"Естествено, че ще правят, ако са осигурени и другите условия. Но хайде сега да заменим полупрозрачното огледало с..."
Спри се малко. Не сме свършили с единият лазер. Магиите тепърва предстоят. С два лазера после, когато ми обясниш как с един лазер фотоните научават от някъде как трябва да се преразпределят. След това ще бистрим с два лазера, споко. Няма да избяга.
На края на тоя пост слагам продължение, свързано с интерференция от един лазер - важно свойство, което участва.
"С тази постановка холограма не можеш да направиш.
1. Нямащ обект (предмет) който да се заснеме. "
Какъв е проблемът с обекта който трябва да се заснеме? Представи си, че на пътя на единият сноп поставиш обект, който само променя константно фазата (демек прозрачен хомогенен обект с различен от 1 коефициент на пречупване). Това ще е еквивалентно на просто удължаване на пътя (затова и не съм го нарисувал на картинката :), и интерференчната картина ще бъде холографска снимка на такъв обект. Реперният лъч се играсе от другата част на разцепеният лъч. Следователно, пак прибързваш в заключенията си.
"Не ти е симетрична картинката на интерферометъра. "
Това в случая няма никакво значение (а и не е несиметрична на практика :). Важен е резултатут и защо се получава.
"Екрана ти е перпендикулярен към отразяващото огледало, от което интерференчната картина няма да е симетрична,"
Напълно симетрична ще е. Гарантирам, правил съм и съм я изучавал. От ъгъла на екрана и падащите лъчи зависи един друг параметър на холограмата, мащабът на записаното изображение, но да не влизаме в подробности. Тъй като ъглите между двата снопа са големи, дебелината на интерференчните ивици става много малка, само пъти над дължината на вълната. Но с добър микроскоп перфектно се вижда на фотоплаката. Вземи каква да е нецветна холограма и разгледай плаката и под микроскоп, ще видиш че съм прав. Важното в случая е, че имаме два резултата: наличие на интерференчна картина, и голям ъгъл между падащите лъчи. Ти беше тръгнал да обясняваш интерференцията с някакво взаимодействие на фотоните, което било само при малки ъгли. Какво ще кажеш за случая?
"И това делта Х > ланда, защо си го праснал. Като се сложи фотоплака, то всеки фотон осветява отделен атом (атоми), т.е. много по малко от дължината на вълната и не ти върши никаква работа. "
Има си причина. И само един лъч да пуснеш на екрана под ъгъл, моментната картинка дава минимуми и максимуми от порядъка на дължината на вълната. Но това не е интерференция, нали? Така че детекторът с който ще регистрираш картината трябва да прави интеграция по по-голяма площ. Това, естествено, е свързано пак с принципа за неопределеност, но тук няма да се отклонявам към него.
"Може и да няма (или ако има няма да е качествена), ако не ти е симетричен интерферометъра и лазера източника на монохроматична светлина е калпав. "
Симетричността на интерферометъра няма никакво значение: ако двата лъча отговарят на нужните условия, интерференчна картина ще има. За качеството на източника си прав.
==============================
Така, във връзка с интерференцията от един лазер, е важно свойството неделимост на фотоните. Тъй като не съм наясно какво разбираш под това качество, ще задам въпрос-картинка. Имаме следната схема:
Делителното огледало е направено така, че да дели интензитета на падналият лъч на половина - половината минава, половината се отразява.
Пита се, ако намалим интензитета така, че върху огледалото да падат единични фотони, какво ще показват двата фотоелемента при преминаване на фотон през делителното огледало:
а) ще сработят и двата едновременно;
б) нито един няма да сработи;
в) ще сработи само единият фотоелемент, на случаен принцип;
г) ще сработи само долният, на отражение;
д) ще сработи само десният, на пропускане;
Не го питам самоцелно, във връзка с интерференцията е.
`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`
|