Господи,
защо си се опитал да ни направиш различни,
разнополови,
разноезични,
защо после си ни наказал да сме влюбени,
щастливи,
накрая безразлични...
Едно:
Повиват ни безобразно красиви,
пияни от мляко.
Две:
Гушкат ни ръце
и ни се радват от сърце...
Три:
В някакви "градини"
ни дават пясък,
за да развиваме
художествените си дарби...
Четири:
Захранват ни
в своята образователна система
с ограничена отговорност...
Пет:
Дипломираме се в школата по срам...
Мили,
Те се мъчат да ни подлудят!
Така достигаме до номер шест,
седем,
осем,
девет...
Телата се покриват с нещо като люспи...
Защото те дойдоха като мода
и люспите са сякаш броня...
И ето ни сега -
след тридесетте -
един до друг,
по-луди от когато и да е било.
Намираме по някой диамант
и го изгубваме...
Продаваме отпадъците си на тон...
Любими,
те се мъчат да ни подлудят!
Любов да правим!
По-добре любов да правим
вместо войни и пари.
Искам да прекарам живота си
в строеж на стихотворения,
където неопитомени
хора и животни се разхождат на воля,
лягат заедно на воля,
любят се на воля
в любвеобвилните завивки,
додето по таваните кръжат звезди...
Стихотворения като венчални халки...
Но времето лети!
Мили, те се мъчат да ни подлудят!
Хайде да полудеем!
Различни,
разноезични,
щастливи и никога безразлични.
2002
Владимир Сугарев
"Съновидения"
Редактирано от jism на 30.04.05 17:15.
|