Гледах предаването по бнт току що за жертвите от македонизма в Повардарието 44-48 г. основно. Добро впечатление ми направи Наум Кайчев и един друг на който не му запомих името. Иначе мисля ,че малко я караме през просото. Особено като чух, че жертвите на югославкия терор само в Охридско и Преспанско били 23 000 души убити и хвърлени в езерата заради български чувства, а други 120 000 са лежали по затворите за същото.

Хммм, по-интересното е че българския "окупационен" корпус е бил 15 000 души в началото, 40 000 души в края, а сръбската "освободителна" войска 50 000 през есента на 1944г. и 70 000 през пролетта на 1945г.
А за жертвите нямам как да се знае, както никога няма да се узнае броят на жертвите в България след 9.9
1944г.

Викаш в Охридско и Преспанско 23 000 + - 1000, какво толкова не е важно.

Що плачеш на чужд гроб, глей си гръцките жертви...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти за това ли се хвана от цялото предаване?

И на мен тези десетки хиляди убити ми звучат доста нереалистично.
Че е имало репресии - имало е. Но към 1947 г баш бугарашите не са били толкова много. Ако бяха толкова много, днес нямаше внуците им да са такива дебили.

Ето , 4,700 убити за 1944-1947 . По добре ли ти е сега?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но към 1947 г баш бугарашите не са били толкова много. Ако бяха толкова много, днес нямаше внуците им да са такива дебили

Май сме гледали различни предавания. Но за бугараши си прав, нямало е такива в 1947г., имало е българи.

Христо Беров?

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

И то на база около милион население. В България Народния съд по документи изтрепа 2 730 души, на база 7 милиона население към 1944г. Ерго убитите в Македония след 1944г., са 7 пъти повече от тези в България.

Напротив. Имаше цитат на американски източник от втората половина на 40--те. Смисълът беше, че макар и с български корени, населението там вече преобладаващо не се чувства "българи", дотолкова, че присъединяване към България не би заличило вече прохождащата македонска национална идентичност.
Разликата е, че първите юго-македонисти не отричат българското си минало, но бързо са премахнати и заменени с македонисти-българомразци.
Пак повтарям: 23 хиляди екзекутирани и 120 хиляди хвърлени в лагери заради българско национално самосъзнание е много раздута цифра. Избитите са максимум няколко хиляди. Това е бил про-българският каймак - бивша администрация, учители, михайловисти.

Да не говорим, че много от тях оцеляват и си умират кротко в Титовата "идилия". Аз лично познавах момче от Гостивар, чийто дядо е бил "български фашистки полицай". Оцелял е. И си е доживял до старините. Само, че за разлика от повечето му връстници, македончето още през 90-те си беше българче. Това е факторът "семейство". 200 хиляди българеещи се семейства - сега щяхме поне половин милион българи там. Ама, къде са?!

Редактирано от goga на 11.11.19 23:23.

Моля те, изгледай пак предаването.

И минимум 26 000 души през есента на 1944.

Тук изобщо не влиза броя на убитите в самата България. Знам за двама. На една леля първият и’ мъж бил полицейски началник в Кочани. Убит 1945 в Свищов ( може би че близо до Белене). На една българка тук, родена в годината , когато убиват баща и’, също полицай ; майка и’ емигрирала от Вардарско след войната. За нея естествено , с такива родители , е нямало живот в Бг и на 19 години с гаджето си, син на царският ни бивш посланик във Венецуела ( станал невъзвращенец ) ги прекарват на вън в багажника на венецуелската дипломатическа кола.

В отговор на:

---

[...] както никога няма да се узнае броят на жертвите в България след 9.9
1944г.

---

На една моя... дете на брат на баба ми (стринка?), баща и е убит по подозрения в преврат срещу комунистите, не знам точно кога е било, но сега е прабаба на първолаци. След това е осиновена набързо за да я спасят. Прабаба ми пък е скрита от 2 гъркини, защото са убивали всеки, който е българин. За щастие се завръщат в Родопите с дядо ми Стефан, който е бил дюлгер в Кавала.

Любимият ми хорър е за попадия от нашия квартал в София, където са живеели роднините от страната на баба ми. Мъжът и е заподозрян за същото.

Попадията иска да го види в милицията. Позволяват и. Вкарват я в стая с вода, където не можеш да седнеш. По някое време и казват да си вдигне престилката. Вдига си престилката и от дупка в тавана пада главата на мъжа и.

Прабаба ми Невена е работела в двореца на цар Борис III, в градината. През 44-та минава покрай река Искър, в близост до сегашния кв. Миленков и вижда носещи се трупове, някои обезглавени.

На най-близкия ми приятел дядо му е бил в Белене. За наказание са го вкарали в стая с вода горе-долу до устата. Водата е била ледена и е трябвало да стоят там 3 дни. Както се сещаш, повечето са умрели.

И за някакъв екстрасенс в Белене ми е разказвала баба, но ме домързя да пиша.

На фона на това ще си позволя едно престъпление срешу човечеството.

Знаеш ли откъде са минали евреите? (помисли за първото, което ти идва наум)
.
.
.
.
.
През комина и дим да ги няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дъщеря на брат на бабата е леля - кръвно родство.Съпруга на чичо -стринка - по сватовство.

Мнозина - напр.Кирил Николов - Странджата(Боксьора) им правело кеф да убиват с нож.Това с главата на попа е в негов стил.
Убитите свещеници, монаси, монахини са около 150.

... евреите през комина...
Това за Дирекцията на полицията/милицкята на Лъвов мост - и цанковистите около 1925 и комунистите около 1944 са правили единични опити за горене на тела на убити в пещта на парното.легендата за много изгорени там са и опит за прикриване как всъщност са убити и къде са захвърлени.

Интересно. Та тази моя леля се прибира с децата и армията на десети Септември в Горна Джумая. На гарата водят арестувани полицаи. Децата и’ , пет шест годишни, се нахвърлят да им се радват; в Кочани израстват основно с униформени. Единият от арстуваните полицаи и’ се скарал: Госпожа, прибирай си децата. Айде над ни пиши вече бегали, но защо и вие да страдате.
И друго да кажа , преди да иде в небитието: Леля Мими Тодоралександрова ми разказваше и за мой вуйчо, техният девер. Щели да го пращат на лагер ; хванали го да лекува партизани. Ударил го на молби и връзки, естествено чрез нея. Спасил го “един офицер македонец”. Попитах я, а после моя вуйчо спаси ли него? Как да го спаси, той се самоуби на 9-ти, беше български офицер.
В интерес на истината вуйчо ми отървал чичо Гочо, мъжът и’, който работил във финансовото министерство и точно за връзките с Германия. Но първоначално казвал “А , който каквото е правил, ще си отговаря”.

Редактирано от torlakov-93629 на 12.11.19 02:09.

Според Владо Перев избитите във Вардарска Македония след 9 септ. са стотици и това ми се струва реално. В свое интервю или статия разказваше за тези си проучвания, голяма част установил и поименно. В стара България кланетата са в други мащаби.

И аз смятам, че тази цифра е по-реалистична.
Но да кажем, че от 1944 до началото на 50-те години - са няколко хиляди.
Имало е и доста репресирани в лагери, и други, които са предпочели да напуснат СФРЮ, но активните Титови врагове не са били стотици хиляди. Далеч по-малко. И с времето са ставали все по-малко. За съжаление, в по-късните години антибългарският македонизъм овладява и някогашни стожери на българщината отвъд Океана като МПО и българската македонска емиграция.

И пак повтарям - тези от някогашните български администратори и чиновници, които оцеляват в първите години на юго-комунистически убийства и репресии - после си доживяват до старините. Стига да не вдигат шум и да не се набиват на очи на властта и репресивните й апарати.

Както вече казах, македонизмът е раково образование за българщината. В началото възниква с добри намерения и не е разпознаван като враг, но с течение на времето превзема отвътре всички български устои в Македония - развращава ги и и ги унищожава. За да се стигне до днешната абсурдна ситуация.

Редактирано от goga на 12.11.19 06:56.

Според Веселин Ангелов жертвите са 23 хил. Според Коста Църнушанов са 1200. Според Зоран Тодоровски са 200 човека.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От тези тримата най-вярвам на Коста.

Западняците цитират него.

Additionally, some 100,000 people were imprisoned in the post-1944 period for violations of the law for the "protection of Macedonian national honor," and some 1,260 Bulgarian sympathizers were allegedly killed. (Troebst, 1997: 248-50, 255-57; 1994: 116-22; Poulton, 2000: 118-19). For more see: Roudometof, Victor, Collective Memory, National Identity, and Ethnic Conflict: Greece, Bulgaria, and the Macedonian Question.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прекрасна тема...!
Объркващо резюме!?

Не знаем колко са жертвите. Кайчев казва, от позиция на професионалист и изследовател. Деян обаче има съмнение в една част от цифрите. Не вади друго изследване, анализ. В крайна сметка всеки има право на съмнение и критика. Така се заздравява тезата - с отговор на критиките.
Аз не съм Кайчев, но също ме вълнува темата. Което не го знам - не го знам. Но доста неща по нея са известни и достъпни като данни и източници.

Днешна Република Северна Македония след 1944г. Се обявява за държава с преобладаващо македонско - небългарско население. Масово чества борба срещу "окупатора". Описала е своите жертви в тази борба и наказала виновните според нея. Това не се крие. Още повече, същото се случва по цял свят с клаборационисти и окупиращи с армия.
Днес твърдят, че въпроса е решен и само единици открито заявяват връзката си с окупаторите и са наследници на колаборационисти, според тамошните трактовки.
Ок! Колко и кои са окупаторите, колко и кои са колаборационистите, къде са всички те днес.
Както казахме, има сред тях "овъзмездени". Има решения от АСНОМ, съдилища, закони, най-накрая и спомени. Не ги знаем, защото са си дела на Реп.Сев.Мак.
Знаем обаче, доста за присъствието и положението в същата територия под българско управление. С други думи, ние по-добренот тях знаем кои са колаборационистите и колко са. Само не знаем, какво се случва с тях и наследниците им, за да се стигне до днешното положение. Не отричаме и негативите от управлението в тези територи и населението в тях между 1941 и 1944.

Две области - Скопска и Битолска. Общо население март 1942 - 1 061 338 души. От тях приблизително 715 600 обявени за българи. Законите и правилата наложени от окупатора облагодетелстват тях за сметка на останалото население. От тях са и мобилизираните в армията, полицаите, служители, попове, даскали, доктори, чиновници и т.н. Положението може да се разглежда и като репресивно към останалите и не без основание. Там изброени има над 150 000 сърби, близо 40 000 от които се изселват заради различно отношение, най-малко. Отделно 150 000 албанци, които не са така облагодетелствани.

