|
Тема |
Re: Думи които... [re: Gnomeo] |
|
Автор |
Gnomeo (mellon to all:)) |
|
Публикувано | 29.01.05 14:54 |
|
|
Когато си влюбен, това е временна лудост. Разлюлява те като земетресение и след това заглъхва. A когато заглъхне трябва да вземеш решение. Трябва да разбереш дали корените ви са се оплели така, че е немислимо да живеете един без друг. Защото това е любовта. Любовта не е бездиханност. Не е възбуда. Не е желание да се любите всяка секунда от деня. Не да лежиш буден по цяла нощ, представяйки си, че той целува всяка част от тялото ти. Не, не се изчервявай. Истината ти говоря. Това е само началото на любовта, което ни помата да сме сигурни в нея. Самата любов е това, което остава когато влюбването премине. Не звучи много вълнуващо, нали? Но е истина. Можеш ли да си представиш?!
Луиз де Барниерес, Мандолината на Капитан Корели
Благодарности на Smara
|
| |
|
|
|