Здравей ! Развълнувах се от това, което пишеш, разпознавам себе си и повярвай ми, че ти повече помагаш на мен в момента, защото аз съм се чувствала по същия начин. Пиех и то не според общата представа за алкохолик. Пиех, за да ми е уютно, за да се гушна и отпусна с чашата, не смятах, че е нещо нередно, защото не съм прекалявала в началото Ефекта постепенно загубих, но желанието ми ставаше все по-голямо. В нашата Голяма книга на Анонимни алкохолици има един тест. Да отидеш до най-близкото барче и да се опиташ да пиеш контролирано. Да пиеш и да спреш внезапно. Опитай това няколко пъти и виж как се чувстваш после. Когато започвах да пия винаги исках да съм презастрахована, че ще имам алкохол за после или достатъчно, че да не се случи така, когато ми стане най-хубаво да трябва да се разкарвам, да търся... Трябваше хубавото да продължи много, въпреки че сега наблюдавайки алкохолици виждам как след омагьосването и еуфорията тръгват всички ония негативни последствия, които самата мен са отвращавали-само дето аз не съм имала поглед над себе си. Започнах да лекувам нервността си/имаше причини и то сериозни депресията,после биполярното разтройство и накрая шизофренията. Минах през клиники и дори електрошокове-страшничко беше. И така-това не се случи за една година, но лека полека в следствие на неспособност да се радвам на живота, защото никога нямах точно това, което исках, а повярвай ми много съм имала-семейство, турнета в чужбина, пари-всичко, всичко, което съм си представяла, че ще ми стига.Уви, нямах сетива.Болестта, -телесна/алергия на тялота към алкохола,психическата-натрапчиво, обсесивно мислене за алкохол и духовната-затварянето в себе си, отделеността от всичко и усещането за безполезност ме тласкаха към това, което ме унищожи. Тази болест се нарича алкохолизъм, но не алкохолът е първопричина, а както вече писах духовната болест, поради която се чувствах нещастна и зверски самотна. Не бих искала аз да определя дали имаш проблем, но ако натрапчиво те съпътства мисълта за алкохол, с който ще се почувстваш по-добре, ако когато започнеш да пиеш не можеш да спреш и без алкохол се чувстваш раздразнителна и недоволна то можеш да дойдеш в нашето братство и да послушаш, за да видиш дали ще се индетифицираш. От 5 години не употребявам алкохол и когато си мисля за оня период понякога ми се струва, че това не се е случило на мен-беше тежко и ужасно самотно падане надолу. Не случайно казват, че жените потенциално алкохолички стигат дъното за 5 години -доста по-бързо от мъжете. Затова ми се иска никой да не стига дотам, защото има изход. Аз съшо съм член на АА,, Има изход,,.