|
Това е мой отговор на един пост в същия този форум, който реших че е по-добре да отделя като отделна тема. Всяко мнение по публикуваните по-долу мнения и снимки ще е полезно за всички.
Добре, само спокойно. Отначало реших да сложа само филмчето, но после така стана че сложих почти всичко интересно и по-малко известно по темата, което съм намирал в опитите си да се информирам добре за това, което се е случило. Така, че дано съм полезен не само на теб, но и на всички които искат да разберат какво се е случило там горе.
Три много добри статии по темата, с доста подробности. Те са от сайта на Connecticut News - информационен портал на Hartford, Connecticut, откъдето тръгва експедицията на прословутия Джумареску, сайта изисква регистрация, можете да използвате: user:everest2004 ; password:everest
Ако сте заинтересовани ето и сайта на самата експедиция на Джумареску, където може да откриете още доста интересни неща:
Ето една статия на Александър Стефанов, отпреди няколко дни, по повод резултатите от Eкспедицията Еверест 2004 :
“ Между Еверест 1984 и 2004г. разликата е Людмил Янков!
Когато Людмил Янков загина под връх Камилата в Рила, алпинистите, които го намериха, дадоха показания в МВР- Самоков, че е починал от лавина. След седмица размислиха под натиск на федерацията и оповестиха най-нахално, че те алпинистите, са си виновни. Това е положението.
След смъртта на Людмил събрах всичко за него с магнетофон за бъдеща книга. Знаеха, че съм художник/но не предполагаха,че притежавам пълен запис от радиоразоворите на Еверест/, и пред мен се опитваха да се правят на по-големи герои от Людмилл. Изведнъж всички алпинисти се “събраха на лагер 5”, за а търсят Проданв, но Людмил им каза да правят чай, а той ще го търси...Какава гавра с паметта на Людмата! Де да знаят, че аз зная – те бяха в лагер 3-ти, а това за чая Людмил го измисли на летище София, за да ги предпази от журналистически въпроси. Но те си харесаха този отговор и си повярваха...И тогова, както и сега, никой не даде смислен отговор, защо само и единствен Людмил Янков се опита да намери ХристоПроданов?
Тъжна ирония е , че и в двете експедиции оставихме горе по единХристо. Но тогава, през 1984г, посрещнахме алпинистите като герои с неистов ентусиазъм и гордост. Защо ли? Защото тогава имаше един Людмил Янков, по голям и от Еверест! С невероятния си подвиг той изми всички нашенски щуротии, събра обичта и радостта на хората не само в България и бе награден от наши и международни организации. Само той и горе, и на жълтите павета в София доказа, че този връх се качва с приятели. И сега приказките за различно темпо са за журналисти,които не знаят думата “свръзка”, която значи да сте вързани заедно не само с въжето, но и в сърцата си!
Людмил жертва своя връх заради човешки живот. И тогава, и сега не се намери втори бъгарин да помогне и да даде искрица живот на приятеля си, на свръзката...
Пак имаме покорители на Еверест, но герои нямаме!”
Останалото, което е свързано с дебата по това дали Джумареску е видял Христо или Дойчин беше изписано във форума, отговора на Николай Петков както и изказването на Джумареску.
В статията от 7 дни Дойчин за пореден път потвърждава, че алпиниста от разказа на Джумареску е той, а не Христо. Христо е видян от един мексиканец и те все още чакат снимки от него.
----------
Ето част от пресконференцията на нашите:
Doichin se kachva v 9:20 (chasovi poias?) za rumaneca znaem che e okolo 7:00.
Vuzmojno li e da stava vupros za edno i sushto vreme no otchitano po razlichni chasovi poiasi..?
Ako versiata na Nikolai Petkov e viarna to togava stava vupros za izmervane na vremeto po razlichni poiasi - tova normalna praktika li e tam ?
Drugo koeto pravi vpechatlenie:
Petko Totev govori na tazi preskonferencia za razkaza na Rumaneca.. znachi sa znaeli oshte togava kakvo e kazal Rumaneca.. Doichin i Nikolai zashto mulchat a ne sa oprovergali Rumaneca oshte tam.. na preskonferenciata.. moje bi zashtoto vednaga sa shteli da polsedvat vuprosi ot roda na "Koi togava e vidial Hristo na vurha?"
Vuprosite za jalost stavat poveche.. otgovorite.. vse tolkova..
