значение на думата и произход на думата - две отделни неща!

Това противоречи и на най- елементарната логика!

Това противоречи и на най- елементарната логика!

нима?

не знам какво е твоето разбиране за елементарна логика, но ето ти пример:

"ряпа" - значи си просто "ряпа" е никога не е значела нещо друго. и е домашна дума!

"банан" - значи просто "банан" и не е производна дума, метафора и т.н. на нищо друго. и е заемка!

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

"банан" - значи просто "банан" и не е производна дума, метафора и т.н. на нищо друго. и е заемка!

Банан или банана, бануна, банун значи жълт, продълговат плод! Поради явната прилика в значенията има и заемка т.е. не е измисляна специална дума за банан.

Какъв ти е проблема с логиката не мога да разбера.
Ако клисура е заемка, би трябвало да има сходно значение на езика от който е заемка. По- просто казано здраве му кажи!

и какво се опитваш да питаш или да докажеш с въпроса си "а какво ако клисура значи просто клисура", тогава?

аз ти казвам, че една дума може да промени значението си, или да не го промени, независимо от това дали е заемка, или не.

има думи, които са домашни, и не са променили изначалното си значение: ряпа.

има думи, които са домашни, и са променили изначалното си значение: кола

има думи, които са заемки, и не са променили изначалното си значение, откакто са заети: картоф, банан.

има думи, които са заемки, но значението им в българския днес не е същото като в изходния език: плац.

процесът на заемане на думи от друг език и процесът им на смислово (не)променяне текат отделно един от друг. от това следва, че не е задължително "думата да има подобно значение в езика, от който е заета".

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Редактирано от the_bomb на 22.02.06 16:39.

Клисурата е природен феномен. Примерите, които даваш, са в пряка връзка с дейноста на човека, поради това в зависимост от дейноста могат да претърпят трансформации, но ... повтарям: свързващото звено е подобната или еднаква дейност. Не виждам причина за трансформации при "клисура".

да не би бананът да не е природен феномен?

няма установено правило, че единствено не-природните и зависещи от човешката дейност думи си менят значението.

всичко може да си мени значението.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Не разбирам защо намесваш банана, примера не е удачен или поне не работи за теб.
Банан на всички езици си е банан. Посочи ми на кой език клисура си е клисура и признавам твоята теза!

ами на гръцки! това, мисля, беше ясно от самото начало.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Корена на думата "клис" се среща в думите "клещя", "клечка", и "ключ", с значение на затворено, тясно място, което е значението на думата. Окончанието "-ура" също има български паралелки, срещаме думите "кич-ур", "бож-ур", "чуч-ур", "слад-ур", а също и в българския град в Гърция "Кост-ур". В женски род няма много думи с тая наставка, но когато казваме "къщ-ура" се явява същата наставка. Ще добавя че в Хърватска има град Клис, от къде ще иде това име?
Всички коментари от типа "клисура е гръцка/латинска дума" са излишни, защото ако никой не е разбрал до сега, латинско и гръцко "с" между гласни се превръща в българско "з" (виЗа, баЗа, поЗа, кауЗа, ЦеЗар, биЗон... Още в старобългарски се наблюдава такъв процес, гръцкото име "Исраил" става "Издраил"), а латинско "ау" по никакъв езиков закон не може да се превърне в "и", "ау" трябва да даде българско "ау", "ав", или просто "а", но не и "и"... Това че мекото "л" било превръщало "а" в "е" не е вярно, мекото "л" става твърдо в думи като "анклаж", "олтар", и др. С други думи, ако клисура е латинска дума, днес щеше да звучи "клаузура", "клавзура" или "клазура", а ако беше гръцка, щеше да бъде "клизура", "клейзура"... Няма варянти на думата с "з", поради което няма как думата да бъде нито гръцка, нито латинска.

В отговор на:

---

латинско и гръцко "с" между гласни се превръща в българско "з" (виЗа, баЗа, поЗа, кауЗа, ЦеЗар, биЗон... Още в старобългарски се наблюдава такъв процес, гръцкото име "Исраил" става "Издраил")

---