|
Благодаря на възстановяващият се алкохолик по Програмата на АА, който направи този превод на "Кога АА навърши пълнолетие". За мен това е служене в контекста на идеята на съоснователите на Братството на АА Бил Уилсън и д-р Боб. Не мога да не добавя и името на д-р Силкуърт. Защо? Като отговор, един малък цитат от Голямата книга, глава 11, "Един поглед в бъдещето". Защо цитат? Ами защото всеки ден се моля на Бог да не дописвам нещата, т.е. моето болно его да не дописва нещата както на него му харесва. Защото аз се възстановявам в АА ден по ден и точно в тази минута нямам претенциите да съм в абсолютно здрав разум. Каквото и да значи това. И така цитирам: "През няколко дни този лекар предлага нашия подход на НЯКОИ от пациентите си. Той проявява разбиране към нашата работа и МОЖЕ ДА ПОДБЕРЕ ХОРАТА, които имат желание и са В СЪСТОЯНИЕ да се възстановяват на духовна основа. Много от нас, бивши пациенти, отиваме в БОЛНИЦАТА, за да оказваме помощ. Освен това в този източен град се провеждат неформални срещи, подобни на онези, които вече описахме, на които сега можете да видите много членове. И там откриваме същите приятелства, същата взаимопомощ, на каквито се радват приятелите ни на запад."
А сега това, което споменах в началото - малка част от "Кога АА навърши пълнолетие" в превод от този възстановяващ се алкохолик. Полезно четене в здрав разум ви пожелавам и моля Бог за това.
КОГА АА НАВЪРШИ ПЪЛНОЛЕТИЕ
от Бил У.,
съосновател на Анонимни алкохолици
През първите три дни на юли 1955г., Анонимни алкохолици проведе Конвенция в Сейнт Луис, отбелязвайки двадесетата годишнина от своето основаване. Там нашето Братство обяви себе си за навършило пълнолетие и напълно отговорно, там пое от своите основатели и ветерани постоянното пазене на трите велики завета – Възстановяване, Единство и Служене.
Винаги ще помня тези три дни като едно от най-впечатляващите преживявания в моя живот.
В четири часа следобед на последния ден около 5 000 члена на АА, заедно със своите семейства и приятели, седяха в Кийл Аудиториум на Сейнт Луис. Всеки от Съединените щати, както и всяка провинция на Канада, бяха представени. Някой бяха дошли от много далеч, за да бъдат там. На сцената на залата беше Генералната конференция по служене на АА, включително седемдесет и пет делегата от Съединените щати и Канада, Попечителите на Генералния комитет по служене на АА, управленските и секретарските екипи на световната служба от Ню Йорк, жена ми Лоис, майка ми и аз.
Генералната конферения по служене на АА беше там, за да поеме опекунството върху Дванадесетте традиции на АА и пазителството на неговите световни служби. Тя беше определена за постоянен приемник на основателите на АА. Говорейки за съоснователят Доктор Боб и за всички ветерани на АА, представих Трите завета на Анонимни алкохолици пред цялото ни Общество и представляващата го Конференция. От този момент АА остана да се грижи само за себе си, за да служи на Божията цел, дотогава, докогато е предвидено да просъществува от Неговото провидение.
Много събития преди тези дни доведоха до този момент. Пълният ефект беше, че тези 5000 човека получиха визия за АА каквато не бяха познавали допреди това. Показаха им се основните моменти от АА-историята. С някои от нас, те - старите, изпитаха отново вдъхновяващите преживявания, довели до създаването на Дванадесетте стъпки за възстановяване и книгата "Анонимни алкохолици". Те чуха как Дванадесетте традиции на АА бяха изковани върху наковалнята на груповия опит. Те чуха и историята как АА установи подстъпи в седемдесет чужди страни. И когато те видяха делата на АА да се оставят изцяло в техните собствени ръце, те изпитаха ново осъзнаване на всяка една индивидуална отговорност за цялото.
На Конвенцията беше широко оценено за пръв път, че никой не е изобретил Анонимни алкохолици, че много потоци на влияние и много хора, някои от тях неалкохолици, са помогнали чрез милостта на Бог да се осъществи целта на АА.
Няколко от нашите приятели неалкохолици от областта на медицината, религията и от Борда на попечителите на АА изминаха целият прашен път в жегата до Сейнт Луис да споделят това щастливо събитие и да ни разкажат за техният собствен опит и съучастие в израстването на АА. Сред тези мъже беше Сам Шумейкър, чийто ранни учения направиха толкова много за моето и на Доктор Боб вдъхновение. Там беше и любящият Отец Даулинг, чийто лично вдъхновение и цялостното препоръчване на АА на света направи толкова много, за да превърне нашето Общество в това, което е. И там беше Доктор Хари Тибо, нашият първи приятел от психиатрията, който много рано започна да използва концепциите на АА в своята собствена практика и чието отлично чувство за хумор, смирение, проницателна визия и смелост значеха толкова много за всеки един от нас.
Това беше Доктор Тибо, подпомогнат от Доктор Кърби Кулиър от Рочестър и Дуайт Андерсън от Ню Йорк, който преследваше Медицинската Асоциация на Щата Ню Йорк през 1944 и по-късно Американската психиатрична асоциация през 1949 да позволят на мен, лаикът, да прочета лекция за АА на техните годишни събирания, което ускори приемането на тогава малко познатото АА от лекарите по целия свят.
