Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 10:37 20.01.20 
Хоби, Развлечения
   >> Туризъм
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема "Полезен товар"  
Автор Cтaнoилoв (Позитивен)
Публикувано07.03.06 18:24



Весела история от фонда на Бате Митко!

Преди няколко години, когато Бате Митко бил млад левент, пращящ от енергия и планинска страст, съдбата го отпратила на едно екскурзионно в Пирин. Още първата вечер на масата в х. Попови ливади, хищническия му поглед се стоварил върху едно крехко чаровно създание със сочни малинови устни и добре оформен и леко повдигнат бюст. Направо напразни били опитите му да привлече вниманието на девойчето с бронзово - жътварския си тен (небрежно подаващ се под навитите ръкави на карираната риза). Тайно се надявал, да му се отдаде някаква възможност, да “блесне” пред омайните очи на това същество. На сутринта, групата потеглила за х. Пирин. Ето че, съдбата започнала леко да открехва вратата и от там се показал първия светъл лъч, а Бате Митко побързал да й тури крак (на вратата разбира се) и “понечил да влиза...” Групата се спряла и засуетяла около нашето девойче: оказало се, че раницата й изведнъж натежала толкова, че при така създалата се ситуация нито тя, нито групата били в състояние да продължат напред. Бате Митко това и чакал, изскочил напред (дори нямал време да благодари на съдбата) и с трепетно сърце понечил да поеме (в пряк и преносен смисъл) този товар, като побързал да се помоли на Господ за колкото се може по-тежка раница в предвид допълнителното остойностяване на предстоящия подвиг. От веднъж проличало, че молитвата е достигнала където трябва... Лека тънка сянка на съмнение се прокраднала през мисълта на Бате Митко – дали пък не попрекалил с молбата, но веднага вътрешно се укорил за тези си мисли и се заел с отговорната задача ... Дори не били минали и петнадесетина минути и започнало да му се струва някак си неестествено тази тежина... Понечил да се осведоми, но гордостта на високо изтънчен и добре възпитан младеж, не позволявала да се обади. Все пак бил сигурен, че основната тежест в раницата била от скъпи алпийски осигуровки и ценни туристически предмети, допринасящи за абсолютната безопасност, а защо не и живота на цялата планинска група. Това до някъде го успокоявало, но не било повод за отказ от размисъл и човъркане на любопитство. Полека едно парче от пъзел се отронило и нежно кацнало, като едра снежинка на измореното му рамо. В този момент изплувал снощния разказ за странните и на пръв поглед леко загадъчни случки, които преживяла нашата девойка в деня на отпътуването й за това екскурзионно, а именно: Още щом сутринта баща й понесъл към таксито въпросната раница, по стълбите в миг нахлул оня гаден спомен от мрачния септемврийски вторник на 72-ра, когато сам прекарал с ръчната количка, стоварените пред портата 4-ри тона кюмюр под сайванта в плевнята. Дископатията тайно се обадила, за да му нашепне нещо “мило”... Дори не обърнала никакво внимание и на честите проверки на таксиметровия шофьор дали не е забравил да спусне ръчната..., а на бензиностанцията напомпал задните гуми на 3-ри атмосфери и с видимо съжаление и шумна въздишка отбелязал, че като чели трябва да се разделя със старите си задни амортисьори. Всичко вече било ясно: “В какво се забърках ?”; “Егати приключението” и все подобни мисли, а времето една жега – не е за разправяне. Водачът не искал да спести ни едно красиво местенце из Пирина, не можел да лиши групата от нито един връх изпречил им се насреща, то не било връх Баба, та не било връх Орелек, та не било Олеле – ма леле ... След девет часов преход, на границата на човешкото и свръх човешкото, на предела на отчаянието и мисълта за самоубийството като единствено възможно спасение, Бате Митко стоварил това тегло досами входа на х. Пирин. Загърбил всякакъв етикет, забравил за добрите си обноски и възпитание и с демонстративно, но справедливо нетърпение отправил официална покана за незабавно запознаване със съдържанието на този “шлосерски шкаф”, наречен раница. Без никакво съпротивление и допълнително подканяне, девойката разтворила раницата и задърпала найлонов плик. Бате Митко не се стърпял и й помогнал да го изтегли. Набързо отворил плика и що да види: О Боже!; О Майко мила!!! Два-на-де-сет броя мамули едра, жълта варена царевица, отгледана от грижовната ръка на дядо й и на пръв поглед количество – достатъчно да изхрани двете му свинки за време толкова, колкото били дните на екскурзионното. На това място винаги Бате Митко прекъсва и завършва случката с единствения въпрос, който имал сили да й отправи: “Абе душицо, не ти ли беше поне малко жал (не срам - жал), цял ден да ме оставиш, да мъкна такъв багаж, да остана без грам колена, рамена и стави? За какво? За тая пуста царевица!”. По-надолу в раницата имало няколко ябълки, две три круши, калъп вносен сапун в метална кутия и т.н., но това нямало никакво значение – просто за протокола...