В скандали, обиди и взаимни обвинения преминаха първите часове на родна земя на алпинистите от националната експедиция "Еверест`04". Вчера 8 участници се прибраха от Хималаите. Нямаше ги останалия да атакува отново Еверест Иван Вълчев и загиналия под Покрива на света Христо Христов.
Още на летище София стана ясно, че отношенията между членовете на експедицията са като във врящ вулкан. Тон даде покорилият за втори път Еверест Николай Петков.
"В експедицията имаше
внедрени провокатори
и доносници, нямаше никакъв колектив. - каза той. А на тези, които пишат пасквили срещу мен в България, ще намеря начин да отговоря достойно на тези. Ще потърся разправа с тях, включително и физическа."
Петков не спря дотук и нарече жената на колегата си Петко Тотев - Милкана Русева, "вещица" заради откритото й писмо, в което го обвини за смъртта на Христо Христов.
Николай Петков определи като пълни глупости обвиненията към него и Дойчин Боянов, че не са помогнали на Христо, с думите: "Сега ни плюят хора, които не попаднаха в експедицията и се опитват да извлекат дивиденти от тази трагедия."
Час по-късно на съвместната пресконференция страстите се развихриха с пълна сила. Ръководителят на експедицията Методи Савов почна с това, че са имали големи проблеми с телефоните. "Не можеше да се зареждат, нямахме и батерии и комуникацията с отделните алпинисти, когато тръгнаха нагоре, беше много затруднена", каза Савов.
"Щастлив съм, че се върнахме живи и здрави. Четирима се качиха на върха, но от друга страна, е тъжен фактът, че Христо остана завинаги под Еверест - допълни той. - Ние не сме единствената експедиция, която даде жертви, но много ни боли за загубата. Не трябва да се търсят виновници, защото
всички знаеха на
какъв риск се излагат
и пак повтарям - Еверест взе не една и две жертви по същото време."
Савов добави, че все още няма издаден смъртен акт на Христов. "Паспортът му бе взет от китайските власти, за да бъде издаден документът. Той ще бъде изпратен в посолството в Пекин и оттам чрез външно министерство ще стигне до близките на Христо. Личният му багаж е описан и също е в Китай", заяви Савов.
Според него всички алпинисти са били подготвени отлично и атаките срещу подготовката се несъстоятелни. "Ние бяхме много сиромашка експедиция и не можехме да си позволим нито шерпи, нито кислород. Аз прецених кои 10 души да взема в експедицията и поемам отговорност за това."
Думите му бяха прекъснати от Никола Леваков, един от най-близките приятели на загиналия Христо. Той нападна Савов, че се отнася в лирически отклонения, а никой не казва истината и не проследява хронологията на събитията.
Тогава Дойчин Боянов, който стана единственият българин, изкачил и слязъл от Еверест без кислород, се нагърби да разкаже какво се е случило.
"Напуснахме палатката в 12 часа с Христо. Тръгнахме заедно, но на парапета имаше около 15 души с кислородни маски, което затрудни нашето придвижване - каза Боянов. - Най-отговорно казвам, че
не е имало никаква
уговорка да вървим заедно
Трудно е на тази височина човек да върви с друг. Отделих се от Христо и бях на върха в 9,20 сутринта. Там останах около 10 минути. В 10 без 20 се разминах с Николай Петков, който бе с кислород и се изкачваше много по-бързо. С Христо се видях на третото стъпало на 150 м под върха, някъде към 10,30-11 ч. Той изглеждаше добре, поздрави ме. Казах му, че се притеснявам да не би да имам белодробен оток. Той ми предложи лекарство, но аз отказах, защото знаех, че колкото по-бързо сляза надолу, по-бързо ще се размине. В лагера бях в 15 ч., температурата бе под 20 градуса и прехвърчаше сняг. Аз самият не се чувствам като човек, който е направил подвиг. Чудя се дали тази история имаше смисъл, при положение че наш приятел загина под върха.
Боянов потвърди, че рискът при изкачване без кислородна маска е огромен. "На 150 м под върха се чувстваш като свещ, която всеки миг може да загасне от вятъра. За щастие аз през цялото време бях в съзнание и разсъждавах адекватно."
Дойчин смята, че Христо Христов най-вероятно не е издържал на връщане. "Може би е спрял да почине за секунда, но е заспал - добави той. - Ако знаехме, че подобно нещо може да се случи, нямаше да се разделяме, но пак казвам, че Христо изглеждаше добре физически. Еверест беше моята мечта, но сега не се чувствам щастлив. Трагедията с Христо ще остави по-траен белег в спомените ми от самото изкачване."
