъдат променяни в полет. До голяма степен, това е свързано със... скромния капацитет на контролната система; контролите на съставките не са с по-голям капацитет!
Примерно, когато анализирах как совалката може да лети със запецнала флапа: Една от мъчнотийте беше не само да заключа къде може и къде не може да се лети с флапата в даденото отклонение, но и ако не може - колко от контролните моменти (тангаж, рискание, крен) не достигат. И казвам аз на джентълмените: тук можем да летим, тук не можем - но ако цръкнете с ракетния контрол тук и там - совалката лети под контрол. Да, но такова цръкване тук и там... Контролите на ракетните двигатели за тангаж изключват щом совалката достигне до дадено динамично налягане (мисля че е динамично) - и това е доста рано във влизането. Идеята е отгазването да не повреди соплата или околната повърхност на совалката. Добре де, нали ако запецне флапата, вече се борим да спасим хора и машина - и няма да ни е грижа за козметика? Така е, но пре-удостоверяване на ракетния тангаж контрол иска... нескромно дълго време. Значи, ще ограничим отклонението на флапата? Да, обаче не. Защото и нейният контрол си има лента; тази лента не можем да ре-програмираме току-така! (Това за полет който ТЕПЪРВА ще излита!) Освен това флапата (с другите аеро контрол плоскости) бива циклирана пробно в космоса; ами ако запецне още там? Ми циклирайте я до резнати отклонения! Ама и това не може - и там други мекотяш ограничения, пре-програмирания, невъзможни... И изобщо, история.
В случая с алфа измененията, обаче, мисля че промяна на лентата беше възможна. Защото засягаше минимално режима на операция на контролните съставки; най-вече удължаваше времето, за което те трябваше да работят. Въпрос на гориво за силовите установки. Но поне измененията да се простираха до употреба на горивните резерви, примерно! Но както казах преди - беше време за анализите. Всичко вече са предположения.
|