Тема Re: "Полезен товар"нови [re: Cтaнoилoв]  
Авториckpицa живoт (Нерегистриран)
Публикувано07.03.06 19:39



Ха-ха-ха-ха, насълзиха ми се очите от смях.
Аз пък познавам една мома, която има навика да разнася сешоар нагоре-надолу. Миналата година на Тевното ни се смяха даже мухите и врабчетата по случая.



Тема Re: "Полезен товар"нови [re: Cтaнoилoв]  
АвторMитko (Нерегистриран)
Публикувано08.03.06 07:38



(само за протокола: не съм аз бате Митко)
Преди време имаше класация на най-безполезните вещи намирани в труристическа раница. Трябва да се потърси из архивите. Спомням си разкази за ютии, пижами, възглавнички, учебници-тухли и пр.

По въпроса за левентите планинари и крехките създания:
Преди две години се засякохме на Рила с един учебен поход на ВИФ.
Беше някъде на качване от Урдиния циркус към Зелени рид. Отпред вървеше водачът - яко балканско чедо, натоварено с две раници. Човекът се потеше, пуфтеше, опъваше врат, едри капки пот се сипеха от изпеченото чело.
Накрая стигнал заветния рид тръшна раниците на земята и се просна изнемощял до тях. След малко се появи едно девойче без багаж, очевидно притежателка на едната от раниците, огледа се и попита:
"Това ли беше стръмния баир, дето трябваше да го качваме?"



Тема Re: "Полезен товар"нови [re: Cтaнoилoв]  
Автор Speedy_ (любознателен)
Публикувано08.03.06 11:06



х. Попови ливади - х. Пирин с такъв товар си е направо постижение!

Я дай още някоя такава история от архива на бате Митко. Много добре!!!

Изгърмя ми профила!



Тема Re: "Полезен товар"нови [re: Cтaнoилoв]  
Автор Ивaйлo (не е прякор)
Публикувано08.03.06 11:09



Това без съмнение влиза в Златния фонд! Просто класика



Тема Re: "Полезен товар"нови [re: Cтaнoилoв]  
АвторHиkи (Нерегистриран)
Публикувано08.03.06 11:51



Ха-ха!

Много добре си се справил с описанието на случая.

Това нарочно ли го пусна в навечерието на 8 март, а?



Тема Re: "Полезен товар"нови [re: Cтaнoилoв]  
Авторpiro (Нерегистриран)
Публикувано08.03.06 11:57



и аз съм чувал подобна история, само че накрая вместо царевица от раницата изкочило едно 5-литрово шишенце(по-скоро бидонче) от минерална вода (пълно естествено). "ами аз обичам да пия по много вода" :)



Тема Re: "Полезен товар"нови [re: Cтaнoилoв]  
Автор Гьoko (Георги)
Публикувано08.03.06 12:39



Голям смях, адаш! Много се развеселих!

И си спомних как навремето на едно екскурзинно летуване се редувахме да носим динята, закупена от едно също толкова мило и нежно създание, от х.Безбог до х.Пирин. Явно си е традиция на х.Пирин да се носят "полезни" неща

"О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин...."


