|
Тема |
мда, [re: ljove] |
|
Автор |
linjack () |
|
Публикувано | 03.03.09 17:56 |
|
|
Честит празник, на празнуващите.
Въпреки, че някак странно се чувствам за точно този празник. Навява мисли на реваншизъм, спомени за чужбинската намеса и горчивината на неколкократния провал...
Защото въпреки Вазова ода „Опълченците на Шипка,“ „свободата“ на 3-ти март е малко или много дарена от чужденци; и скоро след това „отнета“ от същите тези, в пазаренето им с други подобни...
Между другото - бидейки варненец, аз бих празнувал на 27-ми Юли... защото Варна е освободена на тази дата, от Берлинския конгрес.
В последните 131 години, като че ли малко добро е донесъл точно този празник на българската държава.
Имаше една идея, Националният празник да се премести на 6-ти септември: Все пак "обидинението прави силата."
А това ме навява към една простичка песен на Шулер, „Одата на Радостта“, известна с музиката от 9-та симфония на Бетовен:
„Радост, ти дете от Рая,
ти вълшебен, ясен плам.
Ний престъпваме в омая,
о, Богиньо, в твоя храм.
Твоят светъл чар споява
туй, що светски нрав дели.
Братя всички люде стават,
щом с крила повееш ти.“
от C. Van VechtenРедактирано от linjack на 03.03.09 18:00.
|
| |
|
|
|