Венс, то остави, че го мъкнахме толкова този пъпеш. Ама го бяхме купили уж за "Пролетна роса" ли се казваше сорта, пък то на края се оказа най-обикновен къунь. Нашето не беше нещо особено. Интересно стана надвечер, когато на върха пристигна група ентусиасти (две момчета, две момичета и един малък питбул) на път за Созопол и по- напряко решили да минат през Мусала. Тръгнали рано сутринта от Якоруда. Носеха от онези големи сакове "Адибас" или "Пуна". На сутринта по обратния път се срещнахме с един образ, който познавал ония моряци (май беше зарязан от едно от девойчетата). Беше по чехли, а багажа му се състоеше от една бира.
А, като казах бира. Качвах Мусала през зимата в състава на една ученическа група. Маршрутът - обичайният от Боровец по пътеката до горе - 5 часа преход. В групата имаше едни трима хайвани, дето си мъкнеха две торби с бира. На хижа "Мусала" им паднаха чейнетата като видяха лавката, заредена с ... бира.