Тема Re: "Полезен товар"нови [re: иckpицa живoт]  
Автор Бypaн (ентусиаст)
Публикувано08.03.06 12:45



Ох точно миналата година на тевно езеро с каква живописна групичка се запознахме - мъж с две жени - ама така бяха натоварени с ненужни неща...
то не бяха специални чаши и купички за всеки, пък консерви, буркани, ядки и т.н. - доста повече храна от колкото могат да изконсумират и раздаваха наляво и надясно. Върха обаче беше и федербала който си носеха. Доколкото разбрахме - ставаше дума за около едноседмичен преход...
П.С. не знам дали и сешоар нямаше... Искрица живот, да не би да сте били вие... :-)

Редактирано от Бypaн на 08.03.06 13:36.



Тема Re: "Полезен товар"нови [re: Cтaнoилoв]  
Автор Tишo (?!?)
Публикувано08.03.06 13:32





Миналата година като заварих едни с два касетофона на хижа Мазалат, и то касетофони. От доброто старо време когато един касетофон тежеше по 7-8кг.
На другия ден послушно си ги мъкнаха чак до Тъжа.



Тема Re: "Полезен товар"нови [re: Бypaн]  
Авториckpицa живoт (Нерегистриран)
Публикувано08.03.06 23:31



А-а, не

Ние си падаме по барзовари, ютии, тенджери, тигани и пр. железарии.



Тема Re: "Полезен товар"нови [re: Cтaнoилoв]  
Автор vens (малко странен)
Публикувано09.03.06 11:34



Пък ние качвахме Мусала с един 6-7 килограмов пъпеш (освен пълните раници). Идеята беше да го изядем на Костенец, ама автобусчето за Боровец дойде веднага, после се юрнахме и на лифта, а на Ястребец не ни се ядеше пъпеш. Та така - ядохме го чак на заслона и то не от глад, а защото не ни се мъкнеше вече
Само че нямаше самоотвержено помагане на хубави девойчета - сами си го направихме

А веднъж ходихме на Вихрен с един образ, който в Банско зареди 3-4 НАЙЛОНОВИ ТОРБИЧКИ с домати, краставици, праскови, ябълки и други полезни зарзавати и се юрна нагоре НОСЕЙКИ ГИ В РЪКА - по две във всяка ръка Ми така де - раницата беше пълна и нямаше място в нея



Тема Re: "Полезен товар"нови [re: vens]  
Автор Бypaн (ентусиаст)
Публикувано09.03.06 12:18



Като стана дума за пъпеши, аз пък да покажа една диня (8 кг. според приятеля който я качи...


и

Редактирано от Бypaн на 09.03.06 12:22.



Тема Re: "Полезен товар"нови [re: Cтaнoилoв]  
Авторplm (Нерегистриран)
Публикувано10.03.06 14:23



