Ръбовете на отворите правят дифракцията, тя пък прави интерференцията...
Тъй, де!
Дифракция и интерференция са един и същ физически процес на суперпозиция. Но при дифракция обменните фотони за връзка на атомите "на ръба" слагат своя диктат (по принцип са по-къси от дължината на падащата вълна) върху преизлъченото от тия атоми и ... доколкото тези атоми са почти еднакви, остава нещо за "видимост", за ефективна интерференция: - причина е - наличието на различен оптичен път на излъченото от различните отвори на преградата, докато пристигат на екрана.
Единичен фотон също интерферира, сам със9 себе си.
И да го наричаме "единичен" - той пак си е съставен от множество пакет-фотони на вакуума. Тези негови съставки, при определени условия на опита - могат да покажат картинка - интерференция.
(Има малко аналогия с механични вълни. Музикален тон "ла" - може да се възпроизведе с различни инструменти - гайда, кавал, пиано, китара. Ама откъде знаем, какъв инструмент го е създал?.. От носещата честота -тембър, която "формира" модулирана честота - тон "ла". Демек, може да има единично "Гра!", ама когато го чуем ... знаем, че е от гарга "казано" - тембърът е пълнеж на вълната, като аналогия)
... При взаимодействие с атоми, структурата му се променя. Дифрактира поляризира се, изменя си честотата и фазата, кохерентност и монохроматичност. Въобще фотонът е сложно нещо
И аз това твърдя (болднатото)
Но залагам че е част от атома, и всъщност си е вещественна частица
Още не е веществена частица - няма характеристика "маса".
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|