Стойността на приноса на Доктор Тибо, тогава и досега, е отвъд всяка цена. Когато ние срещнахме за пръв път Хари, той работеше като Главен лекар в един от най-добрите американски санаториуми. Неговите професионални умения бяха широко признати, както от неговите пациенти, така и от неговите колеги. Тогава модерното изкуство на психиатрията тъкмо излизаше от своята младост и започна да привлича световното внимание като една от най-големите придобивки на нашето време. Процесите по откриване на тайните и мотивите на несъзнателният ум на човека се развиваха с пълен размах.
Естествено, че изследователите, представляващи няколкото школи на психиатрията, имаха значителни различия относно истинското значение на новите открития. Докато последователите на Карл Юнг виждаха стойност, значение и реалност в религиозната вяра, огромното мнозинство на психиатрите в тези дни не беше на това мнение. Повечето от тях се придържаха към гледната точка на Зигмунд Фройд, че религията е уютна фантазия на човешката незрялост; че когато човекът израсне в светлината на модерното знание, той повече няма да има нужда от подобна опора.
Това беше преобладаващата среда срещу която през 1939г. Доктор Хари изправи две видени от него впечатляващи АА възстановявания, сред неговите собствени пациенти. Тези пациенти, Марти и Грини, бяха от най-коравият вид лекуващи се, едновременно алкохолици и невротици. Когато след кратко изложение на АА те бяха спрели да пият (окончателно и безвъзвратно, между другото) и веднага започнали да показват покъртителни промени във външният си вид и отношение, Хари бил наелектризиран. Освен това, той бил удивен, когато от този момент, можел да се сближи с тях дори като психиатър, въпреки фактът, че само няколко седмици преди това се сблъсквал с ледена стена на съпротива срещу всеки негов опит за контакт. За Хари, това били факти, чисто нов вид факти. Смел учен и смел мъж, какъвто бил, Хари посрещнал тези факти лице в лице. И не само на скрито в своят собствен офис. От момента, в който бил напълно убеден, той издигнал АА така, за да бъде видяно от своите колеги и от цялата общественост. Със съвсем реален риск за своето професионално положение Хари Тибо продължи да подкрепя АА и неговата работа пред психиатрите.
От страна на медицинското съсловие Доктор Тибо беше на Конвенцията заедно с Доктор У. У. Бауер от Американската медицинска асоциация, който беше протегнал приятелска ръка на АА и горещо ни препоръчваше.
Тези добри приятели медици не бяха ни най-малко изненадани от свидетелствата на Доктор Ърл М., който беше там в качеството си на член на АА. Прочут в медицинските среди из целите Съединени Щати (от бряг до бряг), Доктор Ърл просто разказа, че независимо от медицинските си знания, които включват и психиатрията, той е бил бил смирено благодарен да получи посланието на АА от касапин. Така той потвърди всичко, което Доктор Хари ни беше казал за необходимостта от смаляване на раздутото алкохолишко его, преди влизането в АА и след това.
Вдъхновяващите разговори с тези лекари ни напомниха за всичката помощ, която медицинските приятели на АА ни бяха дали през годините. Много членове на АА на тази Конвенция бяха и в залата на Операта в Сан Франциско през вечерта на 1951г., когато Анонимни алкохолици получи наградата Ласкер – дар от Алберт и Мери Ласкер – от 12 000 лекари от Американската асоциация за обществено здраве.
Приветствените обръщения, които бяха направени преди откриването на Конвенцията от преподобният Самуел Шумейкър, Отец Едуард Даулинг, Доктор Хари Тибо и Доктор У. У. Бауер, могат да бъда прочетени на стр. 235 от тази книга. Заедно с тях ние сме публикували разговорите с друг приятел – Бърнард Б. Смит, адвокат от Ню Йорк, който ни служи така вярно и брилянтно през последните години като Председател на Борда на попечителите на АА. Той ще бъде помнен вечно като неалкохоликът, чиито необикновени умения и способности да съгласува различни гледни точки, бяха решаващ фактор във формирането на Генералната конференция по служене, от която така силно зависи бъдещето на АА. Като другите говорители, Бърнард Смит ни каза не само какво АА означава за алкохолиците и за света като цяло, но и също така какво значи в неговият собствен живот приложението на принципите на АА.
И накрая, пак от мен, "нещичко" от д-р Боб, който ми помага да не се притеснявам, че може би чета повечко, защото има членове на АА, които и изобщо нищо да не четат, а да са много по-добри от мен и по-честни във възстановяването си по 12-те стъпки. Д-р Боб:"Понякога тези добри хора правят твърде много за мен. Става ми неловко. Не съм направил нищо, с което да заслужа това внимание. Аз бях само инструмент в ръцете на Бог."
Моля се и в днешния ден да не се правя на господ. Каквото и да значи това.
Господи, нека бъде Твоята воля, а не моята. Господи, моля се за Твоята милост да ми откриваш волята Си. Господи, моля се да управляваш моята воля в моменти на нездрав разум. Амин.
|
Благодарност