Аз стигнах до следния извод с моите кризи и пътя ми към трезвостта: при всички случаи, освен за намаляване или пълно спиране на пиенето, алкохоликът или проблемният пияч (по-лека форма от баш алкохолика) трябва активно да действа по промяна на ежедневието си и общуването си. По това е говорено много, но не пречи да се повтори за милионен път. Много е подвеждащо, ако човек си въобрази, че животът му ще се оправи само като спре алкохола и като се отърве от най-мъчителните неврологични и психологични състояния. Много пъти съм се оправял от само себе си и съм прибягвал към алкохола не за да удавя притеснение и мъка, а за да засиля ентусиазма и доброто си настроение. И пак съм влизал в омагьосания кръг. Така че първоначалната ти цел, според мен, трябва да бъде да влезеш в един скучноват, но лишен от силни тревожности и депресии ежедневен ритъм, след което, като се почувстваш по-стабилно психологически, постепенно да усложниш дейностите и контактите си, без максималистични амбиции. Но този преходен скучноват, предвидим период е задължителен. А не, на първата сутрин, в която се почувстваш великолепно и преливаща от оптимизъм, да се откажеш от скучния преходен режим. Все едно се възстановяваш от дълъг грип и не тръгваш да правиш планински преход веднага след като усетиш тялото си по-укрепнало, а чакаш още известно време да се излекуваш напълно. Говоря 100% от личен опит. Много са подли тия внезапни оправяници и еуфоията "Ха, ама аз съм си добре, бе! Дай сега да го ударя пак на живот! Да му мислят болнавите и слабаците!"

Трезвени и позитивни емоции ти желая за Новата година!

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)