Ами, да помъдруваме. За мен по - мъдро е, казано по този начин:

"Господи, дай ми смирението да приемам нещата, които не мога да променя.
Смелостта и силата да променям нещата, които мога да променя.
Мъдростта да прозирам разликата между едното и другото.
Търпението за нещата, които изискват време..."

Докато философствам, умувам, прехвърлям с този и онзи кое, как, защо и отиде коня у ряката, а с него и смирението, и търпението и най важното за мен истинските чувства на мига - яд, радост, любов, омраза, удовлетворение, негодувание и изплуват филмите - всичките тези чувства преекспонирани в изключително начетената ми, голяма и пълна с много ум, но без разум глава. И само си мисля, че живея, а пък истината е, че куфея, мъдрея, илюзионирам...Гледай, сега като много ги разбирам нещата нов глагол измислих - илюзионирам. Хохайла?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите