Ами Миленче, то концепции има. Но вече никой не ги спазва. Защото сульо и пульо вече са се юрнали да се правят на преводачи, с цялата си неграмотност не само на езика, от който превеждат, но и на собсвения си роден български език. Да не говорим за непростимо ниската обща култура, поради която не могат дори да зацепят, че Морфиъс е англиското звучене на името на бога на съня Морфей и дори може и въобще да не знаят, че има такъв бог. Ама превеждат, бясно и ожесточено. Масово. И налагат новите правила - да няма правила. А ние си приемаме, щото, както казаха в един друг клуб, животът е по-силен от нас. Ех, какво да се прави...
А за Майкъл, какво да ти кажа? Всяко нещо, докато е непривично, звучи странно. Но след множество повторения загубва странността си и започва да звучи доста нормално. Един приятел на една моя близка си кръсти сина на неговия поп идол - Дж. Майкъл. Самият той се казваше Иво Колев. Та синът му се сдоби с името Джордж Майкъл Иво Колев.
Друг, Олег, кръсти сина си Жоро. Детето се казва Жоро Олег Георгиев. Аз не ги приемам тези имена, ама хората кръщават, това е техен избор. Друг е въпросът, че техният избор определя живота занапред на съвсем дуг човек - тяхното дете.