Голям зор виждах, а и сега ми се случва, когато просто трябва да приема, да понеса, да проумея, да разбера, да усетя, а бе, да се предам на истина, която не ми харесва, но единствено и само тя ми носи спокойствие, мир и радост. Хем ми се иска да съм спокоен, мирен, радостен, хем не ми стиска, щото искам да изръся нещо различно, нещо дълбокомислено, нещо носещо мъдростта на Земята. Пък то, това нещо нито е различно, нито е дълбокомислено, нито е носещо мъдростта на Земята, нито е ново и усещам, че е така, ама великото ми и болно его ме върти като кебапче в щипка на скара, потя се от напъни и не ми идва на ума, че мъдростта на Земята е в простите неща, ама аз нали съм сложен и умнея, нищо, че не съм нито спокоен, нито мирен, нито радостен...

Такива ми ти работи, Алоне. Не е моя работа да казвам дали светът е само черен или само бял. Защото, за мен, светът е такъв, какъвто е. А точно какъв е?Е, точно това не искам да правя, да го анализирам, щото желая да съм спокоен, мирен и радостен. Хохайла?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите