Здравейте,

Не съм участвал в клуба известно време. В мой превод на английска книга на български се сблъсквам с долуописания казус и моля Вашите коментари по него.

Книгата е роман. В 400-те си страници той съдържа общо пет-шест страници цитати от старопечатни книги (ХVІ-ХVІІ в. и нататък) и книги, печатани през Довоенния период от ХХ в. Пасажите в оригинала съдържат всичките присъщи лексикални и графемни особености.

В превода си реших да възприема като подход към тези пасажи превеждането им на архаичен (и довоенен) български, с всичките му графемни и лексикални особености. Тъй като пасажите са от различни периоди, посочените особености естествено се променят и еволюират.

За най-старите пасажи се осланях на стари български книги (някои в личната ми библиотека), забелязани особености на стари български правописни норми (всъщност до края на ХІХ в. българският език няма установен правопис; съревновават се отделни школи, течения, тежнения). Попогледнах и сайтове, занимаващи се с дореволюционната руска "орфография", защото през Възраждането немалко български норми идват (дохождатъ!) от Русия. С "най-новите" стари пасажи ми бе най-лесно -- просто ползвах безплатния конвертор, любезно поместен на http://www.beinsadouno.us/pravopis.aspx

Съзнавам, че архаизирайки стародавни пасажи от книги, които не са публикувани на български в съответния период, до някаква степен подвеждам читателя. Избрах гопеописания подход по следните причини: първо, за да може пасажите да действат като своеобразни текстови илюстрации; второ, за да стимулират интелекта на читателя и да заиграват с него; трето, защото превод от старопечатна книга на съвременен български би седял вяло и неубедително -- ако щете, би подвел читателя до още по-голяма степен, би го обрал от удоволствието да се натъкне на нещо по-колоритно. Друга причина за избора ми на подход бе, че все пак отминалите правописни норми са част от историята на езика. Като такива, те подлежат на уважение в подходящи за това случаи -- и ето именно такъв подходящ случай.

За щастие намерих издател за книгата. Натъкнах се и на проблем. Според редактора, лексиката на въпросните пасажи може да остане, но графемните особености твърдо отпадат. Проблемът не бил липсата на съответните букви -- разпологали с тях (за кой ли дявол..?). Проблемите били, че било "недопустимо" в съвременна книга да има пасажи със стар правопис, че читателят щял да се озадачи и затрудни, че авторитетите на редактора и издателството щели да пострадат от допускането на подобен превод.

Това е причината да се обърна към Вас за коментари и съвети.

На настоящия етап смятам предложения подход за порочен, тъй като един вид "скопява" въпросните пасажи. По същата логика, нека вземем стародавните икони и ги прерисуваме, спазвайки днешните си виждания за перспектива, пропорция, композиция, художествен реализъм. Нека съборим старите черкви и крепости и ги престроим според съвременните закони на строителството. Нека изхвърлим оригинала на Паисиевата история и я препишем на съвременен език...

С интерес чакам отзивите Ви!

Би ли дал пасаж - илюстрация?

На първо четене реализацията на идеята ти, която логично погледнато има смисъл, ми се струва малко тромава.

Мисля, че е важно как реално изглежда изпълнението.

Аз, например, много обичам да ползвам архаизми и турцизми, които носят неповторими нюанси и практичеки нямат съвременен аналог, и макар че ги употребявам в текст с лековат и хумористичен характер, някои хора ми казват, че тези конструкции дразнят, особено онези, които дори не ги разбират.

Не си прав.

DyadOmraz, eто илюстрации:

"Мотли не смята, че Карлос е религиозен фанатик, а че „той бѣше намѣренъ да бори до смърть... политическата ересъ, доловима въ трескавата деятелность на религиознитѣ реформатори. Той бѣше твърде хитъръ като политикъ, за да не забележи връзката между вѫждѣленията за вѣрски и политически свободи.“ Било по политически, било по верски подбуди, през царуването му биват издадени по нататъшни укази, докато при абдикирането на Карлос, според Мотли, из Ниските земи са изгорени, удушени, обезглавени и изгорени живи между 50 000 и 100 000 души."

"Мотли го нарича „безуменъ тиранинъ“.

"Маргарита е под тайно кралско нареждане да не се вслушва в целия съвет, а само в камарила именувана „Консулта“, която (иска ли питане) включва благочестивия владика, управлявал регента с онова, което Гриърсън окачествява като „ловкостьта и естествения възторгъ отъ управлѣнието, що бележатъ родения държавенъ мѫжъ“.

"Положението им се подобрява леко след 1425 г., когато Филип Добрия назначава Ян ван Ейк за „живописецъ и господинъ придворный“.

"Според Мотли е „твърде ленивъ, извънредно тлъстъ, непорочно цѣломѫдрѣнъ, силно разточителенъ, привързанъ къмъ изтънченитѣ ливреи и финното облѣкло, тъй надутъ и тържественъ, че никога не е известно да се е усмихвалъ и съвършенно лишенъ отъ свойствата както на държавникъ, тъй и на солдатъ“.

"Един вид, илюстрован алманах на „Северныi-тъ свѣтъ или Свѣтъ-тъ на Пустошъ-та”, чиито заснежени върхове ни напомнят, че „единъ день Господъ ще да сринѣ сичкы високы скалы и да ги изравны, щото Израиль да обикалiѫ и обитава свободѣнъ отъ страхъ и да слави Господа”. Всяка картина показва една от „Крепости-тѣ, що странствующѩ-тъ слѣдва да покори”, а нeгде далеч и дори скрит е „Градъ-тъ на Мiръ-тъ, догдето сѣ надѣва да стигнѣ.“


necepimbasma-176353 -- ?!* Кой..? Защо..? Как..? Или "просто така"..?

---

Уфф-ф... не се получи със старите букви -- е-двойно, широко ъ, носово а, старо я (трикрако А) и т. н. ...

Редактирано от skipadzhiyata-174030 на 27.11.14 14:47.

Благодаря!

Доколкото успях да се ориентирам поради неправилното визуализиране на част от символите, този подход би бил добър ако книгата е публицистична, а не белетристична. С други думи, ако примерно описваше, подобно на "Български хорники" на Стефан Цанев, някакъв исторически период и използваше архаичните пасажи като автентични цитати, тогава всичко щеше да си бъде на мястото.

В роман обаче, ми се струва че този подход не е добър. Би могло да се използва и в случай, че е необходимо да се предаде автентично специфичния стил на изразяване на някой от персонажите, който използва по-особен речник.

В този си вид, лично на мен този похват ми действа объркващо и дори бих отишъл крачка по-напред от твоя издател. На мен не ми допада не само използването на архаичния стил на изписване, но и на изговор.

Има ли въможност да предадеш тази специфика по някакъв друг начин, можеби не толкова буквално близък до оригинала, но предаващ в достатъчна степен идеята, без да я копира дословно?

Благодаря за мнението. Разбирам разликата, която правиш между автентичен цитат и пасаж, подправен така, че да изглежда стародавен.

Оставам недоубеден, обаче, дали да осъвременя тези пасажи или да настоявам да останат подправени. Авторът заиграва доста с тях -- след като героят му се е потопил в техния стил, той от време на време (сегизъ-тогизъ) продължава да мисли в същия стил. Напр. "На връщане от библиотеката ми мина през главата, че всъщност всичко се свежда до "Землiа-та, гдh-то всhкой си глhда работа-та" или "Казах на жена си, че съм стигнал до "убежденiе-то, какво [това "какво" е висок стил вместо "че" чак до към началото на 50-те г.] сwмъ готовъ да повhрвам въ всhко ново вноушенiе."

Редактирано от skipadzhiyata-174030 на 27.11.14 16:07.

Все пак нямам поглед върху книгата, още по-малко мога да навляза в духа й. Ти си човекът, който решава.

Това, което всъщност ти предлагам, е да помислиш дали можеш да постигнеш същия ефект или по друг начин, или като редуцираш максимално тези пасажи и ги оставиш само като подправки в манджа - един вид само ги загатнеш с няколко примера, които да дадат на читателя усещането търсено от автора, без обаче да го претоварват с четене на нестандартен текст.

Приблизително по начина в последния ти пост към мен.

Не знам дали съм достатъчно ясен. Аз обичам да си служа с примери. Идва ми на ум Алеко Константинов. В оригинала в неговото време, използваните френски, немски, чешки и румънски фрази сигурно са украсявали текста и са му придавали "аромат". В моето време обаче, дори сега, когато схващам или мога да намеря в нета смисъла на всеки от тези изрази, те ми идват малко досадни и бих предпочел съвременният редактор да е намерил по-лек начин за преглъщането им.

Още нещо от собствен опит. Когато човек създава нещо, примерно превод, той си мисли, че е направил най-доброто, защото се е постарал да бъде така. Въпреки това, често нещата могат да имат и друг аспект и когато срещне съпротива, същият този човек може да постигне нещо много по-добро от първоначалния вариант, за което в началото не е подозирал.

Да -- именно затова поисках коментари. Благодаря за твоите!

Редактирано от skipadzhiyata-174030 на 27.11.14 16:36.

