Ето речника на Найден Геров, в ртф формат е тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от freelanceress на 27.11.14 23:41.

Сигурно цитатите ти са от историка Джон Мотли. Не забравяй, че в английския текст го цитират дословно, както ние бихме цитирали примерно Захари Стоянов в оригинал. Но при превода всичко си се превежда на съвременен български с умерени нюанси на архаизъм.

"Но дали мненията ни имат значение, или просто си решил, че си прав и очакваше всички да те подкрепят?"

Хе, хе..! Не, съвсем не! Подходът ми е достатъчно "outre", щом ме е накарал да се съмнявам. Оттам и поканата за коментари и разискване.

Що се отнася до истинността на въпросните пасажи , показал съм ги на двама специалисти. И двамата ме поздравиха. Улучил съм и лексиката, и настройката. (Впрочем, пасажите са от книги, с изключение на два случая по има-няма един ред, в които героят уж изпада в леко объркване от четенето им и продължава в съвремието да си мисли в техния стил.)

Дотук с "палеолексиката". По въпроса с "палеографията" ще трябва да се замисля, тъй като явно няма да намеря подкрепа и в издателството ще излязат прави. А ми се щеше, мамка му стара! Неимоверно силно въздейства -- като чер пипер в манджа...

Все пак, ясно е, че става дума за "pastiche" -- за своеобразна художествена измама, която явно Ви се струва неоправдана. Нещо като днес да изляза и да снимам нещо по Витошка (булевардъ "Витошска", де) и да я разпечатам в кафява сепия, след което да я сложа в потъмняло паспарту и прашна орнаментирана рамка...

Благодаря на всички отзовали се!

Редактирано от skipadzhiyata-174030 на 28.11.14 11:36.

Само едно "съображение". Два пъти даваш пример с визуални ефекти - стари икони в модерен стил, снимка в сепия.

Мисля, че тези асоциации са ти погрешни.

Когато има визуален обект той действа на сетивата и емоциите интегрално. Една икона в наивистичен, каноничен, модернистичен, кубичен или друг стил ще предизвика различно въздействие върхи зрителя (в зависимост и от това кой е зрителя), но във всички случаи ще даде на всеки (?) зрител възможност да я възприеме.

Текстовият обект е дискретен. Той се чете и осмисля. Ако представянето му пречи на читателя да го разбере и осмисли, тогава изобщо няма да се стигне до възприятие на текста или то ще е силно осакатено.

Образите действат на сетивата и емоциите директно - трудно можеш да обясниш защо ти харесва една абстрактна картина, която на практика не изобразява никакви обекти, но ти въздейства с цветове и нереални форми.

Текстът задължително минава през рациото преди да въздейства и за целта трябва да може да бъде възприет (правилно) от рациото.