В двете области имаме:
5 000 назначени полицая
2 000 кмета;
12 000 офицери, военни съдилища, наборни центрове, продоволствени служби;
Дружества на запасни офицери;
Дружества на ветераните от опълчението и войните;
Контра чети на ВМРО;
Държавна сигурност поделения;
Илинден организации (преди 1941 няма такива);
Младежки организации "Бранник" и "Юнак";
74 кооперации, в това число и за разпределение на земята, освободена от сърби;
Стопански дирекции за продоволствия;
Главно комисарство разпределяне продоволствия;
Спортни и туристически ружества;
Университет нов в Битоля;
Училища с бълхарски учители и църкви с български свещенници.
8 банки с клонове в градовете;
.....
Къде са те? Кой си спомня за тях? Днес всички твърдят, че не са в тези числа и списъци. А ние имаме списъците и числата.

От 715 600 облагодетелствани, колко са участвали в упражнявали власт? Колко попадат в югославските списъци, като колаборациониси?
Аз допускам, че двата списъка - нашият и на Югославия са еднакви или поне взаимно извествни - стотици хиляди съдействащи и участници реално във властта и по-късно обявени клаборационисти.

Допускам също така, че в новата югославска власт те не влизат. Влизат сърбите с роднините, партизаните, почувствалите се онеправдани или просто нови, различни овластени сред населението.
Всички те, в голямата си част имат мотива да въздават възмездие. Гласуват закони, създават съд и изграждат апарат. Това се знае! Значи и потърпевши има, също се знае.

На въпроса колко - логичен отговор е, число максимално близо до числото от споменатите, първо български списъци.
Факт е, че почти не се намират хора в РСМ да кажат днес, аз съм от тях.
Е, какво става с тях? Логичното е да са тикани в затвора и в гроба. Какво значи "малко са" - "много са"?
Аз, примерно си мисля, че наш изследовател с достъп до списъците може да стигне само до малка част от жертвите, без съдействие на РСМ. Дори повече могат да се окажат, защото днес тези хора ги няма, а в 1944 ги е имало. Точно РСМ го твърди това - няма ги, единици са!

Според написаното, това са жертвите само по този закон, може би официално някак обявени.

Има и военни съдилища за военно-временни престъпления югославски. Има и за убиства, предателства срещу партизани. Съвсем отделен за колаборационистите закон.

Цитираният в поста ти касае само онези, които не са се отказали да са българи. Трае няколко месеца или по-малко дори, като проверка за благонадеждност пред новата власт. Паралелно и след него си върви друг ред за санкции заради сътрудничество и съучастие с "фашистите". Те важат за цяла Югославия, а този е само за Македония, при това за оцелелите от този "анти-фашистки" пакет.

Не знам защо този геноцидоподобен процес се обвързва с бройка. И 2000 и 5000 и 10 000 и 30 000? Каква всъщност е разликата. Убити са хора и то с хиляди заради националното им съзнание. Ще повярвам, че това е (донякъде) оправдано, само ако някой докаже, че българското управление в Македония е убило и един човек заради македонското му самосъзнание.

Да, но понеже е такава темата и натам вървят коментарите.
От друга страна, и един да е, трябва да се знае кой, какво и защо, нали!?
Те си славят и един убит партизанин да имат и си го определят за македонец убит от българи.
А, колко са убитите като българи е също добре да се знае, за да не се повтаря. Инак ще ни имат за глупаци и могат да повторят. Според мен така "заработи" и войната през 90те там. Жертвите са си бертви и няма добри-лоши; малко-много. Не може да честваш или славиш само едните.

Дали някой може да даде линк към текста на така често споменавания "Закон за защита на македонската чест"?

Попаднах на закона за отмяна на Закона за защита на македонската чест

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А също така намерих и Закон за допълнение на въпросния закон. Но самият закон го нема никъде:

Народното собрание на Македонија, на своето за-седание одржано на 16 април 1945 година, го доне-се следниот
ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНУЕЊЕ И ДОПОЛНУЕЊЕ НА РЕШЕ-НИЕТО ЗА СОЗДАВАЊЕ НА СУД ЗА СУДЕЊЕ НА ПРЕСТАПЛЕНИЈАТА ИЗВРШЕНИ ПРОТИВ МАКЕДОНСКАТА НАЦИОНАЛНА ЧЕСТ
Член 1
Членовите 7, 8 и 9 од Решението на Президи-умот на АСНОМ од 30 декември 1944 година, за соз-давање на Суд за судење на претстап лени јата из-вршени против македонската национална чест се менуваат и гласаат така:
Член 7 „Претседателот, судиите и секретарот на судот ги назначуе Народното собрание на Македо-нија, односно неговиот Президиум."
„Претседателот на Судот, на кого во работата му помага секретарот на Судот, има право да во рамките на овој закон издава на судските состави напатствија за вршењето на работите од формална гледна точка, доколку тоа не е јасно определено од овој закон".
Чл. 8 „Седилиштето на судот е во Скопје".
„Судот ја врши судската власт во состав од петорица судии".
„Судските состави се покретни и судат по пра-вило во седалиштата на окружните народни одбори во денови определени од судот порано".
„Членовите на судот од територијата на окру-гот секогаш по правило влегуат во составот на су-дот кој суди во тој округ".
Чл. 9. „Составуењето на судскиот состав го вр-ши претседателот на судот. Секој состав има секре-тар, кој од редовите на правниците го поставуе Президиумот на Народното собрание. Секретарот на составот ги БОДИ записниците на судските распра-вии, помага при изработуењето на судските одлуки и ги врши административните работи се под над-зор на претседателот на составот, а самиот состав има само советодавен глас".
Член 2
Народниот обвинител при судот за судење на претстап лени јата извршени против македонската на-ционална чест влегуе во составот на Јавното обви-нителство на Македонија.
Член 3
Овој закон влегуе во сила со денот на изгла-суењето.
Скопје, 16 април 1945 година.
ПРЕЗИДИУМ НА НАРОДНОТО СОБРАНИЕ НА МАКЕДОНИЈА
Секретар, Претседател,
Д-р Борис Спиров, с. р. Методија Андонов Ченто, с. р.

Истата математика можеше да направиш и за претходниот српски режим, колку полиција имало, кметови итн. Всушност таков список би бил поголем бидејки станува збор за 20+ години во споредба со 3. Ќе испадне дека всушност во Македонија и не би требало да има луѓе.

А всушност од средина на 1960те Југославија ги отвара границите и доаѓа до масовна емиграција во Западна Европа и другде. Добар процент, посебно кај Хрватите и Србите се организираат во антикомунистички организацији. Колкав е процентот кај Македонците, дали се приклучувале кон некакви бугарски или анти-македонистички организации, постојат ли такво нешто и ако да, колкави се?
Кој е главниот непријател на режимот по 1944? Дали про-бугарска чуства се некакво опасност. Тоа е ново време, Бугарија е соседна братска социјалистичка земја, таму се признаени Македонците како засебна етничка група до шеесетите.

Колку и да сакаме романтично да ја прикажеме историјата на Македонија и Македонците од различен агол, вистината е дека Македонците се прилична спротивност на некаква си радикализирана група, која за да ја пацифираш, мораш да ја стрелаш на Галичица во илјадници.

Прифаќаат промени без око да им трепне. Режимите се менуваат, па што со тоа, караванот минува а кучињата лајат...Гледај си ја работата. Наведната глава сабја не сече итн. Грците те негираат ама во Грција на лето ќе одиме, затоа што е најблизу. Бугарите те негираат, што има врска, земи Бугарски пасош па после плукај по Бугарија. Тоа е македонската филозофија. Сведоци сме како променија име на државата без отпор од никаде иако спорот со името беше главен политички наратив во последните 30+ години. Епа баш така изгледало и претходните промени.
But I digress...

В отговор на:

---

[...] хванали го да лекува партизани [...]

---

Редактирано от TheGiverAndTheTaker на 12.11.19 12:34.

За емиграцията, приемам!
Анти-комунистически организации в странство българите по правило нямат или много малко. Като еднакви, то и маледонците нямат. Но, заедно имаме ВМРО и МПО извън СРЮ и БГ. Свобода за Макеедония е лозунг и за българите, макар да го разбираме различно след 1944.

За "бившите" управници, под сръбско, 20 години до 1941 не съгласен напълно. Ние нямаме анти-македонски закон или анти-сръбски такъв. Имаме само пари-помощи даваме на "благонадеждни" само, но останалите не ги съдим, освен ако не са с пушки в гората. Дори в Устава за управление на Скопска и Битолска област се допуска да се запази старата власт, стига да работи с новата.
След 1944 ако си българин в Македония те съдят, само защото си българин.
Има и анти-фашистки закони и съд, има и "закон национална чест", заедно с военните съдилища.
До 1941 има ВМРО в Македония, от 1941-1944 ВМРО се слави и участва в управлението. 1944 е първа жертва на комунистите.
Това лично аз го тълкувам като героизъм - да си работил с българите и след това страдал за това. Така Македония славите страдалите от фашизма за герои.

Колкото до "македонската философия", то я намирам напълно обща и с нашата - 100% съгласен!

Благодария за доброто коментиране!

арем четири јазици + бинус два за недај боже. И шојма лошо тука ? Доста ни го тријат на глата! То е херојство а не кукавичлук. Лесно е да си клајш пиштол на слепочница и ајт...ела живеј да те видам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 12.11.19 12:45.

Само забораваш дека ако си хардкор Бугарин ти судат и во периодот 1918-41. Препоставувам дека добар дел се иселил во Бугарија кој не бил спремен за некаков компромис?
А после 1944 имаш опција да бидеш Македонец, каде каде по добар пакет од јужен Србин. Тоа што вие го викате антибугарски македонизам, доаѓа многу покасно, според мене таму некаде во шеесетите. Напротив барем до 1948 имаш најдобри можни односи со Бугарија. Имаш судење на колаброционисти на претходниот режим, но тоа не е заради некакви национални чуства.
А по 1948 е кога имаш најголем терор на режимот над сите кои се осомничени дека се за Сталин - за тоа барем постои ажурна евиденција. 16,000 имаат поминато низ Голит Оток, од нив 800-1000 се Македонци. Тоа чисто како референца за други репресији.

"А по 1948 е кога имаш најголем терор на режимот над сите кои се осомничени дека се за Сталин - за тоа барем постои ажурна евиденција. 16,000 имаат поминато низ Голит Оток, од нив 800-1000 се Македонци. Тоа чисто како референца за други репресији."

Това се подценява много, а е било доста съществен дял от репресиите през втората половина на 40-те. И наш Венко не е репресиран, щото е бугарин, а щото е извън генералната линия по някаква причина. Извън генералната линия са доскорошните комунистически началници и функционери, останали верни на Сталин и СССР, но оказали се врагове на Тито.

Друг е въпросът, че после Венко преосмисля по-ранните си юго-залитания и решава да направи преоценка.

Редактирано от goga на 12.11.19 13:28.

А знаеш ли подробности за самоубийството на твоя вуйчо?

Питам понеже демонстративното самоубийство на Петър Добрев Петров е демонстрация на чест.

.........................
В един спор печели загубилият, защото научава нещо ново.

Во периодот 18-41г. немаш право да се изселиш во Бугария от сръбска Македония...дури да сакаш...забрането е. До 1948 лугето шо са хардкор бугари се най-преследвани.. Дури во добри односи...тие шо са хардкор не се комунисти и се много казнати. Никой нема право и во периодот 44-48г. право на бугарски чувства.
Баш под ова термин "колаброционисти" на претходниот режим имаш судени и тепани най-много ...хардкор бугари.

Во сръбскиот режим до 41г. полиция се главно сръбски колонисти.
След прифакянето на македонизмот...идва друг проблем...тие македонисти не прифакят сърбизацията скриена под овой македонизам.

Логично!
Те молам сега, ай помогни малце во темава, колку убиени има после 1944 оти се чувствували бугари?

Ако и да немаш брой, ама знаеш каде има такви, колко ти изгледат и зошто не повеке, зошто не помалце!?

Не объркал си се, беше на баба ми брат и живя до 86. Царският офицер , дето го спасил , се самоубива на/ около 9-ти.

Пич , стига си дрънкал глупости от рода ние сме оригинала и само минаваме през времето и събитията. Оригинала са възрожденците и комитите, тия дето са избягали от сърби и гърци , други последните са ги вкарали под земята . Малко са останали от оригинала в СВ , но за това са ценни и редки , като секи оригинал.
Вие сте лошо и долнопробно копие , втора трета ръка . еднодневка, кич. С български паспорт ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря, това изглежда е тамошния вариант на ,,Народен" съд. Някои от добрите българи са избити при чистките, други са съдени демонстративно, та масата да си вземе урок кое е позволено и за кое бият през пръстите. Македонизма сигурно изглежда добра сделка, голямото мнозинство се пребоядисва и ако някой си позволи да се цепи от колектива го преследва, той е трън в очите припомнящ им за измяната.

Има масакри на режимот, еден од поголемите на пример е во Велес 1945, каде без пресуда се убиено 53 лица. Има и на други места, кога ќе се собере се има неколку стотини.
Е сега прашање колку од нив се убиено чисто заради воспостување на страховлада на новиот режим, колку се убиени заради колабрација со претходниот режим, колку заради освета која нема врска со политика, итн.
Колку од нив се убиени од единствената причина дека се чуствуваат Бугари, и абсолутно ништо друго, веројатно нула. Но добар дел од нив, меѓу другото, се чуствувале како Бугари.

Зад секоја масовна ликвидација има роднини останото која по крајот на социјализамот а некогаш и порано, ако ништо друго бараа ексхумација на телата а да не зборувам за разни судски сатисфакција. Без ни една масовна гробница најдено во Галичица, без едно име и презиме на жртвата од тие 23 илјади, без роднини кои би ги барале, вакви тврдења се навреда за интелегенцијата. Освен ако се создадени намерно за целосна дискредитација на бугарските тези, бидејки вака се доведени до апсурдно ниво.

Смешно бидејки се сетив на една вистинска приказна од пред многу години од тетин ми кога зборуваше како еден дуќанџија во Велес имал една табла на едната страна на српска на другата на бугарски, едно утре ја ставил таблата на погрешна страна, српскиот чиновник кога видел, му рекол тешко нам со вас ама и на Бугарите со вас.

Кой е новиот режим 1945г.?
Ченто и другите македонски комунисти ги повикуват лугето шо се работели кон бугарската администрация да учествуват во АСНОМ. Ама не повикуват сърбомани комунисти...
Сега почни да мислиш кой и защо е сакал и е казнел "колаборатори".
Това го кажувам ако си мислиш дека 1945г. е направена вистинска "македонска" държава и дека македонците се победители во ВСВ!

А, кой е оригиналниот язик на лугето?

На кой язик преди 1870г. локалното македонско население правеше училища? Преди 1870г., защото тогава е создадена бугарската Екзархия.

Браво!

Мое мнение; разрива със Сталин е червен флаг за залитнали те наивно в македонизма българи комунисти и изобщо симпатизанти, които си мислят че правят до тогава нещо ново , базирано на традициите . Не е чисто идеологически , преосмисля и връща към отправна точка на национални основи . Най вече поради невъзможност да практикуват българската версия на македонизма , съвсем отвлечено идиотска.

за ангелов

През 1995 г. получава право да издирва три месеца исторически материали в архива на Република Македония.

публикувал ли е някои от тези материали. а нашите имат ли по-сериозно изследване, което да съвместна разработка на по-голям колектив историци - примерно 5-6 специалиста.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Реченицата Ченто и другите македонски комунисти не е правилна затоа што Ченто прво никогаш ни бил комуниста, иако е повеќе на левата страна. Во 1942 интерниран од Бугарите а во 1943 се приклучува кон партизаните. Точно е дека истиот го повикува Чкатров и другите кој иако се со бугарска свест, пред се за самостојна Македонија. За разлика од еден Ефтим Гашев, кој го судат во иста соба со Чкартов во 1945 кој е за ВМРО и самостојна Македонија ама не се чуствува за Бугарин (и следствено според Чкартов србоман и комунар). Така да тука има многу суптилни нијанси, а не само тие биле затворени и убивани заради некаква бугарска свест. Излегување на Југославија од советскиот лагер даде крилја на на југословенството во Македонија и антимакедонизамот во Бугарија. Но тоа почнува многу покасно, според мене, во шеесетите.

Редактирано от Protostrator на 12.11.19 23:12.

Ефтим Гашев, се чувствал македонец, но членувал в "Бранник"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Този пише поеми ....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре е. Като се сетя какви диваци бяха преди 15г. Има прогрес.

гашев е един нечистоплътен тип, тука сме го дискутирали навремето. църнушанов пише за него, че е бил с българско чувство и затова е бил затворен от комунистите и т.н. както и комита споменава е бил член на бранник. разбира се бил е младо момче тогава, 17-18 годишно, да беше изкарал това като обяснение би звучало много по-правдоподобно, но не би. типът обясняваше с някаква неистова истерия как църнушанов лъжел, а той бил пръв македонски патриот /разбирай пръв българомразец/ още от ранна младежка възраст /развиваше стандартни антиисторични македонистки тези/. пречупен в затвора /лежи 7-8 години/ и този му комплекс му остава до края на живота, държи се в новата си роля до последно, типично като фанатик, даже и във време, когато може да се погледне със съвсем друго око на онези години и на всичките тези човешки /и морални/ трансформации станали в резултат на много мъчения и насилие.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

гашев е един нечистоплътен тип, тука сме го дискутирали навремето. църнушанов пише за него, че е бил с българско чувство и затова е бил затворен от комунистите и т.н. както и комита споменава е бил член на бранник. разбира се бил е младо момче тогава, 17-18 годишно, да беше изкарал това като обяснение би звучало много по-правдоподобно, но не би. типът обясняваше с някаква неистова истерия как църнушанов лъжел, а той бил пръв македонски патриот /разбирай пръв българомразец/ още от ранна младежка възраст /

Спомням си, че обясняваше, че влязъл в "Бранник" с мисия да шпионира врага отвътре.

елементарни лъжи на една гузна съвест. типичен пример за стокхолмски синдром

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а нашето допрва доаѓа. Виде како се гушкаја Бојко и Вучиќ ... ќе ни се плаче мајката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не може всеки да е Илия Минев. Видял е Гашев, че македонизма ще е траен, приел се е от населението и решил да се нагоди, даже да е герой. Защо да те гледат накриво като бугараш като можеш да си баш македонец, най-истинския. А може и да са го вербували.

Макя ; най много още некоя нация да се пръкне...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от torlakov-93629 на 13.11.19 16:49.

Сте се фатиле за тој Браник ко пијан за плот. По таа логика сите Македонци што деновиве добиваат бугарски пасоши се чуствуваат како Бугари. Во тој случај имам пар мостови во Бруклин за многу ефтини пари да продадам.

Туку да се вратиме на суштината. Не прифаќате дека имало разни нијанси, ок. Сите биле Бугари, ок.

Тогаш пак ќе прашам, воколку неколку генерации поминало низ српрско училишта, воколко постарите генерации јавно се водат како Срби, иако приватно се сметаат нешто друго, Македонци или Бугари за периодот 1913/18 - 1941 тогаш прашањето ми е, зошто бугарската исторографија инсистира дека теророрт над Бугарите е далеку пожесток за време на комунистите (поради тоа што се Бугари, не поради тоа што комунистите се пожестоки генерално)?

Зошто стратегијите за опстанок која тие Бугари ја користеле пред 1941 не би била ефикасна по 1944? Наместо внатрешно да си останеш Бугарин, а јавно се преправаш дека си Србин 20+ години, сега треба да се преправаш дека си некаков етнички Македонец, па тоа е апсолутно неприфатливо! Па уште на некаков вештачки македонски јазик, а всушност обичен прилепско - битолски дијалект треба да зборуваме? Вакви работи бара востание кое само масовно стрелање по планинин, депортација на 25% население, затварање на 10% население итн моеже да стабилизира ситуацијата.
Каде е логиката?

А, ти сакаш да го представиш се после 1945г. во Вардарска Македония како нормално за времето, за комунизмот, за Югославия!
Не е!!!
Само во Вардарска Македония бе забрането националното име и насила и за сите требаше да се подмени. Со подмена на идентитет и история!
Никаде другаде во Югославия или во Източна Европа не беше правено ова!
Да затова след есента на 1944г. во Вардарска Македония се убвани луге, во логери и т.н. само защото се бугари. Не защото се антикомунисти или друга причина.
Не е истото како во словения, Хърватия или Полша!

Нали разбираш, че бранник не е същото като с паспорта или некоя бойскаут организация...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от torlakov-93629 на 13.11.19 20:09.

тогаш прашањето ми е, зошто бугарската исторографија инсистира дека теророрт над Бугарите е далеку пожесток за време на комунистите (поради тоа што се Бугари, не поради тоа што комунистите се пожестоки генерално)?

-----


Преувеличаването на броя убити и влачени по затворите във Вардарско след септември 1944 е за да се прикрие това което ви позори - масовото и доброволно родоотстъпничество. Много от писалите по темата са с произход от Македония и ви жалят, търсят някакво оправдание, опитват да ви изкарат жертви.

не съм правил никакви генерализации, говорех само за този гашев конкретно. действително си прав, че може да се налага ефективен терор с много по-малкъв брой ликвидации, а начини за репресии има много. и аз също мисля, че бройките, които се вадят за физически ликвидираните и пратените в затворите в първите години на югославска македония трябва да бъдат много детайлно документално подплатени и потвърдени от поне няколко източника.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имаш ли чуено за Георги Колозов?

единствениа баш македонски цар в нашата историја. Вечнаја памјат. ВЕЛИКАН !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли защо УДБА му прави досие на 28.12.1979г.?

Без разлика како тоа се оправдува, нели е тоа во суштина, фалсификување на историјата (дури и не така дамнешна) со цел да се направи логичка поврзаност на еден маинстреам историски наратив? Токму за истата работа ја обвинувате другата страна.

Некој полициски доушник го има пријавено како во некоја кавга ги бранел Бугарите. Голема работа. Човекот следователно има правено по еден филм годишно а во осумдесетите е прилично популарен со серијата македонските народни приказни. Тешко да може да се каже дека нешто пропатил?
Во Бугарија во исто време државната сигурност има цело оделение за борба против македонски (и турски) национализам, сигурно со причина. Факт е дека во тоа време се работи за две недемократски држави со еднопартиски монопол (иако сепак Македонија има нешто повеќе слобода, пред се иселување и патување и контакт со западниот свет) каде поради вербален деликт кој може да се толкува за антисоцијалистички/антидржавни или слична формулација човек може да настрада.

