Re: Нещо, което ме притеснява... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

megi, здравей.

На 13.01.2012 година към 23.30 часа, след като съм изпил близо бутилка уиски, се качвам в колата заедно с готвачката на ресторанта, за да я закарам в ж.к. Гоце Делчев, където е дома й. Най - нормалното нещо за мен, след като съм пил - да прибера вкъщи готвачката на ресторанта. Най - най - нормалното е да не ме спрат полицаи. Толкова пъти съм го правил?! Пия и карам колата. Спирам пред входа на блока, където живее готвачката. Спирам по средата на улицата. Малка уличка, квартална уличка. Защо да не спра по средата? Загасвам колата и поглеждам в огледалото и виждам сините светлини от полицейска кола. Накратко - давам кръв в болница. Резултатът - 0.9 промила. Отивам в КАТ след еди колко си време и се срещам в приемното време с полицайката, която пише актовете и определя за колко време ще ми вземат шофьорската книжка. И какво казвам? Изигравам колко съм честен. Това го мога. Толкова години съм го правил - правя се на честен. Това да се правя на честен беше станало моя втора природа. Това да се правя на честен, така се бе срастнало с мен, че аз просто си вярвах, че съм честен. Да, аз бях самата честност пред полицайката и си вярвах, адски си вярвах, когато й казвам:"Госпожо, съжалявам!Бях пиян на гъз. Точно така казвам, "на гъз"./по този начин скъсявам дистанцията, честно казвам, че съм бил пиян, хитро правя първата крачка, за да спечеля за "каузата" си полицайката - шефка/. Но това ми се случва за първи път/вече лъжа, защото не ми е за първи път, но полицайката вече е изманипулирана с това "на гъз"/ и ви моля да бъдете блогосклонна в наказанието, което ще ми наложите. Работя в киното/ с думата "кино" улучвам десетката/ като реквизитор и шофьорската книжка ми трябва." Гледам полицайката в очите, защото съм "честен" и чакам. И тя казва:"Вие сте първият, който идва при мен и честно си признава, че е бил пиян. Ще отнема правата ви за шофиране "само" за три месеца." Тържествувам - хем ми казават, че съм честен, хем ще ми вземат книжката "само" за три месеца.

