ivz, изключително интересно!!! Благодаря Това при факта, че принципно не чета дълги постове (както и такива на шльокавица). Но твоя го прочетох два пъти!

П.П. Като един голям почитател на Умберто Еко (не само като писател на романи), ще очаквам с интерес бележките ти.

П.П.П. Отдавна в клуба не е имало толкова интересна тема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, тука с ИВЗ се разминаваме. Ако оригиналът е на ниско стилистическо ниво, или трябва да се преведе добре стилистически, или изобщо да не се превежда. Ако взема книга, в която всичко е преведено, изобщо не ща да я чета. Специално в случая с дължината на превода трябва да се прави разлика между стил на автора и особености на езика. Примерно на английски се казва to hold in hand, to make a call, to put down the receiver и така нататък, а на български са просто държа, телефонирам, затварям. Не може да се твърди, че това е стил. Съвременните американски писатели на булевардни романи използват ограничен набор от клишета, с който целят да раздуват обема на книгата си, защото им се плаща на страница. Затова има безброй повторения, тъпи изрази и така нататък.
При грамотните писатели не можеш да отрежеш нито една дума, дори се налага да слагаш допълнително. Имаше например една книга, дето превеждах преди време, където в един абзац с пряка реч думата "казва" се повтаряше по 2-3 пъти. Е, това вече е стил и съм се придържал към него.
Сега ми хрумна един друг пример:
Ten years ago she had gone at the shooting range with her hard-working police sergeant father.
Анализ: poor style - информацията в двете части на изречението няма нищо общо. Това за бащата беше описано преди няколко абзаца. Читателят много добре знае какъв е бащата на мацката. Е кажете ми, аджаба, за чий ... трябва да стои тая цвъкната реплика в изречението? Не виждам смисъл да се предава лошия стил. Освен това ти не можеш и да го предадеш, защото английската фраза трябва да се предаде с подчинено изречение. Значи и да напишеш тая информация, пак си далеч от стила.
Айде, че и аз се отплеснах и 4авдар4е няма да ми чете постингите
В заключение, това че преводите ти излизат по дълги от оригинала, не е защото българският език е по-многословен, а защото се придържаш към фразеологията на английския. И естествено, ако предадеш един текст с еднакъв брой и еднакви по вид морфеми, българският ще е по-дълъг, защото думите са средно по-дълги, а пък и се използват повече подчинени изречения за сметка на изразите с деепричастие, инфинитив и съществителни, изоползвани като определение.

Значи категорично не съм съгласен, че преводачът трябва да подобрява (че не трябва да разваля дори е излишно да се уточнява). Както ако едно стихотворение е лошо, не бива да го правя по-хубаво, така е и с прозата.
Слаба проза в оригинал - слаба в превод. Преводачът трбява да е назабележим/прозрачен.

Не мисля, че ще те разубедя и не искам да го правя - трябва все пак да има различни преводачи, за да има какво да избират възложителите :) Във всеки случай, когато добия самочувствие, че пиша по-добре от писателите, които превеждам, ще спра да превеждам и ще си вадя хляба (или поне ще опитам) по другия начин.

Само за още две книги, преведени от други:

Махалото на Фуко
------------------------

От английски (нямам я на италиански)
Думи: 212751
Без интервали: 1010232
С интервали: 1218626

На български
Думи: 209707 (!)
Без: 1072884
С: 1277532

(очаквах други резултати, но може би причината е, че се минава през трети език - все пак българският превод е правен от италинаски оригинал, така че този пример го давам само защото обещах - той едва ли е меродавен за някакви изводи)

Хари Потър - 1
-------------------

Английски
Думи: 78546
Без: 358234
С: 429040

Български
Думи: 86009
Без: 401813
С: 484531

С удоволствие бих привел повече примери, но от една страна, по обясними причини разполагам предимно с мои преводи като doc-файлове, а не искам да налагам стила си, за да правя заключение, от друга - повечето ми преводи, за които имам английски оригинали в doc/txt формат, са правени със стария (DOS) Word и имам проблеми с конвертирането на неговата кирилицата в ANSI.

Това е от мен, не мисля, че има смисъл да задълбаваме. Винаги уважавам чуждото мнение и когато съм на друго, единственото, което понякога си позволявам, е да покажа аргументирано защо е така.