Николай Петков бе приканен да разкаже своята версия. "Тримата имахме 2 бутилки кислород - разкри той. - Целта бе поне единият от тримата да изкачи Еверест без маска. Вечерта преди тръгването предложих да се тегли чоп кой от тримата да ползва кислорода. Дойчин и Христо обаче казаха, че те на всяка цена искат да се качват без кислород. Аз задминах Христо на ръба на първо стъпало, качих се горе и стоях там около час.
На връщане го
видях на един ръб,
на който имаше труп на загинал датчанин, закачен за парапета. Двамата се пошегувахме, че се срещаме на много приятно място. Христо беше в кондиция, нямаше никаква нужда от помощ. Предложих му кислород, но той каза, че се чувства съвсем добре. Ако го бях изчакал, това означаваше 100-процентово измръзване, и затова се прибрах надолу. Чист съм пред съвестта си. Той бе твърдо решен да изкачи върха и нямаше сила, която да го спре."
Първият от експедицията, който се изкачи на върха - Петко Тотев, разкри, че от самото начало е имало един куп пропуски - батериите, дрехите не са им ставали, а и експедицията е организирана извън федерацията. "Може би беше по-добре да нямаше изобщо експедиция - добави Тотев. - Аз самият попаднах последен в нея, но се чувствам отговорен за случилото се. Нямаше екип, всеки теглеше на своя страна. А като пример мога да дам себе си и шерпа Тенди. Бяхме в синхрон - два пъти аз го спасих, а на слизане той ми помогна на мен, като ми даде кислород, защото моят беше свършил. Накрая спасихме и един кореец, който преспа в нашата палатка в лагер 3."
Според ръководителя на експедицията Методи Савов освен Дойчин Боянов никой друг не е имал възможност да окаже някаква
помощ на изпадналия в
беда Христо Христов
"Третата атакуваща група - Иван Вълчев, Станимир Желязков и Иван Темелков, бе прекалено ниско и им трябваше цял ден да стигнат до мястото."
В този момент се намеси Петко Тотев и заяви: "Няма какво да се лъжем. На всички беше ясно, че Христо нямаше как да е изкарал нощта, особено след като чухме разказа на румънския алпинист, който го е видял в лошо състояние под върха."
Тежко прозвучаха думите на д-р Карина Сълова. "Като лекар бях категорично против безкислородно изкачване. За мен това беше сигурна смърт. Не може цялата експедиция да тръгне без кислород, затова се скарах и с Николай Петков още преди да тръгнем. Когато Николай в крайна сметка се качи с кислород, го попитах: "Николай, какво стана?" Не тръгнахме като приятели и там не станахме такива, а за връщането да не говорим. Ако Христо беше с приятели под върха, а не със състезатели, щеше да оцелее."
Според участниците в "Еверест`04" загиналата Марияна Масларова, която бе в състава на руска комерсиална експедиция, е тръгнала към върха около 18 ч. Времето се било развалило и шерпите, които били наблизо, й казали да се връща, но тя не ги послушала и поела нагоре. Такова късно тръгване е почти самоубийство, защото връщането би трябвало да стане по тъмно.
За капак на всички дрязги дойдоха и слуховете, пуснати от дошлите на пресконференцията други алпинисти. Според едни от тях Методи Савов е бил направен шеф заради близките си отношения със спортния министър Васил Иванов (б. р. - Савов е управител на високопланинската база на Белмекен). Според други Савов е бил натискан до последно да включи Петко Тотев, защото жена му е дъщеря на художника Светлин Русев. Като потвърждение на "връзкарството" те сочеха, че децата на Тотев и дядо им единствени от чакащите на летището роднини бяха допуснати във ВИП-залата да посрещнат баща си.
Може би най-прав в думите си беше председателят на БОК Иван Славков. Той посрещна алпинистите на летището и заяви: "Това е екстремен спорт, който носи рискове. Не трябва да се търсят виновници, защото всички от експедицията са знаели рисковете и са били професионалисти. Трагедията е голяма, но това е спортът алпинизъм. Дори аз, който не съм качил и хълм в живота си, зная колко е опасно на Еверест и колко е трудно да оцелееш там."
Дано всичко тов е полезно за хората, които се интересуватРедактирано от no_data_found на 15.06.04 14:42.
|
Някои от по-малко известните публикации и снимки
