|
Здравейте,
Бившият ми приятел е алкохолик, с почти всички екстри на алкохолната болест. Зад себе си има провален брак, ужасен от пиянството му 15 годишен син, почти десет години е седял без работа или с инцидентна такава, имал е и периоди на ремисии, но за кратко.
Струва ми се, че при него проблемът вече е довел до личностно разстройство, вероятно и заради съчетанието на алкохола с ежедневното пушене на марихуана. Физически все още нещата са наред, с изключение на настъпили на два пъти парези на ръката - първата преди около 15 години, втората - тази пролет.
За две години видях доста: напивания до припадък, тотална неадекватност, загуба на ориентация, халюцинации, съвземане за много кратко време, абстиненции. Превръща се в друг човек: зъл, агресивен, арогантен. Понякога настроенията се сменят буквално през пет минути, както и отношението към мен. Измисля си, губи връзка с действителността, хваща го параноя, липсват спомени. В един момент това започна да се прехвърля и във времето, в което е трезвен, част от симптомите остават и реагира изключително остро и бурно.
След като го взех на работа при себе си, въпреки че не пие през деня, вечерите станаха много страшни, вкопчва се в чашата, пали тревата и след час няма смисъл да правиш опит за разговор.
Накрая напрежението взе превес, след няколко грозни сцени, намеси се и друга жена, със същия проблем като неговия (самият той твърди, че тя е тежка алкохоличка) и се разделихме. Поставих условие да спре да пие, за да се върна при него, имаше период на размисъл, но отказа. Категоричната му версия е, че не иска да си променя живота, че отказът от пиене ще доведе до загуба на социалния му кръг и че сега живее животът, който иска. Любимата му реплика е: "взе си завършен продукт".
Знам че насила хубост не става, още повече, че той е голям инат и все мисли, че искам да го превъзпитавам. Все пак ме крепи това, че признава проблема, от известно време насам твърди, че добре знае, че е алкохолик, но така иска да живее. Чат-пат е комбинирано със самосъжаление в стил: толкова заслужавам. Наскоро заяви, че осъзнава, че единственият му шанс за нормален живот съм аз, от което в последствие се отказа, с уж ясно съзнание за решението си.
Това, което всъщност се чудя, е дали има смисъл да се опитвам да променям нещо и да се боря с порока, който вече се е сраснал с личността, рискувайки да го накарам да се инати още повече, евентуално да напусне работата си, понеже тук най-често говорим и правейки ми напук съвсем да се влошат нещата или да го оставя да бъде с някой от "същия вид", където доколкото разбирам той се опитва да ограничава пиенето, може би и собственото си покрай това, и да се опре на собствените си сили и възможности, за да се измъкне сам.
|
помощ за близък
