Ами, казвал съм преди, че съм горд, че съм българин; но сега вече не го твръдя, нито си мился, че някога съм го вярвал.
Аз се определям като българин, наред с много други неща; не го крия и не се срамувам от това. При все това, се радвам на успехите на българите: дори, срам-несрам на Д. Бербатов; обичам си българската поезия и прозата на Йовчев, Радичков, Елин Пелин. Пиша по форумите за да не забравя как се пише на български.
Но това не ме прави "горд." Аз не виждам нуждата да изпитвам срам, ако не се гордея с нещо.
Идеалът ми за себепремане е да: "Аз съм това, което съм - без извинения, без преструвания: някои неща са ми дадености; а други - съм ги получил сам. Точка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите