Re: Думи които... / Контакти / Запознанства / Адам и Адам

Ето малко и друго инфо за Александрия

Александрия (Египет)

Александрия е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет. Разположен е на Средиземно море между езерото Мареотис и остров Фарос, свързан с него посредством широка дига, наречена Хептастадион. Има население около 4,1 млн. души.
История
По време на похода си до Египет през 332–331 г. пр.н.е., Александър Велики поръчва на гръцкия архитект Динократ да издигне на това място град, проектиран ортогонално (с пресичащи се под прав ъгъл улици), наподобяващ шахматна дъска. Новият град поглъща в очертанията си старото египетско селище Ракотис, което се превръща в квартал, събрал завареното население. Градът придобива значимост едва пpи Птолемей, син на Лаг. Основателят на династията на Лагидите се установява там и го превръща в столица на Египет. Птолемей получава Египет при подялбата, последвала смъртта на Александър Велики през 323 г пр.н.е. В първата половина на 3век пр. Хр., при управлението на двамата първи Птолемеи, градът се изпълва с великолепни паметници, с градини и монументи, изградени по гръцки маниер и приема оня вид, който ще запази до края на Античността: царски дворец с изглед към морето, музей и библиотека, Сома (гробницата на Александър Велики), Серапеум (храм, посветен на гръко-египетския бог Серапис), храм на Изида, пазари, театър и най-вече прочутият фар-кула, издигнат от Сострат от Книда на остров Фарос, дал името на този вид постройки. След като през трите последни столетия на елинистическия Египет Александрия е неизменна негова политическа столица, повече от хилядолетие, чак до завоюването от арабите през 641 г, тя остава интелектуалния и духовен център на част от средиземноморския свят.

С основаването на Александрия и началото на гръцкото владичество Египет се превръща в провинция на елинистическия свят и неговата администрация. Макар че успява да запази някои от белезите на старата административна машина на фараоните, тя вече е силно повлияна от разбиранията на гърците. Гръцкият става официален език, въпреки че древноегипетският, в неговата демотическа форма, продължава да се говори в селските среди, а жреците съхраняват старите религиозни доктрини и продължават да покриват храмовете с все по-сложни йероглифи, обогатявани с нови символи. Дори изградените според традиционните образци храмове търпят промяна само в детайлите. Това е епохата, в която както самостоятелни постройки се появяват мамизите; разнообразието от капители на колони расте, а формите им се утежняват; в пространството между редиците от колони се издигат преградни стени. Най-добре запазените храмове в Египет, тези, на които туристите се дивят до днес, са все от гръцката епоха: Дендера, Едфу, Есна, Ком Омбо и Филе.

Информацията е от