Петрушевски/Колозов : Кој си бе ти? Јас сум Мојсие? Кој? Мојсие, пророкот. Добро бе, мој си е, твој си е, види го овој ненормален.

Редактирано от Protostrator на 19.11.19 17:09.

Во однос на комунистичка Бугария и Държавна сигурност и борбата со македонския "национализъм"... истата комунистичка Бугария и Държавна сигурност го создаде македонскиот национализъм...

Не знам от каде еса данните за броя на лугето убиени от комунистическа Югославия во Македония.
Броя на жертвите не сменя наратива.
Конечно...наративи много...бугарски, македонистки, югославски, сръбски, гръцки и т.н. Сознаваш ли дека еден е вистина? Да имаш неутрален поглед не означава да казваш сите се исти... Неутрален поглед значи да видиш кой е вистински и кой е лажен... и се ова без субективните...твои желби това да е вака или онака...

Да, това е фалшификация от страна на наши историци и за мен грешка. Бог да прости юнаците загинали или мъчени заради българското си име, колкото са били-толкова. Позицията ни е повече от силна, та да ни се налага да преувеличаваме и лъжем. Когато му дойде времето паметниците на шумците ще станат от мрамор на вар, а децата и внуците ви ще стоят мирно пред образите на истинските македонски патриоти.

Тея цифри и от други съм ги чувал. явно всички цитират някакъв източник. За мен незнайно кой? Трябва от там да се види, който го е писал какво е имал предвид.

Каракачанов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност жертвите са всички българи-екзархисти във Вардарска Македония. Печелят сърбоманите, патриаршистите и власите. Наследниците на екзархистите, които към 1944г. се делят на такива с българско самосъзнание, такива с българо-македонско самосъзнание и малка част с небългарско самосъзнание, но без лоши чувства към българското етническо име и държавата България, са подложени на директна промяна на българското си самосъзнание. Дали убитите са 100 или 1000, факта е че за българско самосъзнание се убива. Властта е сръбска. Т.е. такава, каквато е била между 1918-1941г., т.е. насилническа. Докарани са, както стана ясно 70 000 сръбски окупационни войски. Да си българин става опасно за живота. Колко са убитите е нюанс. Страха вече е голям. Изгражда се нова образователна система, в която вече българите са враг. Те са квалифицирани като фашисти и окупатори. Комунистическите жертви, са превърнати в общо македонски борци за македонска национална свобода, в знаме. В това започват да ги обучават в училище. Та всички са жертви. България е загубила. Така както и в 1913 и в 1918г. Само че в 1944г., това вече не е същата България от 1913 и 1918г., тя вече е лоша, а тях вече не ги карат да се пишат сърби. Стига вече да не се наричат българи, те могат да се наричат македонци. И всички стават жертви. Жертви на новата пропаганда и на желанието да спрат да ги тормозят. Помощ няма откъде да дойде, борбата е безмислена. Желязната завеса е тук. Или се пречупваш или ставаш маргинал. Може убитите или затворените на Идризово да не са много, но уплашени са били всички. Защото ясно са осъзнавали, че вече изход няма. България никога повече няма да се върне. И избират живота, новото начало.

И все пак е имало такива и като Владо Перев - хем не е маргинал, хем си остава българин.

И при нашия соц беше така: ставаш партиец, плюеш фашистите и империалистите на ОФ-събрания в квартала, но вкъщи си разказваш вицове за Тато и си наясно каква е истината /поне отчасти/.

Лошото при макетата е, че се пребоядисаха и влязоха в роля съвсем сериозно, и сега, 3-4 поколения по-късно, искрено вярват в митологемите, които са им набили в главите.

Редактирано от goga на 20.11.19 07:11.

Дали от някъде може да се изрови статистика какъв процент от населението във вардарско е било неграмотно към 1944 г.?

Няма да е бил висок процентът на базово грамотните. Разбирай - на тези, които могат да четат и пишат. До края на 30-те години Сърбия и Кралска Югославия изостават чувствително спрямо Царство България в сферата на масовото образование, което в края на 30-те години е било далеч от най-големите му успехи в тази сфера до 1912 г.

Редактирано от goga на 20.11.19 08:58.

Това е ясно, но мисля има изначение дали неписмени са били 25, 35 или 60%. На такива е по-лесно да им се набие в главата новата истина.

Първо ; ако не е голема работа, защо се стига до правене на досие по този донос? Айде настрани , че доноса като да е писан от първолак ,на неграмотен български.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Види што испадна од дискусијава, од 120,00 протерани и 20,000 стрелани на Галичица без никаква потркепа, да зборуваме за некакво досије на Колозов, на кому ништо не му фали. You found the smoking gun, congrats! Немате личности, нема акцији, нема датуми на некакви бугаро-македонски акцији и покрети по 1944. Нити во Македонија, нити надвор од Македонија. Сакате тоа да си го објаснувате со страв или други мотивацији, ваша работа, тоа се веќе интерпретации.

Од друга страна кога прашуваш за вашата Државна Безбедност, дали може се сета доблест да се тврди дека кај вас работите биле помеки?
С. Стојков има книга за тие времиња кај вас, нпр: https://core.ac.uk/download/pdf/35338335.pdf
Тука имаш 555 страници со имиња, настани и датуми. Па да споредиме со случајот на Колозов. Е сега јас знам дека првата ваша реакција е да се дискредитира се таму напишано. Но дали е можно да се тврди дека се е таму лага? И како нема бугарска верзија на таква книга со 555+ страници со имиња и настани за бугарштината западно од Осогово по 1944?
А тоа кој со кого се клал е чисто динароидно прашање, које нема врска со нас.

555 страници с точно 55 македониста.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То нема как да има покрети...покрети правят свинарите...
Преследваните от Държавна сигурност македонисти в България...ги направи истата Държавна сигурност след 44г... комунистите са...

Какви движения на съпротива срещу Югославия има след 44г. във Вардарска Македония. Първото е екзекуцията на македонските офицери от сърбите...

За да нема истото динароидно/егейско/балистичко клане во Р.Македония кога обяви независимост... застана целата бугарска държава и армия...гърците и твоите братя чакаха со войска на македонските граници да правят курбан и поделба на Вардарска Македония...

Гледаш ли шо е югославската ти фантазия со сърбите бракя...и реалността! Можеш ли дури за миг да осмислиш шо ке бидеше ако бефте оставени на югославските си бракя?

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Superserb на 20.11.19 17:56.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Superserb на 20.11.19 18:06.</EM></FONT></P>

Редактирано от Superserb на 20.11.19 18:03.

Муци, некой пусна отделна тема за Колозов, ако искаш да се преместим там ? Защото каквото е казал и донесено на удба само по себе си е доста стрескащо. А именно:
Първо ; той обръща внимание на по високото ниво на българска култура от юго и гръцката. И натяква , че трябва да се обърнете към нея за контакти и обмен.
Второ; тотално отхвърля репресии от страна на българите в СВ по време на войната. Напротив навежда за подобни от гърци и сърби. ( не спорим дали има или няма такива и от какво естество са, а какво той мисли по въпроса).
Трето; Колозов е само видимата част на айсберга от доноси и репресии. Просто защото е знаменитост и събира читатели за вестника публикувал го. Това малко адресира и темата за масовостта им. Да, от тази гледна точка наистина е smoking gun. Тук си в десетката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от torlakov-93629 на 20.11.19 18:13.

НАЈОСТРО ПРОТЕСТИРАМ !
Доносот е напишан на сосем солиден македонски литературен јазик. За мој вкус стилот е леко инфантилен и со премногу латинизми и некои помали грешки но да се нарече неграмотен е обидно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 24.11.19 11:42.

за напишаното. Може ли да го споделувам ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стига да се отнася за мен, да може да се споделя.

В македонистката страница ВМРО, току що се появи това:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от komitaO3 на 26.11.19 23:31.

Хахаха, тия не съм ги разглеждал:

Четата на Георги Вндев, на неа тој е со трите медала за храброст.
---
Интересно, дали се пита все пак някой- абе, кой му ги дал тия медали, АСНОМ и СКОJ сеуште се далеко?

прадедо ми Михаил е бил получил орден от СФРЈ като учасник в Илинден. Некакав не много голема светкав медал с манжетничка. Легендата говори че наводно тои го е хврлил на буништето. Но, некои мисир го е исчопкал от там и го разнисал низ двора а некои од внуците са го видели и са го взели да си играат. Баба ми Благуна, тогава оште мома ги е видела и така спречила да стане нешто полошо. Естествено, децата са получили и немалко буфтамбек.Не е извесно каде завршил медала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 27.11.19 16:53.

Ще го хвърли я, прадядо ти за Целокупна България се борил, не за Югославия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Писал съм го, пак ще го напиша:
Прадедо ми Андон е ходел по комитетски работи в Кукуречани в 1895 - значи там е имало вече комитет, когато в някои от градовете комитетите още са били по едва 5-6 души.С голема вероятност са се познавали с прадедо ти и той да е бил от един първите съзаклятници.
Прадедо ми Евтим воюва от 1912 до 1918 и достига до чин фелдфебел от 53 Осоговски полк..В 1918 е бил на 42, не в първа младост и после развива един вид своя си пацифистка философия, разочаровсн от войните и насилието по принцип.
Неговия медал, чисто сребро, го продадох преди 35 години.Първо, защото беше не от войните, а от гарнизонни стрелби, с лика на цар Фердинанд и надпис :"За заслуга" и второ - беше без лента и веднага го дал на децата като играчка.
Дедо ми Георги си ги пазеше, пазя ги и сега.Участва 1913, 1915-1918, 1941-1944, стига до санитарен поручик.Неговите са На Червения Кръст с кутията и грамотата и златен "1915-1918" в калъфче от червена восъчна хартия с надпис: " Гордей се с този български медалъ и винаги пази достойнството на България!"

баба ми когато това е станало не е била мома а вече мајка на башта ми(което е савсем јасно оти ба[та ми е роден 43г.) Сашто, това че го е хврлил и версијата приказката којато ние знаем е најверојатно версија на един од нејните братја сос задна дата. Поскоро истината е че само го е сахранил на сигурно мјасто т.е. го сокрил , но не го показвал и не се хвалил с него, но точно е че некои од внуците са го искарали и са си играјали с него. Ако се опитаме да разберем зашто ? Ами както и сос всичко останало, в тези први години след краја на војната поучени од дебел опит од претходните 50 години најсигурно нешто е било да се држиш лоу профајл оти обратите ставали сравнително често та много дигане на глава може на некоја сабја да налети ! Варијанта че го е считал за српско лицемерие и се држал и чувствал като балгарин в себе си не е невозможна но факта че се е врнал од САШт уште пред војната казва че балгарштината не му е била најважното нешто.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ја отворив темата пред двама од потомците на Михаил. Еден од неговите внуци од еден од синовите(бивш комунистички функционер) ме погледна зачудено и рече,
- Каква Југославија !? Бугарите му дадоа некаква признаница. Југославија му даде “само“ пензија.