Шапка ти свалям на стила и много му се кефя. Събуди едни спомени, които бяха започнали да поизбеляват. Че кой няма подобни спомени? Че кой не е бил на мястото на Бате Митко? Качвал съм с две раници и Мусала от към Близнаците, и Тодорина порта, и Ботев от север и какво ли още не. Но това което няма да забравя е един преход нейде из Балкана в далечната осемдесет и някоя. Екскурзионно летуване. Лятната ваканция след девети клас. Ядрото на групата от нашия клас. Желаещите от другите класове много, местата ограничени, та класния избирал от другите най-добрите. На какво най-добрите хабер си нямам, но отговорило на критериите и едно девойче/да пукна ама сега и името и си спомних/ - Севдалина. А то името му съвсем му паснало: едно слабичко, обаче където трябва си има, едно беличко, едни коси, едно навирено носле, в училище все докарано/колкото можеше да се докара ученичка в тъмносиня престилка/, с една дума почти половината/мъжката/ даскало му въздишаше. Първи преход, нанагоре и жега. А класният врял и кипял, поназнайваше доста за пуберите и планината и затова беше създал следния строг ред: отпред водач, след него нежната половина на групата, зад тях бичетата и най-последен той самия с една огромна гега и неспирен поток от бъзици. Нашто цвете първо след водача. От толкова внимание предполагам момичето е решило, че трябва де е на върха във всичко. Физиката на човека, обаче си е нещо сериозно и само на инат и самочувствие дълго не се даяни. Една по една другите девойки я подминават, като не пропускат с искрена загриженост в гласчетат и игриви пламъчета в очетата да отбележат, че нещо пребледняла изглежда. И колкото по-назад отива, толкова пък ние отзад ускоряваме темпото. И стана един строй мама джас. Класния видя че така няма да стане и очсече: Който много бърза да взема по още една раница от нежните и да ходи където си иска. Девойките това и чакат и като по команда половината си тръснаха раниците. Не знам как, но в тарапаната точно севдалинкеното багажче ми цопва пред краката. Охилен като идиот и разпръсквайки хормони, грабвам аз каишите и раницата запазила още женско ухание/без майтап на парфюм и жена миришеше, а не на пот/ увисва на гърдите ми. Всеки който е носил така две раници знае, че отпред се слага по леката, а на гърба по-тежката. Е защо тогава, на всяка крачка моя милост все повече се изгърбва? Та нали както се мерят други работи, всички момчета вече сме си премерили раниците и моята бе призната за най-тежка /ще вмъкна, че освен всичко носех за първи път ракия – един литър в стъклено шише от олио/. Сменям местата на двата товара, от което нещата се …влошават. Вярно че центърът на тежестта се пооправи, обаче нещо направо ми се заби в гърба. Повдигах с ръце, суках се, скъсявах и отпусках каишите /на ход/, обаче нищо не помага. А най-лошото че дори не мога да си махна от муцуната щастливата физиономия, защото едни такива огромни и влажни очи могат да се обърнат “да си погледнат” багажа. Да ама всичко до време. Или аз не съм толкова мъж, католкото е бил Бате Митко или не съм бил съвсем хлътнал, защото още на първата почивка все още-любезно, но твърдо се осведомявам: “Ти нарежда ли си раницата?”/Въпреки че нямах червена звезда на шапката, май показалеца ми сочеше както онзи от плаката/. “Ми-и-и, да. Всичко важно си сложих.” – измънкват вече не най-красивите на света устенца. “Вади да пренареждаме” казвам. Отваря тя и като заизважда. Сама може да организира “Алтернативен на националния топ 10 за ненужнотии в раница.” Флиндифлюшки, гримове, кремове, огледалцА, сапуни за един цех стругари, термос, играчка, албумче, касети, и толкова сребро, колкото не бах виждал на едно място и най – накрая ЕТО ГО-О-О. Той, моя мъчител. Тефтер. Голям. С кожени корици. С жълти МЕТАЛНИ кантове на ъглите. Много внимателно и прецизно поставен с долния ръб напреко към брезента на раницата от към гърба. Да я накарам, втори път така няма да може да го курдиса.
Общо взето това е. Пренаредих и раницата, занесох и я до хижата без проблеми. Но при всяко следващо разбъркване за разпределяне на женските раници се оказвах до някое друго момиче. Или до някое от тези, които не си даваха раниците.
Не че ме уплаши тежестта – тогава, а и много години след това се кефех да се товаря като муле. По скоро една снимка от албумчето която мернах докато редихме багажа и ме върна на земята.



Тема Re: "Полезен товар"нови [re: Бypaн]  
Авторre4en (Нерегистриран)
Публикувано10.03.06 16:18



много спомени открехна с тоя хубав разказ за бате Митко.А тая диня пък ми напомни, че първото туристическо преминаване на Рила през Мусала от Костенец си купих диня като тази червена ,но по малка защото бе за двама и две шишета кока кола нещо което рядко се срещаше по магазините тогава.Колата изпихме на вр. Мусала и шашнахме немците, а динята изядохме над Грънчар усамотени.А палатката бе от метални и дървени колчета които Жари ми услужи заедно с раницата.Той чакаше дъщеря си да се появи на бял свят.
Колко як и почти толкова умен съм билАма нали трябваше да впечатляваммомичето което бе с мен.Колко бате Митковци има на тоя свят ха ха ха.Обадихме се,а колко си мълчат?
По късно ще пусна един истински случай за един друг батко, но на път за х.Рай



Тема Много се развеселихнови [re: Cтaнoилoв]  
Автор Maлaмa (стопанка)
Публикувано10.03.06 17:25



от разказите ви! И се сетих за най-абсурдния багаж, който съм виждала из планините. Беше на едно екскурзионно в далечното соц-време. В Пирин. Тогава към всяка група, ако не е съвсем огромна, прикачаха в последния момент по 3-4 допълнителни хора. Така и към нас прикачиха 3 жени и 1 мъж. На въпросната жена раницата й не беше нито голяма, нито тежка.

Обаче си носеше котката! В едно кашонче!! Щото нямало кой да я гледа!!!

Горкият ни водач, като я видя, почна да диша като риба на сухо и да гълта въздух. По-скоро гълташе думите, които напираха да изхвръкнат от устата му!

Но така се случи, че докато тръгнем из високия Пирин, котката изчезна и всички си отдъхнаха. Подозирам, че някой й помогна. Ама представяте ли си - да минаваш Типиците с раница и кашонче с котка!

... започва път от моя праг ...


Тема Re: "Полезен товар"нови [re: Cтaнoилoв]  
Авторcтac (Нерегистриран)
Публикувано10.03.06 21:43



ясно,разбрах!царевицата е страстоубиец,особено над 1500 м надм.височина



Тема Re: "Полезен товар"нови [re: vens]  
Автор 9x18 (непознат )
Публикувано10.03.06 22:38



Венс, то остави, че го мъкнахме толкова този пъпеш. Ама го бяхме купили уж за "Пролетна роса" ли се казваше сорта, пък то на края се оказа най-обикновен къунь. Нашето не беше нещо особено. Интересно стана надвечер, когато на върха пристигна група ентусиасти (две момчета, две момичета и един малък питбул) на път за Созопол и по- напряко решили да минат през Мусала. Тръгнали рано сутринта от Якоруда. Носеха от онези големи сакове "Адибас" или "Пуна". На сутринта по обратния път се срещнахме с един образ, който познавал ония моряци (май беше зарязан от едно от девойчетата). Беше по чехли, а багажа му се състоеше от една бира.
А, като казах бира. Качвах Мусала през зимата в състава на една ученическа група. Маршрутът - обичайният от Боровец по пътеката до горе - 5 часа преход. В групата имаше едни трима хайвани, дето си мъкнеха две торби с бира. На хижа "Мусала" им паднаха чейнетата като видяха лавката, заредена с ... бира.



Тема Re: "Полезен товар"нови [re: Cтaнoилoв]  
Автор Фpoдo (от графството)
Публикувано11.03.06 19:17



Абе моята не е бате миткова, ама се сетих... преди 2 години с една групичка се разходихме една седмица из красивия летен Пирин. Все добри хора, видели бая баири. Обаче то едно хубаво лято, аз малко ракийка бях взел (не помня колко малко, 700 май), ама в метално шише. И си викам - я да взема малко доматки, па да зарадвам компанията някоя вечер. Естествено - някоя от първите вечери, по план, да не ги влача цяла седмица.
Да, ама не съм само аз на тоя акъл... Тоя взел, оня взел... и до края на прехода на всяко спиране да ядем салати от домати и краставици правехме :) Не че ни беше лошо, хич даже, ама някои хора ни гледаха странно. Не стига това, ама жена ми, нали е хитра, в едно малко шишенце, към 50 грама, даже и олио взе, покрай солта. Е такива вкусни салати в града няма никъде

Редактирано от Фpoдo на 11.03.06 19:18.



Тема Re: "Полезен товар"нови [re: Фpoдo]  
Автор igor (:-)
Публикувано11.03.06 20:51



ааа тя жена ти хитра хитра ама има още по-голяма шукария. вместо туй 50 грамовото шишенце вземаш едно 100 грамово и смесваш вътре оцет сол и олио по избрани от теб пропорции (едно към гьотере винаги върши работа). по избор сменяш олиото със зехтин а оцета с лимонов сок. после салатата става за нула време. само да има кой да мъкне доматите :-). и да не забравиш да разтръскаш хубаво преди употреба, че олиото и оцета малко се не мешат. ииий това направо при малките хитрнки да го бях пуснал ли :-)

