Не мога да си обясня каква е причината за такава упоритост да не приемаш реалността и за сметка на това да си измисляш сбъркани обяснения.

Лоренцовите трансформации са просто нещо. Няма кой знае какво за разбиране, трябва да си наясно само с няколко основни неща:

1) това са координатни трансформации. Координатните трансформации идват от математиката - там те преобразуват геометрическите обекти от една координатна система в друга, спазвайки определени правила. Във физиката те правят същото, но между отправни системи: те преобразуват координатите на произволно събитие (x1,t1) (тоест произволна комбинация от координатните променливи) в една отправна система в друга, в координатите (x1', t1'). Допълнителни физически ограничения за такива преобразувания са, че те трябва да са еднозначни и обратими: трябва да можеш да преобразуваш координатите на събитието от втората система към координатите на същото събитие в първата и да получиш изходният резултат.

2) такива координатни трансформации могат да преобразуват характеристиките на процес, протичащ в едната отправна система, в характеристиките на същият процес, но отразени в другата отправна система. Най-простият процес е стоенето на даден обект на една и съща координата x0: това е непрекъснатата поредица от координати (x0,t). Такъв процес при взаимоподвижни системи трябва да даде движение на тялото в новата отправна система, тоест координатата на тялото x' трябва да се променя с времето - тялото се движи в новата система. В частният случай, когато x0=0, тоест става дума за началото на отправната система, то трябва да се премества спрямо началото на другата отправна система със скорост v, с която са взаимоподвижни двете системи.

3) форма на процес е и разпространението на светлинен лъч, т.е. състоянието на неговият фронт. То се изразява чрез поредицата събития (c.t,t). Този процес също има описание чрез координатите x',t' на новата система. Но описанието на този процес не е вече координатна трансформация, а само тяхното приложение за този процес.

4) фундаментално важно свойство на Лоренцовите трансформации е, че те трябва да спазват принципите на съответната физическа теория - теорията на относителността. Тоест трансформациите трябва да са съвместими с основните принципи:
а) да са съвместими с принципът на относителност, да поддържат равнопоставеността на двете отправни системи. Това означава следното - преобразуването от система К в система К' да има същата форма, както преобразуването от К' в система К (разликата, основана на избора на направление, отразяващо посоката на скоростта - т.е. номерация кой спрямо кой се отдалечава, е само въпрос на консенсус, който е обратим). Ако формата е различна, по тази разлика могат да бъдат отличени двете системи, което би нарушило споменатият принцип.
б) да са съвместими с вторият постулат - т.е. във всяка система скоростта на светлината да има една и съща стойност.


Лоренцовите трансформации, получени от Айнщайн:
x'=(x-v.t)/b, t'=(t-v.x/c2)/b
удовлетворяват всички горни изисквания. Те са истински координатни трансформации.

Твоите формули
х'=(1-v/c).х/b, t'=(1-v/c).t/b
не удовлетворяват тези условия. Това проличава най-вече в правилото 4) - те не отразяват принципът на относителността. "Преобразованията", които ти предлагаш, са мащабни преобразувания - те трансформират от система с един мащаб (на време или разстояние) в система с друг мащаб. Лоренцовите не правят това, и така трябва да бъде: ако ти установиш, че мащаба ти е различен от мащаба в друга отправна система, ти можеш да различиш двете системи по отношение на движението, както и по формната на физическите закони (в тях ще се появят мащабни коефициенти, във всяка отправна система различни). Това е първият сигнал, който трябва да ти светне в главата за да разбереш, че някъде си сбъркал, и няма смисъл да циклиш на тея формули.

Вторият сигнал, който трябва да ти светне, е свързан с правилото 2): забелязваме, че по твоите формули началото на едната координатна система х=0 винаги (във всеки произволен момент t) съвпада с началото на другата отправна система, х'=0. Но това противоречи на условието, че двтете системи са взаимоподвижни със скорост v, т.е. разстоянието между двете начала трябва да расте с времето. Ако не ти светне тази лампичка за грешка, значи нещо яко си го закъсал.

Третата лампичка е трябвало да ти светне още в началото: за да получи своите трансформации, Айнщайн вече е използвал вторият постулат (или както ти се изразяваш, ползва светлинният фронт). Браво, ползвал го е. Ти що се силиш да го ползваш втори път? Именно това безпредметно заместване (което всъщност се свежда до примерът 3, който давам: описание на процесът на разпространение на светлинен фронт) използва трансформациите за да получи формули, които не са трансформации. Тази грешка е твърде елементарна, за да не си я забележиш. Може да я пропуснеш, ако се откажеш да мислиш за физическият смисъл на действията, които извършваш, или си се фиксирал на резултат, който искаш да нагодиш. Независимо от причината обаче, това е сериозна грешка.

Четвъртата лампичака, която трябва да ти светне, е съвсем базова, на нея се учат учениците още в четвърти клас - като решиш някакво уравнение, замести решението в уравнението, и виж дали се получава тъждество. Демек, с прости думи, направи проверка. Ти си тръгнал от формулите които дава Айнщайн, приложими за всякакви събития, и си стигнал до нови формули. Ми замести някакви конкретни числа в изходните формули (те са съвместими с координатите на произволни събития, т.е. работят с произволни числа) и виж дали крайните формули, които си получил, дават същите резултати при същите замествани в тях числа. В случая не дават. Което означава, че крайните формули, които си получил, или са напълно погрешни, или са валидни само при някакви допълнителни ограничения, т.е. те не играят ролята на координатни трансформации, поради което не са интересни за нас. Ти и това не си направил.

Един нормален човек би трябвало да забележи поне една от тези лампички, би трябвало да се замисли къде е допуснал грешка, и би трябвало да положи усилия да си я поправи, вместо да се тръшка и да се излага пред хората. Или ако не може да си я поправи, да помоли за помощ, или в краен случай да се притаи и да не публикува сбърканите си сметки. Така че тук имаме един също интересен (за нас) и важен (за тебе) въпрос, над който е добре да се замислиш - защо не си забелязал нито един от сигналите, че си оплескал нещата? Повтарям, един образован във физиката и математиката човек задължително трябва да се усети - това всъщност е критерият за образованост в случая.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`