Пиех активно от 1985 година до 1997 година. Не помня точно кога, но през 1997 година, поисках да спра да пия. Завинаги. Поисках да спра да пия по няколко причини - не бях сам, но се чувствах навсякъде и във всичко самотен;в повечето случаи, не можех да остана с едно - две питиета и се оливах и следваха, най - общо, простотии;не ми вървеше в живота...И за всичко това виновен беше алкохолът, причината беше алкохолът. Вярвах, че ако мога да спра да пия, дори и грам алкохол, всичко ще се подреди. Опитът ми, усещанията ми сочеха, че аз не можех да оставам с "грам" алкохол. Затова - хич. Тогава не знаех, че истинската причина е една - аз вече съм бил алкохолик от безнадеждният тип. Не можех да допусна, че съм алкохолик, защото в логиката на алкохолик не бях загубил всичко и въпреки, че не ми върви в живота в същото време си вярвам, че все пак съм успешен - висше образование/ами то не само аз имам висше образование/, работа/ама, сменявам работното място на 5- 6 месеца, защото или шефовете, или колегите са виновни, кофти, а аз винаги прав и безумно честен/, имам компания... Нямах семейство, а исках да имам. Може би, това да имам семейство, причина извън мен, основно провокира това да поискам да спра да пия в незнаен ден на 1997 година. Вече съм споделял как спрях да пия тогава. И все пак, накратко. Аз не съм дълбоко религиозен. В онези години, да не казвам, хич. Защо тогава отидох в църква, а не в болница, намам никакво обяснение. Просто отивам в църква. Днес имам обяснение, даже не е и обяснение, но това, което имам сега мисля, че не мога да го обясня. Защото то е в мене и за мене. Интимна работа. Но мога да кажа какво съм правил и какво правя сега. Та, тогава отивам в църква. Влизам и директно се отправям към иконата на Иисус Христос. Паля свещ. И на колене. Не ме интересува колко хора има или няма в църквата. И се моля, и каква е молитвата, която не знам колко пъти съм повтарял, ей така, на колене:"Господи, моля Те, направи така да се разболея, ама не от такава болест, че да умра, ами от болест такава, която да ме принуди да спра да пия и да не умирам, не искам да умирам!Искам да живея!Моля Те, Господи!"Пак казвам, не помня по кое време на годината 1997 - ма съм направил това. Но помня, че на 20.12.1997 година бях вече в ИСУЛ, на системи, със сонда в носа, с перфорация на язва на дванадесетопръстника и загуба на два литла кръв в последните две седмици, когато се влачех в дните си, нямах сили, не знаех какво става с мен, преди да дойда в ИСУЛ. Преляха ми четири банки с кръв първата седмица и в началото на третата седмица ме изписват от ИСУЛ. В първите дни на януари 1998 година беше това. Дават ми един месец болнични. Тогава работех управител в едно лъскаво, да не казвам емблематично и до ден днешен денонощно заведение в София. И не ми се пие. И даже не ми се пуши. И така да края на 2006 година. С два дни изключене - един ден изпих две малки бири, защото трябваше да се срещам за втори път с жена ми, след 11 години развод и все още не виждал и непознаващ дъщеря си и на тази среща очаквах и вярвах, че е въпрос на месеци, отново да живеем заедно с жена ми и най - накрая да се запозная с дъщеря ми. И още един ден - на 20 годишнината от завъшването ми на средно образование. Можех да се почерпя, можех да се възнаградя, защото вече имах семейство, защото познавах вече дъщеря си, работех. Защото жена ми все още имаше два апартамента, които аз все още не бях продал, започвайки бизнес и защото не пия; защото все още не бях изтеглил 13 кредита и пак не пия;защото не пия и по тази причина, че само не пия, аз съм като другите, като "нормалните"; защото не знаех, че алкохолизмът е болест и аз вече съм бил болен от тази болест, която се казва "алкохолизъм", защото веществото, с което съм "лекувал" тази болест се нарича "алкохол", и защото тази болест "дреме" в мен и без алкохол, аз не предприемам нищо, за да се лекувам цели осем години, защото съм убеден, че е достатъчно само да не пия грам алкохол..."Мотивът" да започна да пия алкохол - едно малко уиски в края на 2006 година бе фактът, че дъщеря ми, все още ученичка, излезе на квартира с гаджето си. От този момент нататък как съм пил, защо съм пил, направо не ми се разказва. Но стигнах до 13.01.2012 година. Взеха ми шофьорската книжка. Не пих два - три дни и пак започнах. Нито без алкохол се чувствах добре, нито с алкохол се чувствах добре. Нещо взех да се обърквам. Започвах с чаша вино, когато отидех към 09.30 часа сутринта в ресторанта. Гаврътна чашата и ахаа да се отпусна и нещо пак ме стяга, комфорта изчевза. Гаврътна още една и пак същото. Минавам на водка, щото мисля, че водката не мирише - никой няма да разбере, че пия от сутринта. Работя в киното, ама все още държим с жена ми и ресторанта. Персоналът не трябва да разбира, че аз пия от сутринта.Метна 100 мл водка и на секундата, ама на секундата, все едно нищо не съм метнал, нищо не съм вкарал. Ужас!!!Не мога, нито с алкохол, нито без алкохол. Не помня в кой ден на януари 2012 година отивам при психиатър. Този път не отивам в църква. Отивам на психиатър. С жена ми отиваме при психиатъра. Търся спасение, а пък лъжа психиатъра. Не му казвам, че пия от сутринта. Казвам му, че ресторанта не върви, зле ми е нервната система/какво разбирам аз от нервна система, ама иначе се оплаквам на психиатъла, че нервната ми система е зле?!/, депресиран съм.., все причини извън мен. Измрънках, че пийвам. Лелееее - пийвам?!Аз пия от сутринта, а на психиатъра казвам, че пийвам?!Не знам, дали съм успял да го излъжа? Но психиатъра прави това, което може да направи. Защото за това е учил. Психиатърът е професионалист и ми предписва по схема ривотрил. За първи път в живота си щях да пия такива лекарства. Аз и до ден днешен не знам какво точно е ривотрила - антидепресант ли е, какво е? Има и една друга дума за разни лекарства от този тип, ама сега не се сещам коя е? Започвам да пия ривотрил по схема и не трябва да пия алкохол. Така ми каза психиатъра. И може би една седмица пия ривотрил и не пия алкохол. Но много меко се изразявам в момента - не пия алкохол. Не не пия, ще гръмна от напъни, за да не пия алкохол. На втората седмица си викам, а бе, аз що не взема да цапна една водка? Този ривотрил, все едно не го пия. Ами, цапнах. И нищо не стана. Точно, нищо не стана. И с алкохол, и без алкохол, пак тая, и с алкохол и с ривотрил, пак, пак тая. Ужас!!! Спирам ривотрила. За какво ми е този ривотрил? Жена ми казва, че трябва да има натрупване, иска време, за да даде резултат пиенето на ривотрил. Отговарям и машинално, като робот:"Какво натрупване на ривотрил, бе? Аз такова натрупване на алкохол съм правил и нищо, сега ще натрупвам ривотрил?!" Това да спра ривотрила не от мене. И тогава, и сега не е от мене. За какъвто искаш ме мисли, но това да спра да натрупвам ривотрил не е от мене. И продължавам само с алкохола. Хубаво - лошо, нито мога с алкохол, нито мога без алкохол, но не мога да спра, не знам как да спра да пия и пия. Взех си шофьорската книжка април месец. Полицайката спази обещанието си. Карам пак колата и пак карам, дори когато съм пил. Даже си имам патронче водка в колата и гаврътвам от време на време. усещам дълбоко в себе , че се случва, правя нещо нередно, нещо ненормално, ама в същото време си казвам - а бе, Сандьо, карай сега, ти ще спреш в един момент, в крайна сметка ти да не си луд?!Не спрях. Спря ме нещо след поредното бяло петно след грандиозен запой в нощта на 21.06. срещу 22.06.2012 година.

megi, в този клуб споделят хора, които се въздържат от пиенето. И мисля, че това е полезно. За мен, поне е полезно. Аз ти казвам, че аз и сега, когато пиша не се въздържам. Аз съм освободен от това, аз съм безразличен към това. Имаш избор.

И стига само съм говорил за опит, за традиции, ами да взема и да правя нещо по въпроса. Да взема да ги спазвам тези традиции. Стига съм адвокатствал, стига съм правил реклама. И да не взема да си помисля, да си повярвам, че съм самото смирение, само ще ти споделя, че този път, нито отидох в църква, нито отидох на психиатър:"Член съм на Обществото на АА от 22.06.2012 година, петък, 19.00 часа, в моята домашна група на АА "Има изход".

Благодаря за споделеното от теб. И отново - имаш избор. Успех!Има изход.