Всъщност, шефе, това, което наричаш новооткрита честност, е стария ти начин на мислене, на който алкохолът е бил естественият("лесен") изход. Сега, когато алкохолът го няма, картинката се избистря.

Това твое мислене и възприемане на нещата от ежедневието не е освободено от известна доза отмъстителност, както личи и от подписа ти( "Не оставай длъжен никому!" Това възприемане не е освободено от гнева, търсенето на виновен и страха. Към него трябва да насочиш безпощадната си честност, за да можеш да излекуваш начина си навъзприемане на нещата от живота.

Когато пак се появи такава ситуация, която те провокира да излееш гнева си и да "насолиш" някого, се отдръпни за малко и си повтори няколко пъти Над всичко друго бих искал да видя нещата различно! и наистина да го мислиш!!! Трябва да изчакаш, повтаряйки, докато гнева ти утихне. Хората са си хора- допускат и ще допускат грешки, но ти да поставиш щастието си функция на това какво някой друг трябва да прави или как трябва да се държи, означава да си вечен роб на другите.

Това е, не умея да съм по-пространен, но дано съм ти от полза.