Редактирано от SashetoBE на 02.12.19 10:43.

Мръсните бугари не му дадоа пензия....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

СФРМ била во Бугария

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мръсните бугари изглежда не им се налагало да купуват лоялност, а и когато сме били там 1941-44 живите участници във въстанията и четите са били доста, как и защо да обезпечиш толкова народ, някои са още работоспособни, други достатъчно имотни, би могло да се направи и сравнение с тези участвали във войните - нима няколко години на фронта са по-малка заслуга от десетина дена въстаник? Такива хора се обезпечават когато останат малцина.

Когато си на фронта, си в армия, с логистика и тил, зад която стои държава, когато си въстаник срещу империя, зависиш на собствените си нозе, ръце и каквото сам си си сложил в торбичката.

Не отричам заслугите, но ако аз бях да речем 1943-та ветеран от Първата световна и държавата обави, че отпууска народни пенсии на всички участници в Илинденско-Преображенското въстание, то не бих го намерил за справедливо, на отделни: много изявени, инвалиди или сиромаси -да.

Е па през комунистическо участниците във войната против Германия взимаха, за участниците в другите войни- нищо.

В техните глави другите войни са империалистически, а тази в която съветските им ментори оставят своята армия като гарант за властта им в България, а изпращат българите да гинат вместо тях срещу германците - Отечествена.

Това е така. Но на практика си беше гадничко - под 60 годишен напр. пътува безплатно като фронтовак(какъвто е бил}, а над 80 годишен - не.
Както неколкократно съм писал, нещо беше дадено само на последните 12 опълченци от МООпълчение през 1981.
А анкета за МОопълченци, участници в Илинденското и Преображенско въстание, четници, куриери, затворници, заточеници, др.дейци - с уговорката "до 1908" , или преживелите ги съпруги е проведена още 1948-49 някъде, с идея за евентуални придобивки както на онези от т.н.Отечествена война.Това са 32 години.
Отделно сред воювалите септ.1944-май 1945 мнозина после са репресирани.Накрая и на тях им бяха признати права на фронтоваци, ама откога?

Спомен от Фейсбук.
136 000 с досиета в УДБА:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лобното място на избитите във Велес. Разказват роднини на убитите:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Се растрелани 53 видни бугари од Велес и велешката околия....
Вероятно навсякъде е било нещо подобно. Вероятно няколко стотин души общо. Интелигенция, която през 41-44 г. е сътрудничела на българската власт. Хора с ясно изразено българско съзнание, някои потомствени такива с баща и дори дядо учили в български училища още по турско. Не някакви неграмотници или такива дето за пръв път са стъпвали в сръбско училище. Хора които са пречка и спънка за македонизма.

Според мен около 250 човека са убитите през декември-януари 1944-1945 г. През следващите 10-тина години са очистени още около 1000 души, като някои от тях са умрели от мъчения или глад и болести в лагери и затвори, а други са убити без присъда или просто са изчезнали.

ИЗПОВЕД ОТ ТИТОВИЯ "РАЙ" - Блага Божинова

"Всяка държава, и всеки човек, които измъчват или умъртвяват хора, трябва да получат възмездие за тия си деяния независимо кога и как. За Югославия се говереше, че е построила нов тип социализъм и много емигранти търсеха помощ и закрила там, но сърбите не разбираха този ентусиазъм. Те искаха просто да се посърбим. Година след като отидох там, разбрах всичко, но пътят назад беше много труден. След като България и Югославия влошиха отношенията си, сръбските власти ни казаха, че този, който не се е върнал веднага в България, е получил задочно смъртна присъда. Така ни казаха удбашите...

Един ден получих известие да се явя в УДБА.
- Извикахме те за да ти възложим някои задачи. Ти познаваш много добре някои хора в България. Затова решихме да те изпратим зад граница с определена цел.
- Знам ги тия задачи, но аз няма да отида.
- Ние плащаме скъпо. Няма да отидеш? Просто ще изчезнеш някоя нощ безследно.
- Грешни пари не желая - прекъснах го аз.
- Слушай, ще ти дадем много пари. Пари, колкото не си сънувала. Ще живееш като царица.
- Не ми трябват пари опръскани с кръв. Моля ви, оставете ме на мира. Аз уча и работя в Радио Скопие.
- Ще отидеш и хоро ще играеш. Тръгваш с наши хора. Още двама. Ако не изпълниш задачата, ще бъдеш ликвидирана.
- Не! Аз няма да замина!- заявих твърдо и тръшнах вратата зад себе си...

От страх пред смъртната заплаха мнозина се бяха съгласили. Някои от "проверените" вече обработени по затворите, по тайни пътища преминаваха границата, отиваха в България, за да изпълнат наложените им задачи. Едни носеха пари на онези, които в България работеха за сърбите, други трябваше да убиват набелязаните жертви, трети палеха пожари или предизвикаха саботажи, рушаха мостове. Но между тези задачи една от главните беше именно да помамват благонадежни младежи, борещи се против комунизма. Ако някой би дръзнал да обърне гръб поради изгубената вяра в югославския строй и ако се осмеляваше да го отрече гласно, той биваше отстраняван за дълго време, докато го обработеха в затворите и лагерите до такава степен, че на бялото да казва черно...

Човек трябва да се бори за родината си. В нейно име могат да се преживеят всички мъки и терзания. В "Герово" хората умираха с България на уста. Не в името на капитализма или социализма, на САЩ или СССР, а с името на България. Тук хората загиваха не заради идеологията си, а поради това, че са българи. Макар тогава режимът в България да беше тоталитарен, те не и обърнаха гръб...Това беше геноцид - последствие на политиката, която Югославия тогава водеше спрямо България. Тези които приемаха югославско поданство, се ползуваха от всички блага. А онези, които оставаха верни на родината си, загиваха по лагерите. В Съветския съюз Сталин изби стотици български емигранти заради политическите им убеждения. В Югославия те загиваха само заради това, че са българи и искат да останат такива. Палачите не ги интересуваше дали си комунист или фашист. Щом си българин и не искаш да станеш югославянин, значи си враг...

В "Герово" имаше над две хиляди концлагеристи - унгарци, поляци, чехи, румънци, албанци - но най-много бяха българите. Убиваха всеки българин, който знаеше много и не мълчеше...В Герово имаше по няколко следователи за всяка народност. Трима за чехи и словаци, по трима за унгарци, румънци и албанци, само за нас българите, те бяха пет. Всяка група работеше в отделна стая. Случваше се всичките стаи да бъдат заети едновременно и използуваха единия край на коридора допълнително. Тогава цялата сграда започваше да се тресе от удари и викове...

В рамките на вратата се очерта синята шапка на дежурния. Изглежда, беше дошъл и моят ред. Взеха ми налъмите, за да не вдигам шум, и тръгнах боса по коридора. Вървях и треперех цялата. Милиционерът ме бутна в малка стаичка и захлопна вратата. Там ме чакаше Кирил Строгов. В ръцете си държеше черен бич и го размахваше във въздуха, удари няколко пъти по масата.
-Е, Мата Хари, сега вече ще си поговорим другояче...
Черният бич изплющя по ръцете ми. Стиснах зъби и тихо изохках. Тъй и не усетих кога е влязъл управителят. Той грабна бича и ударите се посипаха безразборно. Притъмня ми пред очите и се търкулих на пода. Тежки обувки се забиха в ребрата ми, в корема, в слабините. А бичът започна да ме обработва методично, сякаш се бояха да не остане здрава кожа по мен...Добрах се до килията с помощта на постовия милиционер...Внезапно като тих шепот от мрака долетя песен:
Черней, горо, черней, сестро,
двама да чернеем -
ти за твоите листи, горо,
аз за мойта младост...
Тази песен се оказа най-доброто лекарство за смазаното ми тяло...

До сутринта никой не ме потърси. Навярно Господ беше чул молбите ми. А неделята е ден за почивка и в ада. Дяволите събират сили за новата седмица. Глупости, сатаната няма почивен ден. Спират пред моята врата.
- Хайде!
Горе ме очакваше цялата глутница. Разстъпват се встрани да мина и ме обграждат.
- Извинявай, уважаема, че вчера не ти отделихме внимание, но дамите не бива да чакат, затова днес ще работим...
- Сложете я на масата!
Соблякоха ми куртката, и ми покриха главата с нея, а част от хастара натъпкаха в устата ми. Времето сякаш спря да тече. Нито чувах, нито виждах, само се страхувах да не се задуша. Но болките ставаха все по-силни, непоносими, а аз дори не можех да крещя...
- Кофа вода!
Отвиха главата ми и я потопиха в кофата. Нямах сили да се дръпна, започнах да се давя. Силна ръка ме хваща за косата и ме повдига нагоре.
- Още веднъж! - чувам далечен глас и в същия миг загубвам съзнание...
Отключваха ме и пак ме заключваха с тежки катинари, с железни резета, завързваха ме с въжета и белезници, биеха ме с камшици, скубеха косите ми, ритаха с ботушите си, псуваха и ме унижаваха и аз представлявах една изгубена вещ, един безжизнен труп, чието бъдеще не беше нищо друго освен смъртта. Без отечество, мъртва за своя народ, извън законите и правата на човека, всред цяла вечност от страдания, аз се стопявах от безсилие в циментовия гроб. Но нито смъртта, нито краят на следствието се виждаха...

Някакъв немирен дух изтръгна звуци на песен, подобна на дълго сдържан вопъл. Единият глас заглъхна избуя друг. Още няколко песни изредихме всички българи със замъглени от сълзи очи. Отекнаха и други песни на непознати езици. Това бяха песните, с които са ни закърмили.
- Да ни е честита Новата 1955 година! Да ни донесе свободата! - извика някой. От ъгловия карцер тъжен глас се провикна:
- Блага, изпей ни нещо за душата! Нова година е, пей ни момиче!
Стоях изправена до вратата и запях. Моментално настъпи тишина и само гласът ми достигаше до всяка килия като новогодишно пожелание.
- Браво! Браво! Карай друга.
Запях отново, без да се плаша, че може да се появат всеки миг пазачите. Тъкмо подхванах "Хубава си, моя горо", от коридора се разнесоха пиянски викове и тропот на ботуши. Глутницата нахлу обезумяла от ярост. Някои бяха изведени от карцерите и помъкнати към дежурната стая, там ги премазваха и безпаметни ги връщаха обратно. Растреперих се, когато чух стъпките да приближават моята врата. Мощна лапа ме сграпчи, изтегли ме навън...
- Пожури! Не можеме да чакаме! Сега е Нова година! Ще празнуваме, пиленце...
Вкараха ме в празна стая, усетих зверски удар с бич по кръста си и изревах от болка. Завлякоха ме за косите в средата на стаята, свлякоха ми панталоните. Не съзнавах и не помнех вече нищо...Леденото мълчание е единственият ням свидетел на новогодишното кърваво пиршенство... Лежах смазана от нощната оргия...

