За това става дума- не може да се твърди, че нямаме велики личности, загърбили овцедушието на масата и умрели в името на националната идея, макар че болшинството не заслужава подобна саможертва.
От друга страна, не може да се отрече, че нашият народ е просъществувал през вековете, макар че по- голямата част от историята ни е минала под едно или друго владичество...

Лично аз нямам усещането, че трябва да консумирам нечия чужда саможертва, но се прекланям пред нея!

Прави каквото трябва, да става каквото ще...