Тия дни една наша позната,на която и двамата и сина са "действащи алкохолици"/ а не "БИВШИ",сподели за себе си и за това как живее с тях и със съпруга си,като и двамата имат искреното желание синовете им да спрат да пият....
Като слушах нейното изказване по едно време не успях да сдържа смеха си,който напираше у мен,поради идиотско смешната описана ситуация-такава,в каквато бях живял години наред преди да спра да пия и да живея нов Живот без нуждата от дрога или алкохол. Та тя сподели как давали на синовете си редовно пари,как децата им се опитвали да пият "контролирано" или дори да спрат да пият и как това не се получавало. Как отново им давали пари,носели им храна когато били в другото им жилище и как всичкото това било с надеждата,че "ще спрат да пият и ще потърсят изход от безизходното си състояние". Аз послушах внимателно и след като малко се поуспокоих от това,което беше завладяло мен и останалите наши събратя като настроение са изказах простичко доколкото може това да се направи за една толкова сериозна болест,каквато е алкохолизма...
Споделих за себе си-как винаги съм искал да има някой да се грижи за мен,да ми дава постоянно,да вижда "колко съм нещастен,каква голяма жертва съм на какво ли не",като най-вече подчертах колко голямо желание съм имал някой постоянно да ми дава пари,пиене и всякакво внимание/което смятах,че заслужено трябва да ми се отделя/,а аз просто да си пия колкото мога,когато мога и да правя винаги това,което си поискам. Няма лошо в това да правя каквото си искам,ако наистина някога бях знаел какво искам в действителност,но тук отново се проявява моята болест относно състоянието,че всъщност аз никога не съм знаел дори и какво искам или не искам.Докато го споделих видях как моите събратя също доста се развеселиха,тъй като това,което споделях си беше напълно характерно за всеки един от нас-болен алкохолик пък било той пиещ в момента,или просто не пиещ от дори 20 години...
Тука пък идва и една друга наистина жестока,но все пак истина,която виждам и по себе си и у своите събратя,и която е описина в книгата Анонимни Алкохолици:

"Повечето от нас не искаха да признаят, че са истински алкохолици. Никoй не обича да мисли, че телесно и психически се различава от другите. Следователно не е учудващо, че кариерата ни на пиячи се характеризираше с безконечни напразни опити да докажем, че можем да пием като другите. Идеята, че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голямата мания на всеки абнормен пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта или смъртта.

Научихме, че дълбоко в себе си трябва напълно да приемем, че сме алкохолици. Това е първата стъпка към възстановяването. Заблудата, че сме като другите или можем да станем като другите, трябва да бъде разрушена.

Ние алкохолиците сме мъже и жени, загърбили способноста да контролират пиенето си. Знаем, че никoй истински алкохолик никога не е в състояние да възстанови този контрол. На всички нас в даден момент ни се е струвало, че си възвръщаме контрола, но тези интервали - обикновено кратки - неизбежно бяха последвани от още по-слаба способност да се контролираме, което с времето ни водеше до жалка и необяснима деморализация. Всички до един сме убедени, че алкохолиците от нашия тип са в хватката на прогресиращо заболяване. С течение на времето състоянието ни неизбежно се влошава.

Ние приличаме на хора, които са изгубили краката си - никога не им израстват нови. Нито пък съществъва някакво лечение, което може да превърне алкохолиците от нашия тип в хора като останалите. Опитали сме всяко възможно средство. В някои случаи имаше кратък период на възстановяване, след което болестта ни се възобновяваше в още по-тежка форма. Лекарите, които са запознати с алкохолизма, са единодушни, че няма средство, което да превърне алкохолика в нормален пияч. Може би някой ден науката ще го постигне, но засега не е успяла.

И все пак, независимо от всичко, което можем да кажем, много истински алкохолици няма да повярват, че принадлежат към тази група. Чрез всевъзможни форми на самозаблуда и всякакви експеременти те ще опитат да си докажат, че са изключение от правилото и следователно не са алкохолици. Ако някой, който не може да контролира пиенето си, успее да се промени и да пие като възпитан човек, ние му сваляме шапка. Един Господ знае колко усилено и дълго сме се опитвали да пием като другите хора!"

Това с пиенето,непиенето и живеенето без алкохол и дрога го започнах през 1979 година.
Спрях да пия за една година през 1986 година.
Тръгнах редовно по психиатри,невролози,психотерапевти,есктресенси,йоги и подобни през 1990 година.Станах редовен посетител на отрезвителни,психоболници и често на косъм от смъртта,лудницата за постоянно или от затвора.
Три пъти бях в алкохолна кома,като винаги след това отново почвах да пия без значение колко бях осакатял от поредния запой,колко дивотии бях натворил или колко хора около себе си бях почти напълно унищожил със своето зверско пиянство.
Това наистина беше лошо,но още по-лошото беше,че аз наистина не исках да пия,а исках да живея трезвен и достоен живот,но.......Цар Алкохол имаше други планове за мен,като основната идея явно беше просто напълно да ме няма без значение кога и по какъв начин.
Днес и сега съм жив,и трезвен благодарение на Братството Анонимни Алкохолици и действията по простичката програма за възстановяване от алкохолизма,която действа безотказно при положение,че имам желание да го направя и положа нужните усилия за това...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите