|
finntrol, разбирам че те е наранило поведението му към теб. Ами точно това е идеята, да не оставяш тези чувства да те тровят теб, защото ние сме много емоционални и това ни вреди.
Опитай бе човеше, опитай се поне десетина пъти да се помолиш за него и да поискаш за него неща, които искаш за себе си. Трудно е, на мен понякога в началото ми връви през зъби и наричам с нелицеприятни имена човека, за когото се моля. Ме такава съм си.
Но после всичко се оправя и дори отношенията ви да не се оправят, няма да ти тежи нищо. Наистина нищо.
Не, не бих се извинила на такъв човек за това, което е той, какво ми пука?
Не съм длъжна да се извинявам наляво и надясно и да пълзя пред хората. Ние носим в себе си голямо чевство за вина от миналото и ако не се освободим от него, то ни кара да се чувстваме виновни за всичко, а то изобщо не е така, просто е навик.
Аз пред смятах, че всеки човек е в живота ми, за да ме научи на нещо. Дори имах един период, в който благодарях за всякаква измет на пътя си. Но.....границата между учител и непоносим човек е много тънка. В повечето случаи хората наистина са тук, за да стана аз по-добра в това, което правя. Но понякога, наистина рядко, но има и хора, на които мога да кажа единствено "Аут от живота ми, нещастник".
Прецени си той от кои е и какво ти дава общуването с него. Би ли могъл да му простиш ако знаеш, че този човек е твой учител?
Но първо опитай да се помолиш, той вероятно е духовно болен и не можеш да му се сръдиш за това.
Усмихнат ден.
Усмихни се, има изход.
|
Re: Мисля че се взех твърде насериозно.. [re: алки]