На гарата ни прехвърлиха в закрити вагони. Придружаваше ни Войслав, референтът от "Герово". Това беше най-дългото пътуване в живота ми. На гара Димитровград запяхме "Стани, стани, юнак балкански..." Трябваше да ни разменят срещу югославски шпиони. Извикваха имената ни едно по едно, разминавахме се. Точно тук краката ми се подкосиха и аз паднах на земята. Запълзях метър, два...докато ръцете на някакво войниче не ме изправиха на крака...

15 декември 1990 г, София
Първият конгрес на македонските културно-просветни дружества
Скъпи братя и сестри,
Болката, която изпитвам за моята поробена Македония, е болка от любов, към моя народ, останал отвъд граничната бразда. Насилственото поробване на нашите братя и сестри от Вардар, Охрид и Преспа...е не само трагедия за българите, но и срам за нашата национална история и държава, наследници на имена като Цар Симеон, Цар Борис, Христо Ботев, Левски, Гоце Делчев, Тодор Александров, Иван Михайлов и плеяда от български патриоти. В България, под диктовката на комунистическата партия всички от Пиринския край ни караха насила да се пишем македонци, въпреки че не желаехме, защото се чувствувахме българи. С нашата националност се манипулираше, за да се угоди на "големия брат". След Първата световна война сърбите пуснаха отровните си корени и извършиха геноцид над българското население в Македония, която нарекоха Южна Сърбия. Онези, които опонираха на тази асимилация, бяха натикани по затвори и изгниваха с години. Много от тях бяха избити без съд и присъда.

Като студентка в Скопие, върху мен и другите български студенти се упражни натиск да вземем югославско поданство, но ние категорично отказахме. Ето защо бяхме арестувани и обвинени в шпионаж. Изпратиха ни в затворите, където йезуитските изтезания не можаха да сломят нашия български дух. Затова ни прехвърлиха в концентрациония лагер "Герово". Този лагер е един от най-страшните...Побоищата имаха за цел да сломят духа на затворника, да го превърнат в послушно животно...Югославската власт се стремеше да унищожи по най-жесток начин умните, способните, борбените, патриотите, родолюбивите. Тя не можеше да търпи тази интелигенция, затова я натика по затворите и концлагерите без съд и присъди..."
http://strumski.com/biblioteka/?id=778&fbclid=IwAR1435y3ulQaXGmHBc1edSURnC-iLgID4OyGh9sgkF-2yTB0i0oelAFj3gs

едно още топло и уханно ... от дечев:

https://www.svobodnaevropa.bg/a/30382925.html

много пяна и манипулации и накрая нито едно конкретно число

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не идвало от коминтерна...а от вмро ОБЕДИНЕНА... то второто не е ли под контрола на...първото?
Сравняват се комунистическите репресии у нас с комунистическите репресии в югославска Македония. У нас те са на политическа и личностна основа. В Югославия на етническа!
Панко Брашнаров и Павел Шатев...да са доказани македонисти?!

У нас те са на политическа и личностна основа. В Югославия на етническа!
Панко Брашнаров и Павел Шатев...да са доказани македонисти?!

----

Ами да, те са доказани македонисти. Хора които чудесно знаят какви са, но като комунисти мътят главите на по-простите от земляците си. Умират не заради българщината си, а за предаността си към Сталин и КПСС, Шатев е и агент на НКВД. Едни престъпници са унищожили други.

Редактирано от mulcho на 24.01.20 09:34.

писал бил брашнаров някакви доклади и голяма теза извъртя дечев, че тръгвало да "изкристализира" някакво самосъзнание. на какви наблюдения се базират тези писания ня брашнаров. колко други стотици свидетелства има от точно тези години. чиста проба дебел и мазен /и купен/ манипулатор.
1945 сложил един до друг ченто от една страна и брашнаров и шатев от друга, всичките новоизпечени "македонци". все едно за вторите двама няма маса документи какви са се чуствали през целия си съзнателен живот преди да получат инструкция по партийна линия. няколко години по-рано брашнаров е учител по български език. ей така им "изкристализира" всичкото

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...в лектория "Македония":

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От Прилеп съм, отидох да уча в Скопие. В 1948г., се хванах с ВМРО, да се борим с комунистите и сърбоманите. Когато комунистите дойдоха в Прилеп, избиха всички здрави българи или ги вкараха в затвора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

КЪРВАВА ЛУНА - МЕТОДИ ДИМОВ от Битоля, един от основателите на дружество "Тодор Александров" в Белгия

"След Втората световна война новите поробители от Титославия и техните аргати-сърбомани уязвиха жестоко националната ни чест и гордост. Най-силен бе ударът по най-святото у човека - народността ни, българското ни достойнство, българщината. Произнасянето на една дума за българин и българско беше нещо страшно, ужасно и опасно. Защо беше толкова опасно да кажеш, че си българин? Ясно е - защото да изречеш истината, това е най-силното оръжие, което човек може да притежава: да знаеш кой си, откъде си, къде принадлежиш...

За осъществяване на великосръбските идеи и бъдеща Титова Югославия трябваше първо да направят пълна етническа чистка. Хайката за хора продължаваше. Масови убийства бяха извършвани в Тетово, Куманово, Скопие, Велес, Битоля, Ресен и къде ли не още. Виковете за помощ бяха излишни...Войната беше на приключване. Хаосът, безредията, кризите, гладът бяха наяве. Новодошлите прилагаха нови методи: бутнаха паметника на Александър Турунджов на Ат пазар, правен от битолските еснафи, забраниха фирмите да бъдат на български, преименуваха улиците, разрушиха паметника на бранниците срещу Монопола и всичко, което напомняше на българско. Новата ера на новите еничари беше започнала. Пълни бяха затворите с обвинени за бугари, бугараши, ванчовисти, фашисти и какви ли още не. В манастира "Прохор Пчински" се подписа най-срамната формула срещу българското ни национално достойнство - отново Македония ставаше сръбска губерния, по нов начин...

Грабежите в Титова Македония нямаха чет. Онези, които бяха по-заможни и бяха спечелили с много труд от поколения насам, ги наричаха "ратни богаташи" на сръбски, което значи "военни богаташи". Взимаха им насила всичко от къщите. По време на колективизацията бе страшно. Бяха разграбвани имотите на селяните, добитъкът беше унищожен, земите останаха пусти. Начело на фабрики, колективи, учреждения издигаха некомпетентни хора без никакви знания и практика. Бяха само предани на партията, верни на чуждото и опасни за своите. Тежко и горко на онези, които не искаха да се подчинят - бяха карани в затворите, бити, измъчвани, заставяха ги да подписват, че си предоставят доброволно имотите. Доведоха народа до просяшка тояга...Забраниха ходенето по черкви, манастири. Новите безбожни еничари превърнаха черквите и джамиите в магазини, а някои, които бяха по-ачик, ги оставяха като музеи.Кормеха икони, стреляха по тях, чупеха, рушаха - рушаха миналото на един многовековен народ...По едно време започнаха насила да събират козите, от селата, от къщите - навсякъде, като намереха кози, ги товареха във вагони и ги караха на унищожение. Шептеше си народът от ухо на ухо:,,И тех ли ги обвиниха за фашисти?"...Робското затъмнение в Македония беше тотално. През двайсети век мнозина останаха сираци. А сега страната остана пълен сирак, без никой да й подаде приятелска ръка за помощ...

Затворите се пълнеха непрестанно. Изчезваха хора безследно, ежедневно. Народът се стъписа. Историята и миналото на Македония се фалшифицираха. Навсякъде събираха насила българската литература и учебници, на купове потурени с газ, и ги горяха. Гореше сърцето на един народ.Тези пламъци поглъщаха великия дух на Паисий. В училищата се учеше македонски, сръбски, руски език, а истината трябваше да изчезва с пламъците на горящите книги...Затрупаха се книжарниците със сръбски книги, нови учебници на т.н. македонски език. Без да питат хората, презимената им ги преправяха накрая със "ски"...Знаейки, че моят дядо е бил комита, претърсваха и у нас - диреха оръжие и бугарски книги...Самите учители, които предаваха т.н. "македонски език", не говореха на литературен македонски. Учеха учениците, а те самите не ползваха езика. Главното - в него се измениха букви, нямаше го ер голям, ер малък, ю, я - всички те бяха заместени със сръбски букви или някакви си запетайки, само и само да не бъде българско...Никой вече не смееше да гъкне или да каже ,,българско", ,,български", ,,българин" - яка му душа!

От по-изкусни хора чувахме, че равнината е най-добрият път за минаване на границата, защото на по-ачик по-малко се варди. Казваха, че е много по-лесно при хубаво време, отколкото през зимата. Защото през пролетта или лятото има къде да се скриеш, ясно е и по-добре можеш да се ориентираш. Бяха прави - абсолютно прави. Записах си този урок в главата...След като решението беше взето, като че ли станах по-друг човек. Отивах при роднини, да ги видя. С един от моите другари, Петров, обиколихме почти цяла Битоля - като че ли за последно. И тъй, като че ли си взимахме последно сбогом с родния край. Един светъл ден си сложих хубавите дрехи - в делник - взех което мислех че ми е най-необходимо. И без да обръщам много внимание, отидох при моя комшия Илия и двамата тръгнахме...

Така започна нашият живот в лагера Лаврион. Блъсканици пред магерата, предупреждения за доносчици на полицията, отношението на полицията, имаше и военни. Като че ли те обаче не бяха толкова строги, колкото полицаите. Някои от полицаите бяха много сурови, направо бесни, и се отнасяха жестоко с лагерниците...Сред лагерниците се срещаха всякакви, някои пазеха бодър дух, други бяха свити, меланхолични, трети - много тъжни, потънали в себе си...От други хора разбрах, че за емигриране от лагера трябва да се запишем, след като изберем някоя посока - Европа, Америка, Канада, Австралия и тъй нататък. Един път седмично от Атина идвала госпожа Рул, официален представител на Върховния комисариат в Женева за политическите бежанци. Лично аз още не бях решил накъде да емигрирам. Виждайки ситуацията в лагера, си казвах: където и да било, само и само човек да се отърве от тези железни гръцки канджи...За ангарията, т.е. работата, която трябваше да се върши в лагера поред, сутрин рано идваше полицията и броеше по кревати. И отвеждаха всеки на съответното място да работи...

С надежди и оптимизъм се очакваха посещенията на госпожа Рул всеки четвъртък. В един момент, през ноември, пристигна интересна делегация - идваха от Белгия като пратеници на Върховния комисариат в Женева за политическите бежанци. Обясняваха, че ако някой иска да емигрира в Белгия, може да го стори, след като се регистрира за там...Е, добре! Където и да е, само и само да се излезе от проклетия гръцки лагер!...Оформиха се дълги, дълги списъци на желаещи да емигрират, всеки се надяваше да се спаси...Първи април. Един от полицаите започна да чете списъка. Един по един се качвахме. Камионът ни закара в Атина във Върховния комисариат за политическите бежанци...С автобус ни закараха на атинското летище. Там ни посрещнаха неколцина представители на Върховния комисариат в Женева...Цялата група се снима пред аероплана, благодарение на един фотограф, който идваше с нас. Оставихме спомен...

