Не е така, ти не го разбираш, ако ТМ е равномерно разположена само вътре в галактиката, силите на гравитация м/у звездите вътре в галактиката, ще се нулират, и това ще е причина за нестабилността на галактиката, все едно слънчевата ни система да е запълнена цялата от някаква маса, тогава гравитацията на слънцето няма да е причина за удържането на планетите около слънцето, а около центърът на масата на тази материя, тоест планетите или ще застанат в този център на масата, или ако имат голям момент на импулса ще си удължат орбитите и ще се завъртят извън този център на масата. Но при вторият случай ще има стабилна слънчева система. Ако пък ТМ е навсякъде равномерно разположена, и извън галактиката, тогава изобщо няма да има никаква гравитация. Въобще не си наясно ама само се пънеш Ами помисли ли че при променена гравитационна константа, силите на привличане може да намаляват на корен квадратен от разстоянието вместо на степен.

Осъзнай се, бръщолевиш глупости!
Гравитационните сили между звездите немогат да се нулират, ТМ само внася допълнителни сили. Ако ТМ е само в ядрото, звездите извън него, тоест звездите от спиралните ръкави ще изпитват всичката гравитационна сила на ТМ, но тя ще намалява с квадрата на разтоянието и по-отдалечените звезди ще обикалят доста по-бавно от по-близките до ядрото. Ако ТМ е равномерно разпределена в галактиката и свършва в краищата и, периферните звезди от краищата на спиралните ръкави ще изпитват цялата гравитационна сила на ТМ, но за тези по-навътре гравитацията на ТМ ще е по-слаба, то е като да се спускаш в дълбока хиляди километри дупка под повърхността на Земята, колкото по-надолу слизаш толкова земната гравитация става по-слаба.

Ако ТМ е равномерно разпределена както в галактиките, така и извън тях между галактиките, не че няма да има гравитация, ами няма да се усеща гравитацията на ТМ, иначе звездите пак ще си се привличат гравитационно и ще си се групират в звездни купове и галактики, но май на периферните ще им е по-лесно да напуснат галактиките, ще изглежда като че ли гравитацията отслабва по-бързо от квадрата на разстоянието (квадрат значи втора степен), например с 2,1 или 2,5 степен, а такова нещо не се наблюдава.

Ако другаде гравитационната константа е друга, значи си е друга, ако тя плавно се променя с отдалечаване от тук това може да създаде илюзията, че гравитационната сила на привличане намалява с отдалечаване по друг начин, а не с втората степен на разстоянието, но това няма да е вярно. А ти откъде си измисли гравитацията да намалява с корен квадратен от разстоянието, причината да намалява с втора степен е че се разпространява в триизмерно пространство, достигайки два пъти по-голямо разстояние се разпределя на четири пъти по-голяма площ, 3 пъти по-голямо разстояние 9 пъти по-голяма площ, толкова е просто как може да не ти е ясно, и няма значение какво е, не важи само за гравитацията, може светлина да е, на 10 пъти по-голямо разстояние от Слънцето светлината му е 100 пъти по-слаба. Може и корен, но корен 0,5

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите