Приемането и смирението не е равно на невежеството.
В горното няма нищо мъдро, а една констатация.
Възможно е и двамата да сме прави по един и същи въпрос и двамата да грешим или единия да е прав, а другия да греши в зависимост от гледните точки, но ако винаги и двамата сме виновни, то това "съжителство" се подобно съжителство се превръща в "храма на обречените" където всички си клатят безнадеждно главите.
Само на децата родителите са задължени да разчистват пътя и дори когато са прави носят вина за грешките им.

Ето това обаче е доста мъдро:
""Боже, дай ми сили да променя това, което мога да променя.
Дай ми търпение да приема това, което не мога да променя.
Дай ми мъдрост - да различа едното от другото."