There is only one true Yuri


Тема Re: "Полезен товар"нови [re: 9x18]  
Автор vens (малко странен)
Публикувано12.03.06 02:07



Не каза всичко - тая група, дето пътуваше за Созопол през Мусала, беше избрала по-дългия път - през Грънчар. Носеха 3 или 4 сака, всеки от които се носеше ОТ ДВАМА ДУШИ за страничните дръжки, и то с мъка - очевидно тежаха яко. Страшно удобно да изкачваш планината, изкривен настрани като пощаджия с 20 г. стаж
А в тия сакове нямаше НИТО ЕДНА ДРЕХА С ДЪЛЪГ РЪКАВ и по-дебела от тениска...
Ако не беше страшно, щеше да е смешно



Тема Re: "Полезен товар"нови [re: igor]  
Автор firefighter (Zulu)
Публикувано12.03.06 20:00



И аз много обичам да нося банани, ябълки и големи шишета с вода, които консумират нежните създания! Ама нали трябва да се поддържа форма Слаб в главата, здрав в краката !!!



Тема Re: "Полезен товар"нови [re: Mитko]  
Автор Дидo (Ентусиаст - Ръб)
Публикувано12.03.06 21:00



"Това ли беше стръмния баир, дето трябваше да го качваме?"

муахахахахаххахахахах!!!



Алпинизъм е да стигнеш до място, където нямаш работа, по възможно най-трудния начин.


Тема Re: "Полезен товар"нови [re: Mитko]  
Автор poшльo (несресан)
Публикувано24.03.06 09:53



Хайде и аз да се отчета в тази тема:) Случка от времето на негово величество ЮГОЕМБАРГОТО. Аз студент /в някой дни/ , в други - амбулантен търговец в Сърбия - да изкарам някое левче...и когато може по баирите. Та така - един петък бях в Сърбия "по търговия" , ама цял ден си мисля че утре е събота и имам уговорка да ходим към Дерменкая и бързам да си свърша работата и да се прибирам. Стигнах вечерта вкъщи, напълних раницата /аз с нея си ходех по Сръбско/ и на сутринта влакчето и беж на Дерменка. Ходихме два дена по снеговете, ма на мен раницата ми се вижда нещо тежка втория ден – пък аз съм свикнал към края да олеква. Ма си я нося и си викам – уморен съм затова е така. Като слязохме надолу на връщанне таман преди да слезем в селото се спряхме да изядем каквото е останало за ядене. Вадя и аз всичко за ядене от раницата, ма като я повдигна –уж празна – а пак ми тежи – само с пуловера вътре. И вадя вече и него – а от него се измъкват 2 кутии автомобилна боя – метални с по килограм боя всяка. И ми светна, че приятел от Ниш ми беше поръчал да му ги занеса МИНАЛАТА СЕДМИЦА, а аз съм забравил да му ги оставя. И съм си ги носил цялата седмица на гърба – 2 пъти съм ги вкарвал в Сърбия и изкарвал оттам и накрая за капак си ги носих и до Дерменкая и Добрила). И за да не ми ги вземат на митницата ги бях скрил в пуловера дето си ми стои все в раницата. Пък колко бъзик отнесох на тази тема оттогава – ама нейсе – сега и аз се смея на случката

***
Човекът е човек,когато е на път!


Тема Re: Я да бутна нагоре...нови [re: Cтaнoилoв]  
АвторEpнcт (Нерегистриран)
Публикувано05.03.08 17:41



...това класическо произведение





Тема Re: Я да бутна нагоре...нови [re: Epнcт]  
Автор Яceн_ (като мъгла)
Публикувано06.03.08 09:12



Хубаво си направил! Аз кой знае как и защо бях пропуснал това. Така че ако не беше ти едва ли щях да стигна до него...

Класика, и още как!

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене


Тема Re: "Полезен товар"нови [re: vens]  
АвторMитko (Нерегистриран)
Публикувано06.03.08 09:37



Аз си спомням едни студенти, тръгнали за 8-декември на езерата.
Един юнак с дънково яке и обувки-половинки беше помъкнал войнишка мешка в която имаше... тонколона. Това му беше багажа.




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.