|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
|
|
Добре де, нека да приемем че латинско и гръцко "с" не се променя в българския (лично не съм се занимавал с въпроса на "заемките" в езика ни, как точно са стигнали до нас, и прочие, защото голяма част от тези "заемки" не са заемки)... В такъв случай може да приемем че думата е гръцка... Но проблема е, защо в Хърватска има град Клис? https://hr.m.wikipedia.org/wiki/Klis Няма логика думата "клисура" да е заемка, и да може да се разпадне и да остане само корена "клис", който има славянски паралелки в "клещя", "клетка", "ключ", "клечка", "клет", "клюса" (капан за животни) и др. с значение на затворено място... А окончанието "-ура" го има когато казваме "къщУРА", подобно окончание в мъжки род се среща в "божУР", "мочУР", "костУР", "кичУР" и др. Не виждам защо трябва да търсим чужди думи които да обясняват произхрда на тази дума...
Та ако ми обясниш аргументирано защо в Хърватска има град Клис (разположен в клисура), като "клисура" е заемка в южнославянските езици, може би ще се съглася с възможността "клисура" да е заемка защото не виждам никаква логика "клисура" да е заемка, а същия корен "клис" да е славянски...
| |
|
|
|
Резюме (според българският етимологичен речник): Думата "клисура" е заемка от гръцки в български, сръбски, влашки и албански. Гръцката дума "клисура" е получена от латинската "clausura" след заместване на латинският корен "claus-" с гръцкият корен "kleis-".
Това е общобалканска дума и не се вижда за нея правдива славянска етимология. Не подхождат нито "ключ", нито "клисав", нито "клещи" - или има звукови несъответствия, или неподходящи значения ("клиса" значи лепкава почва, сродна дума с "клей", което на руски значи лепило, оттам и "клисав" - лепкав, недопечен (за хляб).
Наставките "-ура" и "-ур" са заети в български от влашки. Но думата "клисура" си е заета заедно с наставката си.
Името на хърватският град Клис най-вероятно идва от същият гръцки корен, който се среща и в думата "клисура".
| |
|
|
|
Според "лингвистите" думата "по-рой" е турска заемка, , има два вида наставки "ур" и "ура", първия вид е латински и значи действие... Добавя се към глаголни основи... Втория вид е славянски и се среща в думи като "божур", "къщура", "кичур", "костур", и др. Тази наставка има различни значения, съществува и в руския: , и в сръбския: ... И няма нищо общо с латинската наставка... Просто няма как тая наставка да е влашка, защото тази наставка не съществува в румънския, . Значи за клисура имаме много доказателства че не е заемка:
1. Не е обяснено как така гърците могат да заменят латинския корен "claus" с гръцкия "kleis", във вече формирана дума, а в гръцкия няма наставка "-ura"... Все едно да вземем гръцкото "икономия" и да го направим "къщономия" или "икознание", , нелепо е...
2. Наставката "-ura" обозначава действие или резултат на действие... Нещо като българското "-не" (ходене, тичане, въртене, затваряне...), нелепо е да наречеш проход "затваряне", , да не говорим че клисурите са били ключови проходи... т.е., отвори... Абсолютно противоположно на "затвори", .
3. Думата "clausura" няма нито едно значение на "клисура" в латинския...
Аз предлагам много по-логично думата "клисура" да е от същия корен с "клещя", с значение на "теснина", "заклещено място", което на мен ми звучи много подходящо обяснение... Думите "ключ" и "клечка" са о същия корен.
| |
|
|
|
Струва ми се, че спориш с грамофон....
| |
|
|
|
Мъчите се да вкарате славянщина там, където я няма.
Думите "божур","къщура", "кичур", "костур" са славянски, ама балкано-славянски, не са източно-славянски или западно-славянски. Наставката "-ур-" в тях е влашка заемка в балкано-славянски. Тази влашка наставка "-ур-"/"-ur-" в много случаи произлиза от латинската диминутивна наставка "-ul-".
Как да е, тази наставка "-ур-" не може да се приложи към славянският корен "клис-", за да се получи "клисура", понеже този славянски корен означава "лепкав". Коренът в думите "клетка" и "клещи" не може да приеме видът "клис-" (в коренът има -т-, което няма къде да се дене). Коренът в думате "клечка" (клек-ька) също така не може да приеме видът "клис-" (къде ще се дене к-то). Коренът в "ключ" също така не може да приеме видът "клис-". Впрочем, именно този корен на индоевропейско ниво е сроден гръцката дума за ключ "klei-di-on", с латинският глагол "claudo" (затварям), и в крайна сметка и с думата "клисура". Но все пак, думата "клисура" не е образувана в славянски от думата "ключ", а е заета от гръцки.
Произходът на гръцката дума "клисура" е обяснена и показана. Отначало означавала военен гарнизон, охраняващ планински проход. Военният гарнизон бил наречен първо с думата "затваряне", а не проходът. (И сега например разузнавателна бойна част може да се нарече "разузнаване" - не виждам проблем.) Дори за длъжността на командирът на такъв гарнизон, за башклисураджията, имало специална дума "клисурархос" - вижте за това нагоре в дискусията.
Значението на думата "клисура" в нашият език - планински проход - е вторично. Първичното значение на думата в гръцки било "военен гарнизон, охраняващ планински проход". Трябва да се повтори, белким вденете.
Имайте също така пред вид, че в латинското "clausura", което звучало "клау-су-ра", първата сричка била непроизносима за елинофоните. Те трябвало да кажат или "клаф-су-ра", или "кла-су-ра", или "кло-су-ра". Е, избрали да казват "кли-су-ра", понеже "кли-" превеждало латинският глагол claudo (затварям). Ето пример от гръцки: "клисе то-стома-су" означава "затвори си устата".
В отговор на:
Според "лингвистите" думата "по-рой" е турска заемка,
Според пишман-лингвистите.
В отговор на:
Според "лингвистите" думата "клисура" била славянска
Пак според пишман-лингвистите.
Остава някой пишман-лингвист да напише, че думата "клисура" била пра-българска, от иранско-арийски (а бе кажи го цигански) произход.
Редактирано от christo_tamarin-68881 на 09.02.16 12:03.
| |
|
|
|
Прочети Селищев по въпроса за наставката "-ура"/"-ур" http://www.promacedonia.org/pdf/seliscev_staroslavjanskij.html
Тогава говори дали е влашка или не... Това че ти е бедно познанието е друг въпрос...
| |
|
|
|
Коя точно страница, защото нищо не намерих?
| |
|
|
|
Тази която дадох... На мен ми се отваря... Ако си с мобилен телефон, архива на pdf няма да ти се отвори. Пробвай с компютъра.
| |
|
|
|
И на мен ми се отваря, ама трудът на Селишчев е номериран. Въпрос на добър вкус е ако твърдиш нещо да кажеш на коя страница е за да не си губим времето. Та какво е написал за наставка -ура Селишчев и на коя страница?
| |
|
|
|
Страница 401, наставки на "-r-", наставка "-ura", "-'ura".
За наставката "-ар" за деятелни имена примерно, (същата страница), Селищев смята че е от латински произход (категорично съм против това мнение), но за "-ура" изобщо не споменава за никакви влахи... Селищев смята наставката "-ура" за придаваща умалително значение на думата, дава примери в руски и в словински език, говорен някога в Полша.
Тамарин, имам търпението да чакам да ми да ми дадеш изводи за влахи в Русия и Полша, .
А и доколкото знам (има вероятност да се бъркам), в нито един от влашките езици има наставка "-ура" с умалително значение... И в латинския няма такава, , има наставка "-ура"/"-сура"/"-тура", обаче за ОТГЛАГОЛНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ... а не наставки които придават умалително значение... Усещаш ли разликата бе Тамарин?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
| 
|
|
[