Помня, че мнозинството бяхме от Македония. Къде ще ни отведе тази огромна машина, вече напуснала гръцката земя, в която оставихме толкова мъки, толкова сълзи! И толкова наши другари и сънародници не само в Лаврион, но и в многото други лагери и по островите. В непозната земя. Но в нашите сърца имаше само едно усещане - летяхме към свободата! Статистиката показа, че само от Македония сме дошли 280 души. Ние бяхме най-многобройни - можеби защото бяхме най-гонени, най-измъчени, подложени на истински геноцид в собственото си Отечество."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

29 ОКТОМВРИ
На днешен ден :

1903 г. роден е Васил Димитров Хаджикимов (изписване до 1945 година Василъ хаджи Кимовъ), български революционер и общественик, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и на Българските акционни комитети.

Васил Хаджикимов е роден на 29 октомври 1903 година в щипското Ново село, тогава в Османската империя. Племенник е на революционера Владислав Ковачев. След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия завършва сръбска гимназия, в която още от 8 клас се присъединява към ЮКП. Арестуван е от сръбската полиция, заради разпространяваната от него книга на Коста Новакович „Македония на македонците! Земята на земеделците!“. В началото на 1920-те Хаджикимов напуска ЮКП и се присъединява към Македонската младежка тайна революционна организация, след като комунистите отказват да подпомогнат решаването на македонския въпрос.
През 1925 година се прехвърля в София и става член на новосформираната Вътрешната македонска революционна организация (обединена), а заедно със студентите Коста Веселинов, Димитър Шарланджиев, Асен Чаракчиев, М. Иванов и Кирил Николов участва в близката и&#768; Македонска народна студентска група през 1929 година. Завършва право в Софийския университет и специалност „Консулство“ в Свободния университет. След убийството на Александър Протогеров през 1929 година Хаджикимов издава брошура „Не можем повече да мълчим“, в която критикува Иван Михайлов за братоубийствените войни във ВМРО, а също и самата ВМРО (обединена), чийто печатен орган „Македонско дело“ пък критикува Хаджикимов и другите студенти. Иван Михайлов пише в дневника си след среща за Васил Хаджикимов от 9 септември 1930 година, на която са обсъждали Македонската студентска група и федералистите Михаил Шкартов и д-р Филип Атанасов:
„ Младият х. Кимов не е доволен от тях. Той развива дейност сред момчетата като Мирчо и др. Той и компания са загазили вече твърде много. “

Корица на книгата „Македонските българи“.
През 1932 година Васил Хаджикимов е член на групата Македонски народни студенти и сътрудничи активно на редактирания от Александър Мартулков вестник „Македонско знаме“. Васил Хаджикимов, Антон Югов и Ст. Караджов са определени за ръководители на ВМРО (обединена) за България на обща конференция от 15-16 април същата година. След общата резолюция на ВМРО (обединена) и Коминтерна за признаване на македонската нация от 1934 година Васил Хаджикимов напуска организация и издава вестник „Македонска борба“ заедно с Борис Михов, чрез който се противопоставя на македонизацията. Подготвя книгата „БКП и македонското освободително движение“ с помощта на Павел Шатев, но остава неиздадена. Същата година издава „Съществува ли македонска нация“, с която се противопоставя на историческите фалшификации, и пише писмо („Едно мнение“ с псевдонима „Македонец“) до българския министър-председател Георги Кьосеиванов, в което се застъпва за цялостното обединение на българската нация. Автор е на книгата „Македонските българи“.
След разгрома на Кралска Югославия от Нацистка Германия през април 1941 година се прехвърля във Вардарска Македония, където е инициатор и основател на създаването на Българския централен акционен комитет и последвалото посрещане на българската армия. Избран е за секретар-организатор на комитета и за редактира заедно с доктор Борис Благоев на печатния му орган вестник „Македония“ с директор-издател Стефан Стефанов. Участва в установяването на българското управление в областта и работи за защита на интересите на българите, останали в окупираните от италианците и германците зони на Македония.
След 1944 година Васил Хаджикимов е арестуван от новата югославска власт и през февруари 1946 година е осъден първо на смърт чрез разстрел, после присъдата му е заменена от Върховният военен съд с 20 години затвор, от които излежава само 11 в Идризово.
След затвора Хаджикимов живее в Скопие и работи Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, където през 1970 година издава „Ретроспективна библиография на Македония – книги“ в тираж 500 броя. По-късно се премества в София, България, където пише материали за съпротивата срещу македонизма в периода 1944-1980 година. Там заключава, че са проведени над 700 политически процеса срещу българи, доста от които със смъртна присъда, а други 23 хиляди души са убити или изчезнали. 120 хиляди общо са преминали през затворите на Югославия, а около 180 хиляди са прогонени в България и в други страни по света.
След обявяването на независимостта на Република Македония се завръща в Ново село, където умира на 20 декември 1992 година. Васил Хаджикимов е автор и на книгите „Слънчеви дни“ (Скопие, 1942), „Унче и Димче - Пусто турско“ (Щип, 1964), „Любовни копнежи“ (Скопие, 1972) и други.
Васил Хаджикимов пише:
„ Две, три или повече млади поколения не са нищо пред дългия низ от поколения през вековете, които са създали и затвърдили основите на българската нация в Македония и така обезпечили нейното безсмъртие. В понятието нация не влизат само младите поколения от живите, но и останалите от всички възрасти, които се чувствуват чистокръвни българи. В понятието нация влизат и мъртвите - тези, които са живели и са се борили за общото ни обединено отечество България. “

„ Две, три или повече млади поколения не са нищо пред дългия низ от поколения през вековете, които са създали и затвърдили основите на българската нация в Македония и така обезпечили нейното безсмъртие. В понятието нация не влизат само младите поколения от живите, но и останалите от всички възрасти, които се чувствуват чистокръвни българи. В понятието нация влизат и мъртвите - тези, които са живели и са се борили за общото ни обединено отечество България. “

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно от последните интервюта на Филимена Марковска - вдовицата на Венко Марковски. Излъчено е на 22.07.2011г. по БГНЕС. Година по-късно на 92г.тя умира.
''Съжалявам, че сме напуснали България и сме се върнали в Македония, защото 20 години да ходиш и да носиш по затворите канчетата с ядене, за да не умреш или да ходиш, да пътуваш всяка година до Голи оток само един път годишно имаш право да отидеш да го видиш и то за една минута свиждане да взимаш пари от банката и после цяла година да и ги връщаш. Как няма да съжаляваш?! , казва вдовицата на големия български поет Венко Марковски Филимена в интервю - разговор с екип на БГНЕС.
С Темпо /Светозар Вукманович Темпо е сред най-близките хора на югодиктатора Йосип Броз Тито. Темпо участва лично в избиването на интелигенцията в Македония, бел.ред./ бяхме две години заедно, деляхме залъка, който го нямаше. Но той правеше всичко Македония да бъде сръбска. За цялото време, от първия ден, когато отидохме в август 1943-та година в село Цървена вода, това е в Дебърци, област в Македония до Охридско. Като пристигнахме там ние бяхме с нашия син, който беше на четири годинки. Пристигаме там, само 80 души бяха партизани. 80 души. Нямаше я интелигенцията. Венко трябваше да пише, да ги поканва да дойдат за Освобождението на Македония, освобождение от сърби... Сърбизмът още от първите дни у партизаните се виждаше. Това е страшно нещо, да идваш от България, да си българин, да те правят от България македонец, защото това е апелът на Коминтерна – да създава македонци. Георги Димитров е казвал винаги, че е българин. Тодор Павлов също българин, той казваше - "Аз съм българин от Щип, но това е решението на Коминтерна и ние, като членове на партията, трябва да се подчиним и да създаваме тая македонска нация", припомня си един от повратните моменти в живота на семейството си Марковска.
За Методи Шатаров мога много да ви говоря, аз съм го криела в София една година. Той беше нелегален тук в София и аз не знаех, че той е Методи Шаторов, споделя Марковска за една забравена, но емблематична фигура, както на ВМРО, така и на БКП. /Само 5 дни преди 9 септември 1944 г. на връх Милеви скали край днешен Велинград, се води битката между армейски и полицейски части и 240 партизани. Загиват 12 партизани. Методи Шаторов е тежко ранен. Според извършената впоследствие аутопсия на откритото тяло на Методи Шатаров, той умира не по-рано от 12 септември, (т.е. след преврата на 9 септември 1944 г.) без да е открит и да му е оказана медицинска помощ, така и остават много неясноти около неговата смърт/.
Пристигаме в Македония... много хубава отпечатана статия имам, но аз просто сега се срамувам, като се сетя. Пристигаме в Македония и ние нападаме Методи Шатаров. Аз съм работила с Цола Драгойчева (виден деец на БКП).... Тя бе против Македония, да е сръбска. Тя е за българска Македония, но когато за първи път дойдохме тука 1967г. и когато говорихме с нея, преди да излязат трите тома – нейните спомени, стана дума за Методи Шатаров и аз викам: Абе Цола при мене ти доведе един човек можеш ли да ми го опишеш и аз го описвам – носеше един кафяв пуловер, беше така облечен, висок. Описвам му го, тя вика: Това е Методи Шаторов. Една година съм го крила, без да знам, че това е Методи Шатаров, споделя Филимена Марковска.
Отиваме в Македония и ние ставаме на страната на Темпо да го нападаме, че той бил предателя, а тия го изгониха от Македония... Той от Москва е изпратен, да помага на Тито, дали е бил в Коминтерна, то е друг въпрос, но е изпратен от Москва да помага на Тито, а Тито го пъди от Македония и го изгониха. Смятам, че е убит от страна на сърбите. Смятам, че те са го убили, изпратен човек специално в партизанския отряд... той е бил сърбин – той го убил – сръбски партизани. Така е убит Шатаров, убедена е Марковска.
Когато слезнахме вече по селата и по градовете, първото разочарование, което Венко получи в Скопие, това бяха избитите без съд и без обяснение всички български интелектуалци във Велес, в Щип и в Куманово. Елитът на българщината в Македония бе избит за една нощ от УДБА /зловещата полиция на Титова Югославия, бел.ред./. Без съд, без да се съобщи. Аз, понеже съм родена във Велес, мой братовчед е убит, защото бил българин, а цялото мое семейство било българско. 36-та година като дойде не отидохме в Белград да бягаме от сърбите, а си дойдохме в България. Така че цялото ми семейство е българско, както и на Венко семейството е българско. Неговата сестра е била член на ВМРО 1927-ма и 1928-ма година и тя създава у Венко чувство за българин. "Затова Венко в кръвта вода не става пише: "Аз дойдох в България като българин, в България ме направиха македонец, за да се върна и да видя, че не съм македонец, а съм истински българин".
Когато слезнахме в Скопие след убийствата на цялата тази интелигенция българска, Венко е пръв, който ги защитава и стана най-големият враг на УДБА. Не само това. Сърбизъмът, азбуката, езикът, които искаше да го налага Блаже Конески – един сръбски агент, завършил в Сърбия. (Блаже Конески, роден като Благой Конев e основоположник и един от кодификаторите на книжовната норма в Република Македония – бел.ред.). Венко против всичко това трябваше да се бори. След това се бори да освободи, колкото се може повече хора от затворите, които УДБА създаде в Македония и ги освобождаваше, но след това и той сам падна в затвора. 1948-ма година вече ние сме под домашен арест. При нас, който и да дойдеше в къщата след излизането беше арестуван. Под домашен арест Венко беше много болен и в 1949-та година всички ни арестуваха. Децата малки ми бяха. Миле беше на 10-11 години, Сота беше на 4 години, бяха интернирани със свекърва ми. Цялото семейство и всички, които идваха – 24 души бяхме в затвора. Не искам да говоря за затвора, защото това са много тежки спомени, връща се във времето вдовицата на Венко Марковски.
До идването на Венко в България (1967 г.) за Македония не се говори. Табу беше въпросът Македония. След идването на Венко се постави въпросът, че Македония е българска. Венко е този, който създаде връщането на въпроса "Македония". Късно, но ние бяхме по затворите там, какво да правим?, отговаря с въпрос тя, запитана не е ли било късно вече да се води този разговор. Марковска е категорична, че човекът, който е проявил разбиране и подкрепил съпруга й е Тодор Живков. О, аз не знам, те се срещаха много, а Тодор Живков е идвал и тука в тази къща и право да ви кажа първият път като дойде вика: "Абе, Венко, тука много ви е хубав въздухът, а аз съм се заврял в Бояна. Я чакай да кажа да се прехвърля и аз в Банкя. И тогава направиха резиденцията, казва тя, отговаряйки на въпроса за какво са си говорили поетът и висшият ръководител на БКП и държавата тогава…
Ако не беше дошъл да види тука, той щеше да си остане в Бояна. Ние като дойдохме Банкя наистина беше село. Нямаше нито една асфалтирана улица. Нямаше нищо. Венко като почна първо да създаде някакъв вид на хубав град, който трябва да стане извор на здравето на всички българи в Банкя. Е, идваха всички. И Любомир Левчев, господинът, който сега се прави, че бил много бит по Живково време, а той беше един от доносниците за поетите, отсича Филимена Марковска...
Най-често беше въпросът "Македония". Тодор Живков се съгласяваше с всичко, което Венко му кажеше – че в Македония българското население умира, ако не се вземат предварителни мерки. Тогава почнаха да се издават книги, брошури и Венко много му влияеше по отношение на Македония, той много го слушаше. Дали много или така пред него е бил, не зная, дистанцира се леко вдовицата на поета от отношенията между съпруга си и Тодор Живков. Но дъщеря й Султана Марковска се вмъква: Но вземаше и сръбски агенти в дома си (Тодор Живков), което малко ги отдалечи накрая. Прочутият Деян Павлов (професор по марксизъм-ленинизъм, един от идеолозите на заклеймяващ така наречената тогава буржоазна философия, емигрант от Югославия – бел.ред.), уточнява дъщерята.
Двете семейства, неговото (на Павлов) и нашето бяха защитени от Тодор Живков. Не мога сега да сложа ръка и да кажа тоя беше неграмотен, селянин, не знам що. Ама селяните са много по-добри, отколкото гражданите, благодарна е Марковска.
След 10 ноември двама политици са проявявали интерес към нас, Венко беше починал вече (1988г.) Нашият адвокат, който стана и министър -председател Димитър Попов и президентът Петър Стоянов, който е клекнал на колене пред мене да моли да не напускаме България, защото в България по патриотизъм може да се мери само с Венко Марковски... Еренбург пише, че Венко Марковски е Ломоносов в българската литература, а това е страшно хубаво мнение. Представете си Ломоносов и Венко.
Петър Стоянов поиска да ни се остави къщата за вечни времена, направи го и писмено, не устно... писмено го дава, но като се смениха обстоятелствата и се почнаха пак гонитби, не знам що и... един цял куп архива имам с най – различни молби и не знам какво ще стане, споделя тревогата си Филимена Марковска. Имайте предвид тука не е пипнато нищо, както по време на Венко Марковски. На тая маса той твореше, той нямаше кабинет свой тука... сега му е само маската, после трябва да я снимате. Това е последното негово желание - да се запази неговия мозък и професорът, който му направи аутопсията каза, че в неговия живот не е видял такъв мозък като на Венко. Мозъкът му бил до самите вежди. Професорът казваше "като че ли тоя мозък е творял поезия, който имал на челото". А пък за сърцето той каза, че е имал три аорти. Така че третата аорта му е била само за неговата литература. А Венко си искаше мозъка и сърцето му да си останат на земята, защото казваше: всички живеят на земята, под земята никой не живее, ако не си оставил нещо, което ще бъде в ръцете на хората. (Мозъкът и сърцето на Венко Марковски се съхраняват в НИМ).
Не забравени, а неизползвани, защото аз много работи знам и мога да ги кажа, казва Филимена, запитана дали с дъщеря й се чувстват забравени. Имайте предвид аз съм завършила в Трета девическа гимназия в София, но покрай Венко, както растеше той, така и аз се издигах покрай него. Аз исках да ставам историк, просто исках история да следвам, но после си помислих с историята - какво толкова ще помагам на Венко, трябва филология. И завърших филология, за да мога да бъда в помощ на Венко. И всяко стихотворение, всяка работа, която ще я напиша с дискусия е написана, не е така само написана. Всяка работа си я пращаше на всички и когато я одобрят тогава я печаташе, но първа критичка му бях аз. Слушаше много и правеше поправки. Първо кавга, но после... Всичко е минало през моите ръце. Венко не знаеше да пише на машина, всичко аз съм готвила на машина... Целият архив аз го обработих на Венко и го имам готов, казва тя. А дъщеря й Султана допълва: "Жалко, че голяма част от архива се намира в Скопие и беше конфискувана. Те сами казват, че са над 9000 листа. Не ни предложиха нито да си ги вземем, нито се извиниха, нито ги върнаха. Ще изчакаме културно още някоя година, ще има ли такъв резултат иначе на съд ще отидем... Това стана след ареста му в Скопие...
Ние си дойдохме с бохчите от Скопие. Първото, което ни беше – да си купим ножове и вилици, за да можем да ядем. А второто – аз много обичам цветя. Отидох и първите пари, които ги имах купувах вази за цветя. Сега си викам: как съм могла да отида да купя цветя. Но от щипки за дрехи, до всичко, което гледате, ние сами сме си купували тук, а цяла къща оставихме я... пълна къща оставихме в Скопи, връща се в спомените си Филимена Марковска.
Идваха до 10-та година, когато аз ги канех, но писателите, освен Матей Шопкин, Евтим Евтимов, Петър Андасаров, които са ученици на Венко Марковски, друг не е идвал, тъжно отговаря съпругата на поета на въпросите дали след смъртта му неговите приятелите са написали нещо за него и дали идват на гроба му. Но затова македонците дойдоха на гроба на баща ми, допълва дъщеря й. Да, и всяка година идват вече няколко години. Всяка година на 16 май, те са си избрали тая дата макар, че не е свързана. Венко е роден на 5 март, 1915-та година. Умира на 7 януари 1988. Един живот минат повече по затворите, отколкото на свобода, се връща на темата Филимена. Не, не. Как ще идват. Всеки гледа да си спасява кожата сам за себе си. Всички са много големи поети, огорчено отговаря възрастната жена за това дали ги посещават от СБП.
Маме, но има и нещо друго, когато ти подаде ръка на македонските медии да се поклонят на гроба на моя баща каква беше работата... издадоха "Островът на смъртта" на македонски, в която баща ми насред Скопие пише, че "аз съм българин, моята майка е българка...", опитва се да коригира майка си Султана Марковска.
Не. Не. Освен Петър Андасаров идваше Матей Шопкин. Той сега имаше промоция на негова книга и в същата книга има посветено стихотворение на Венко Марковски. И промоцията я завършва точно с четенето на стихотворението за Венко. Много хубаво било посрещнато в "Земята и хората" в салона. Аз за съжаление не мога да ходя, защото Банкя – София е 50 лв. с такси. 50 лв трябва да ви кажа аз с 30 лв. гледам цяла седмица да направя нещо, споделя скромното си битие жената на поета. Но в спомените се оживява и го забравя. Най – много, който е идвал тук – това беше Георги Джагаров – всяка събота и неделя с часове и Георги Йорданов (бивш министър на културата до 1989г. – бел.ред.). Много е помогнал на нашето семейство за цяло време. И сега идва. Не пропуска нито концерти, нито нищо – един интелектуалец на високо ниво го слагам, нямаме такъв сега, убедена е Марковска. Най-хубавото кафе, което може да се пие това е в нашия дом..., похвалва се като домакиня тя. Той Джагаров и друго обичаше – не само кафе, вмъква се пак Султана, но майка й не остава назад:"... той и друго обичаше, но имайте предвид, че тук при мене не се пиеше, не се пушеше... а той цигара от цигара. Имам един пепелник, който той сам си го купи и си го донесе и ме помоли да му позволя да пуши..."
После отново се връща към темата за Македония. Влиянието сега е Сърбия, тя е по – важна от Македония за България... Винаги го е имало!, почти простенва, но ядосано Филимена Марковска. Но отбягва темата дали Венко Марковски си е говорил с Тодор Живков за дейците на ВМРО Тодор Александров, Иван Михайлов с лаконичното: Ще ви излъжа, не мога да ви кажа...
Двете, майка и дъщеря, най-много искат да запазят къщата си в Банкя и тя да стане дом на поета или, както го нарича Филимена Марковска "поетски дом".
В интерес на истината, когато станаха промените имахме доста проблеми с тази къща, в която сега се намирате и той подаде ръка... Петър Стоянов ни прие на две срещи и... с голяма топлина говоря за този човек. Смениха се много ръководства тук в Банкя и със сегашното ръководство, което е в момента с кмета зам. - кмета правим едни начинания, които аз смятам... ако има Бог, той ще помогне, за да бъде този дом, за да можем спокойно, че и, когато ни няма на този свят да се знае, че нещо сме направили за моя баща. Аз помагам много с този концерт... дадоха ни и публичност във вестника, за да могат да се напишат някои работи и за баща ми... Само с благодарност мога да говоря за сегашното ръководство, казва Султана Марковска, която е видна българска пианистка. Тя обучава деца и нейните възпитаници са изнесли и благотворителен концерт заедно с представянето на изложба на художника Иван Яхнаджиев.
Аз не да мечтая, аз се боря! Дом на поета не музей, защото аз искам тук да идват поети, да четат техни стихове, както сега аз чета, не крие мечтите си съпругата на поета. Аз на всичките поети вече чета стихове и знам и завчера тук две поетеси в Банкя бяха, аз не ги знаех... Два дни се занимавам с банкянските поетеси. Чета поезия и, разбира се, не мога въобще да взема и да кажа: ей това е много голям поет. За съжаление! А да не говоря за Левчев в последните стихове не е Левчев - това да го знаете от мене от баба Филимена, а и прабаба съм......''
Нейни внуци, синове на загиналия й в катастрофа син Миле, поет и журналист са известните Игор и Вени Марковски.
Нашият първи разговор със съпругата и дъщерята на забележителния поет, сложната личност завършва така, но има много недоизказани неща, за които ни предстоят нови срещи. /БГНЕС, 22.07.2011г.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите