И аз смятам, че тази цифра е по-реалистична.
Но да кажем, че от 1944 до началото на 50-те години - са няколко хиляди.
Имало е и доста репресирани в лагери, и други, които са предпочели да напуснат СФРЮ, но активните Титови врагове не са били стотици хиляди. Далеч по-малко. И с времето са ставали все по-малко. За съжаление, в по-късните години антибългарският македонизъм овладява и някогашни стожери на българщината отвъд Океана като МПО и българската македонска емиграция.

И пак повтарям - тези от някогашните български администратори и чиновници, които оцеляват в първите години на юго-комунистически убийства и репресии - после си доживяват до старините. Стига да не вдигат шум и да не се набиват на очи на властта и репресивните й апарати.

Както вече казах, македонизмът е раково образование за българщината. В началото възниква с добри намерения и не е разпознаван като враг, но с течение на времето превзема отвътре всички български устои в Македония - развращава ги и и ги унищожава. За да се стигне до днешната абсурдна ситуация.

Редактирано от goga на 12.11.19 06:56.

Според Веселин Ангелов жертвите са 23 хил. Според Коста Църнушанов са 1200. Според Зоран Тодоровски са 200 човека.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От тези тримата най-вярвам на Коста.

Западняците цитират него.

Additionally, some 100,000 people were imprisoned in the post-1944 period for violations of the law for the "protection of Macedonian national honor," and some 1,260 Bulgarian sympathizers were allegedly killed. (Troebst, 1997: 248-50, 255-57; 1994: 116-22; Poulton, 2000: 118-19). For more see: Roudometof, Victor, Collective Memory, National Identity, and Ethnic Conflict: Greece, Bulgaria, and the Macedonian Question.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прекрасна тема...!
Объркващо резюме!?

Не знаем колко са жертвите. Кайчев казва, от позиция на професионалист и изследовател. Деян обаче има съмнение в една част от цифрите. Не вади друго изследване, анализ. В крайна сметка всеки има право на съмнение и критика. Така се заздравява тезата - с отговор на критиките.
Аз не съм Кайчев, но също ме вълнува темата. Което не го знам - не го знам. Но доста неща по нея са известни и достъпни като данни и източници.

Днешна Република Северна Македония след 1944г. Се обявява за държава с преобладаващо македонско - небългарско население. Масово чества борба срещу "окупатора". Описала е своите жертви в тази борба и наказала виновните според нея. Това не се крие. Още повече, същото се случва по цял свят с клаборационисти и окупиращи с армия.
Днес твърдят, че въпроса е решен и само единици открито заявяват връзката си с окупаторите и са наследници на колаборационисти, според тамошните трактовки.
Ок! Колко и кои са окупаторите, колко и кои са колаборационистите, къде са всички те днес.
Както казахме, има сред тях "овъзмездени". Има решения от АСНОМ, съдилища, закони, най-накрая и спомени. Не ги знаем, защото са си дела на Реп.Сев.Мак.
Знаем обаче, доста за присъствието и положението в същата територия под българско управление. С други думи, ние по-добренот тях знаем кои са колаборационистите и колко са. Само не знаем, какво се случва с тях и наследниците им, за да се стигне до днешното положение. Не отричаме и негативите от управлението в тези територи и населението в тях между 1941 и 1944.

Две области - Скопска и Битолска. Общо население март 1942 - 1 061 338 души. От тях приблизително 715 600 обявени за българи. Законите и правилата наложени от окупатора облагодетелстват тях за сметка на останалото население. От тях са и мобилизираните в армията, полицаите, служители, попове, даскали, доктори, чиновници и т.н. Положението може да се разглежда и като репресивно към останалите и не без основание. Там изброени има над 150 000 сърби, близо 40 000 от които се изселват заради различно отношение, най-малко. Отделно 150 000 албанци, които не са така облагодетелствани.

В двете области имаме:
5 000 назначени полицая
2 000 кмета;
12 000 офицери, военни съдилища, наборни центрове, продоволствени служби;
Дружества на запасни офицери;
Дружества на ветераните от опълчението и войните;
Контра чети на ВМРО;
Държавна сигурност поделения;
Илинден организации (преди 1941 няма такива);
Младежки организации "Бранник" и "Юнак";
74 кооперации, в това число и за разпределение на земята, освободена от сърби;
Стопански дирекции за продоволствия;
Главно комисарство разпределяне продоволствия;
Спортни и туристически ружества;
Университет нов в Битоля;
Училища с бълхарски учители и църкви с български свещенници.
8 банки с клонове в градовете;
.....
Къде са те? Кой си спомня за тях? Днес всички твърдят, че не са в тези числа и списъци. А ние имаме списъците и числата.

От 715 600 облагодетелствани, колко са участвали в упражнявали власт? Колко попадат в югославските списъци, като колаборациониси?
Аз допускам, че двата списъка - нашият и на Югославия са еднакви или поне взаимно извествни - стотици хиляди съдействащи и участници реално във властта и по-късно обявени клаборационисти.

Допускам също така, че в новата югославска власт те не влизат. Влизат сърбите с роднините, партизаните, почувствалите се онеправдани или просто нови, различни овластени сред населението.
Всички те, в голямата си част имат мотива да въздават възмездие. Гласуват закони, създават съд и изграждат апарат. Това се знае! Значи и потърпевши има, също се знае.

На въпроса колко - логичен отговор е, число максимално близо до числото от споменатите, първо български списъци.
Факт е, че почти не се намират хора в РСМ да кажат днес, аз съм от тях.
Е, какво става с тях? Логичното е да са тикани в затвора и в гроба. Какво значи "малко са" - "много са"?
Аз, примерно си мисля, че наш изследовател с достъп до списъците може да стигне само до малка част от жертвите, без съдействие на РСМ. Дори повече могат да се окажат, защото днес тези хора ги няма, а в 1944 ги е имало. Точно РСМ го твърди това - няма ги, единици са!

Според написаното, това са жертвите само по този закон, може би официално някак обявени.

Има и военни съдилища за военно-временни престъпления югославски. Има и за убиства, предателства срещу партизани. Съвсем отделен за колаборационистите закон.

Цитираният в поста ти касае само онези, които не са се отказали да са българи. Трае няколко месеца или по-малко дори, като проверка за благонадеждност пред новата власт. Паралелно и след него си върви друг ред за санкции заради сътрудничество и съучастие с "фашистите". Те важат за цяла Югославия, а този е само за Македония, при това за оцелелите от този "анти-фашистки" пакет.

Не знам защо този геноцидоподобен процес се обвързва с бройка. И 2000 и 5000 и 10 000 и 30 000? Каква всъщност е разликата. Убити са хора и то с хиляди заради националното им съзнание. Ще повярвам, че това е (донякъде) оправдано, само ако някой докаже, че българското управление в Македония е убило и един човек заради македонското му самосъзнание.

Да, но понеже е такава темата и натам вървят коментарите.
От друга страна, и един да е, трябва да се знае кой, какво и защо, нали!?
Те си славят и един убит партизанин да имат и си го определят за македонец убит от българи.
А, колко са убитите като българи е също добре да се знае, за да не се повтаря. Инак ще ни имат за глупаци и могат да повторят. Според мен така "заработи" и войната през 90те там. Жертвите са си бертви и няма добри-лоши; малко-много. Не може да честваш или славиш само едните.

Дали някой може да даде линк към текста на така често споменавания "Закон за защита на македонската чест"?

Попаднах на закона за отмяна на Закона за защита на македонската чест

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите