|
Наблюдават се квантови флуктуации... вече - значи, вероятността да са реални е все по-голяма.
"Тайният живот на абсолютната празнина
Наскоро учените, работещи под ръководството на Алфред Лайтенсторфер в университета на Констанц (Германия), публикуваха резултатите от експерименти, в които са успели да наблюдават квантови флуктуации на вакуума – процес на раждането и изчезването на частици, който постоянно протича дори в абсолютна празнина.
Фотони във вакуумна опаковка
В обикновеното разбиране вакуумът е отсъствие на въздух. Или поне това имат предвид производителите на наденички и друга храна във вакуумна опаковка. Но физиците разбират под вакуум и нещо друго.
В своята работа Лайтенсторфер и колегите му наблюдавали флуктуации на вакуума по примера на фотоните. Фотоните са частици на електромагнитното поле и притежават енергия. Но ако постигнем в известен обем да имаме пълна тъмнина без нито един фотон, енергията на електромагнитното поле няма да бъде нулева.
Квантовият вакуум изобщо не е спокойна структура. В него постоянно се раждат фотони, които живеят много кратко време и изчезват пак така внезапно. Тези фотони се наричат виртуални, а постоянната и спонтанната им поява и изчезване се наричат квантови флуктуации.
Случайната структура на Вселената
Квантовите флуктуации са особено интересни с това, че може да са изиграли решаваща роля при формирането на Вселената след Големия взрив.
„Според инфлационния модел на Вселената в първите моменти след Големия взрив голямо количество енергия е било съсредоточено за кратко време в (казано условно) неголям обем. В такива условия квантовите флуктуации имат много голямо влияние, благодарение на тях веднага след Големия взрив се е формирала структурата на веществото – някъде то се е оказало повече, другаде – по-малко.
С разширението на Вселената тази структура се е „отпечатала“ в нееднородното разпределение на „класическото“ вещество (галактики, планети и ние с вас) в Космоса. Ако бихме могли да повторим Големия взрив, то, доколкото квантовите флуктуации са случайни, бихме получили друга структура на Вселената“, пояснява Селецки.
..."
С множество малки взривове - няма случайности, има еволюция и не е необходима надсветлинна скорост, за обясняване на ГВ и "бърза" инфлация.
И за "нас" - пак остава, вероятностно в наблюдаване.
С наличие на ОВ, всякакви случайности, ставащи от само себе си, са невъзможни. Когато се "намеси" Човек, нарочно - може да увеличи или намали вероятността, а в средните мащаби - да предизвиква случайност - съвпадение на две или повече независими събития по място и по време... И започва да говори ... за случайности, естествено - грешно тълкуване, щото ... няма как да "види във вакуума" високочестотните проявления, които водят до резултата на "случайността".
...
"...Следи от квантови флуктуации
За да „уловят“ квантови флуктуации във вакуум, Лайтенсторфер и колегите му използвали лазери със свръхкъси импулси, фокусирани в лъч с микронен размер.
„Насочихме свръхкъсите лазерни импулси в специален електрооптичен кристал и измерихме измененията на тяхната поляризация под действието на вакуума. Общо взето, поляризацията на фотона може да се представи в две състояния – условно може да се каже, че в едното фотоните се въртят надясно, а в другото – наляво. Ние подбирахме поляризацията на импулса така, че количеството „десни“ и „леви“ фотони да бъде еднакво. След това замеряхме разликата между тези състояния, тоест измененията на поляризацията след преминаване през кристала“, разказва Селецки.
Учените видели, че балансът между „десните“ и „левите“ фотони във всеки отделен случай малко се нарушава, макар че при измерването на голямо количество импулси количеството фотони от двата типа съвпадало.
„Ако нямахме никакви квантови взаимодействия, то количеството на „десните“ и „левите“ фотони на изхода би било винаги еднакво. При „включване“ на вакуума ще получим такава ситуация, в която, макар средно разликата в поляризационните състояния да остава равна на нула, нейните колебания значително се увеличават“, казва Селецки.
Учените „включвали“ и „изключвали“ вакуума чрез изменение на четиримерен обем пространство – времето, което отнемал фемтосекундният импулс при взаимодействие с вакуума.
При споменатата аналогия с Големия взрив, само че при малки обеми на измерваното пространство-време, физиците забелязали съществени колебания на сигнала, пряко свързани с флуктуациите на вакуума.
..."
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: Наблюдават се... [re: zornik2]