Това ми напомня за една от любимите ми книги на Иън М. Банкс - Feersum Endjinn. Препоръчах я на много мои познати и приятели. Всички се отказаха след няколко глави, защото не можаха да приемат фонетичния изказ на един от героите. Може би редактора има опасения, че същото ще се случи и с твоята книга.

Пример:
Woak up. Got dresd. Had brekfast. Spoke wif Ergates thi ant who sed itz juss been wurk wurk wurk 4 u lately master Bascule, Y dont u ½ a holiday? & I agreed & that woz how we decided we otter go 2 c Mr Zoliparia in thi I-ball ov thi gargoyle Rosbrith. (само да отбележа, че книгата е писана преди масовото навлизане на мобилни телефони)

Съжалявам, но нямам предложения за алтернативен подход.

Защото няма съответствие между определен исторически или регионален вариант на един език с определени исторически или регионални варианти на друг. Тоест не можеш да превеждаш кокни или реднек с шопски или македонски и не можеш да превеждаш Сервантес и Шекспир с езика на Паисий и Софроний. А пък историческият правопис е нещо съвсем специфично за конкретния език и няма как да има съответствие на другия.
Виж, използването на повече архаизми е оправдано, стига да не са твърде специфични турцизми и русизми, характерни за определен исторически период от развитието на българския език.
Накратко, можеш да използваш СТИЛИСТИЧЕСКИ нюанси, но не ИСТОРИЧЕСКИ и РЕГИОНАЛНИ.
Мисля, че преводът ти звучи достатъчно архаично и без изкелеферчения правопис. Освен това става дума за неща, които някой е КАЗАЛ. Редно е думите му да се предават по съвременния ни правопис, както на всички други герои.
Изобщо мисля, че е некоректно от гледна точка на съответствията и прекалено утежнява текста.
Но дали мненията ни имат значение, или просто си решил, че си прав и очакваше всички да те подкрепят?

Ето речника на Найден Геров, в ртф формат е тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от freelanceress на 27.11.14 23:41.

Сигурно цитатите ти са от историка Джон Мотли. Не забравяй, че в английския текст го цитират дословно, както ние бихме цитирали примерно Захари Стоянов в оригинал. Но при превода всичко си се превежда на съвременен български с умерени нюанси на архаизъм.

"Но дали мненията ни имат значение, или просто си решил, че си прав и очакваше всички да те подкрепят?"

Хе, хе..! Не, съвсем не! Подходът ми е достатъчно "outre", щом ме е накарал да се съмнявам. Оттам и поканата за коментари и разискване.

Що се отнася до истинността на въпросните пасажи , показал съм ги на двама специалисти. И двамата ме поздравиха. Улучил съм и лексиката, и настройката. (Впрочем, пасажите са от книги, с изключение на два случая по има-няма един ред, в които героят уж изпада в леко объркване от четенето им и продължава в съвремието да си мисли в техния стил.)

Дотук с "палеолексиката". По въпроса с "палеографията" ще трябва да се замисля, тъй като явно няма да намеря подкрепа и в издателството ще излязат прави. А ми се щеше, мамка му стара! Неимоверно силно въздейства -- като чер пипер в манджа...

Все пак, ясно е, че става дума за "pastiche" -- за своеобразна художествена измама, която явно Ви се струва неоправдана. Нещо като днес да изляза и да снимам нещо по Витошка (булевардъ "Витошска", де) и да я разпечатам в кафява сепия, след което да я сложа в потъмняло паспарту и прашна орнаментирана рамка...

Благодаря на всички отзовали се!

Редактирано от skipadzhiyata-174030 на 28.11.14 11:36.

Само едно "съображение". Два пъти даваш пример с визуални ефекти - стари икони в модерен стил, снимка в сепия.

Мисля, че тези асоциации са ти погрешни.

Когато има визуален обект той действа на сетивата и емоциите интегрално. Една икона в наивистичен, каноничен, модернистичен, кубичен или друг стил ще предизвика различно въздействие върхи зрителя (в зависимост и от това кой е зрителя), но във всички случаи ще даде на всеки (?) зрител възможност да я възприеме.

Текстовият обект е дискретен. Той се чете и осмисля. Ако представянето му пречи на читателя да го разбере и осмисли, тогава изобщо няма да се стигне до възприятие на текста или то ще е силно осакатено.

Образите действат на сетивата и емоциите директно - трудно можеш да обясниш защо ти харесва една абстрактна картина, която на практика не изобразява никакви обекти, но ти въздейства с цветове и нереални форми.

Текстът задължително минава през рациото преди да въздейства и за целта трябва да може да бъде възприет (правилно) от рациото.