Аз не виждам противоречие - в линка чета "within a given finite region of space which has a finite amount of energy". Черната дупка не е точно "ограничена област от пространството" - по-скоро хоризонта на събитията и може би показва границите, в които би имало пространство и еквивалентното количество енергия, ако ЧД не беше там.

По същата причина не мисля, че тоя лимит е приложим и за някакви общи разсъждения за Вселената - за да е приложим, трябва да е сигурно, че пространството е крайно и че съдържа крайно количество енергия. Ако приемем, че Вселената се разширява, както ни изглежда, то най-вероятно няма някакъв горен лимит на количеството пространство.

Но най-вече ми се струва, че грешиш, като наричаш сингулярността състояние - тя е по-скоро липса на състояние и дори на дефиниция на състояние. Т.е. колкото и крайно количество информация да имаш, то винаги е възможно да дефинираш и още едно "нещо", което да речем условно, че се описва с "нула" количество информация и представлява "всичко", което не може да се опише с крайното количество информация. На практика това и се случва с ЧД - ние можем да опишем колко наша информация липсва в някакви координати, при които ние имаме точно 0 информация за сътоянието там. С крайно количество информация ние просто описваме някакъв илюзорен еквивалент на ЧД, самата ЧД я описваме с николко информация.

Това като разсъждения просто де, аз също бих по-склонен да вярвам на някакъв абсолютен детерминизъм, какъвто би имало, ако всичко се описваше с крайно количество информация. Но ми се струва, че това по-скоро не е така и че основните закони на заобикалящата ни Вселена имат твърде малко общо с нашата логика по някаква причина. Най-малкото е сигурно, че ние дефинираме като интелект нещо, което за кратко като че ли не се подчинява на "нормалното" иначе нарастване на ентропията. Т.е. в един интелект сякаш протичат процеси, които са някак фундаментално противоположни на това, което ние наблюдаваме във Вселената.