|
|
| Тема |
 Няма как да стане!!! [re: ALONE911] |
|
| Автор |
stefko_aa (Загорец) |
|
| Публикувано | 28.04.14 10:49 |
|
|
|
"Прегледахме изминалия си живот. Значение имаха само изчерпателността и честността. Когато свършехме, разглеждаме всичко внимателно. Първото очевидно нещо бе, че този свят и хората му често грешат. Повечето от нас достигнаха само до извода, че другите грешат. Обикновено стигахме до заключението, че хората продължават да ни обиждат и това ни нараняваше. Понякога имахме угризения на съвестта и тогава се сърдяхме на самите себе си. Но колкото повече се съпротивлявахме и се опитвахме да наложим това, което ние искахме, толкова повече нещата се влошаваха. Както на война, победителят само привидно печелеше. Моментите на тържествуване бяха кратки.
Ясно е, че един живот, изпълнен с негодуване, може да доведе само до празнота и нещастие. Колкото повече допускаме тези неща, толкова повече пилеем часовете, които бихме могли да използваме за нещо полезно. Но за алкохолика, чиято надежда е да поддържа и увеличава духовният си опит, негодуването е нещо безкрайно опасно. Открихме, че то е фатално. Защото когато таим в себе си такива чувства, ние затваряме вратата за сиянието на Духа. Лудостта на алкохола се възвръща и ние отново пием. А за нас да пием означава да загинем.
Ако искахме да живеем, трябваше да се освободим от гнева. Цупенето и злобата не бяха за нас. Те могат да бъдат един съмнителен разкош за нормалните хора, но за алкохолика тези неща са отрова.
Отново се връщахме към списъка, защото в него бе скрит ключът към бъдещето. Бяхме готови да го погледнем от съвсем различна гледна точка. Видяхме, че светът и неговите хора всъщност ни доминират. При такова състояние на нещата грешките на другите, въображаеми или истински, можеха да убиват. Как можехме да избягаме? Видяхме, че негодуванието трябва да бъде обуздано, но как? Искахме да се отървем от него толкова силно, колкото искахме да се отървем от алкохола.
Това беше нашият път: дадохме си сметка, че вероятно хората, които ни причиняваха зло, са духовно болни. Въпреки че не харесвахме симптомите им и въздействието им върху нас, те, както и самите ние, бяха болни. Помолихме Бог да ни помогне да проявим към тях толерантността, състраданието и търпението, които с готовност бихме проявили към някои болен приятел. Когато някои ни обиждаше, ние си казвахме: “Това е един болен човек. Как бих могъл да му помогна? Нека Бог ме предпази от гняв. Нека бъде Твоята воля.”
Избягвахме отмъщенията и споровете. Не можехме да се отнасяме така към болни хора. Ако постъпим така, разрушавахме възможностите си да окажем помощ. Не можем да помогнем на всички, но поне Бог ще ни покаже как да бъдем внимателни и толерантни към всички."
Гл.V от Голямата книга "Как действа програмата"....
Бъди себе си.
| |
| |
| 
|
|