Между другото - съвсем накрая - нека поясня, че аз, разбира се, не превеждам s/ he said като автомат, напротив - разнообразявам го, пропускам го и т.н., само че това не е стилова особеност на даден писател, а те всички просто така си пишат. Съответно, ние всички така не пишем, и преводачите трябва да правят нужното при превода (както например да избягваме деепричастията, които редакторите кой знае защо никак не обичат). А когато писателят употребява клишета, не виждам защо да ги вадя от устата на героя му - оставям ги (доколкото е възможно) там.

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

Редактирано от ivz на 06.04.06 17:56.

Да, няма смисъл да се убеждаваме, всеки ще си остане на мнението.
За развалянето на стила наистина не може да става дума, макар че понякога се потискам, като не мога да предам стила.
За писателството, братко, това е трудно, трудноооо, никога няма да се захвана с това. Повече май ме бива за преписвач, отколкото за писател.

Това с "Махалото" обаче ми стана интересно. Каква е дължинаната на италианския текст? И интересно английският превод добър ли е? Защото италиански към български може би са едно към едно, макар че и те имат отделен определителен член. Я поразсъждавай на тази тема, да видим дали всъщност английският не е по-многословен от българския В случая може да се прави сравнение, защото и българският и английският са преводи от трети език. Така според мен най-адекватно може да се сравнява. Мож'да копнеш по един абзац от трите да ги сравним ;)

Е, няма как да стане това с италианския, защото нямам оригинала в никакъв вид. Мога на база лични впечатления да кажа, че доколкото съм в състояние да преценя, преводът на английски, с който разполагам, е отличен, просто превъзходен.

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

Чета аз, чета Но не съм съгласна с теб - преводачът не бива да е съавтор при прозата. Както го е написал, както са го издали, така требе да си стои.

Аз кво ли се бутам между шамарите, като не превеждам литература, а само гадории

П.П. Аз с мойте езици нямам разминаване при знаците - винаги са почти 1:1, пък английският ми е на ниво "Дискавъри". Но с интерес следя принципно темата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доколкото съм чел на тази тема, преводачът Е съавтор. Просто защото преводът не се предава едно към едно. Най-малкото английския, който има общо с българския колкото жираф със свиня. Щеш - не щеш ставаш съавтор. За поезията да не говорим. Според мен не трябва да се казва Хамлет от Шекспир, превод - Валери Петров, а Хамлет от Валери Петров по Шекспир
Колкото до прозата, в много случаи едно изречение може да се разбира по няколко начина. В момента, в който избреш да го преведеш по единия начин, саваш съавтор, защото не знаеш какво е имал на ум авторът. Нещо като теорията за измерванията и успоредните вселени
А пък ти ИВЗ, твърдиш, че английският превод е блестящ, ама сравнил ли си го с оригинала? Спазен ли е стилът на автора? Или просто е направен на грамотен английски? И ако българският и английският са еднакво хубави, излиза, че нашият език е по-компактен от английския

Миналата година редактирах един превод, дето така преводачката беше решила да си "отмъсти" на авторката. Стилът беше убийствен наистина. За редакцията ми отиде толкова време, колкото за превод на една книга. Обаче книгата изобщо не беше боклук, напротив, доста дълбока, с богати изразни средства, ама нямаше една дума да е употребена в буквалното си значение (освен може би определителния член - и не навсякъде ). Ако това се предаде със същите изразни средства, читателят няма да разбере нищичко. Да не говорим, че не е коректно към читателя да му продаваш нещо, което не става за четене. Все едно да му пробуташ гнил ананас. Така ще загуби и издателството, да не говорим, както се казва, че ще убиеш автора. Промених много, но въпреки това мисля, че преводът ми е максимално близо до стила на автора.
На една историческа книга пък реших да се придържам към духа на епохата. Като излезе, гледам редакторката превърнала милите в километри. Цезар казва: Днеска ще изминем 78 километра до еди си къде.
Абе, джанъм, какви километри в Древен Рим? Метърът е измислен някъде около индустриалната революция, ако се не лъжа. Оттогава слагам бележки за редактора.
Ох, нямам ли си работа, ами пиша фермани по форумите?
Ама последно: Я ми преведете на английски, спазвайки стила, израза "ако се не лъжа", не "ако не се лъжа", а "ако СЕ НЕ лъжа"
Или пък "ох, съжалете ме МЕНЕ бедняка и ми налейте ШЕСТ-ПЕТ коняка"

Подведох се от въпроса ти "И интересно английският превод добър ли е?" :)
Естествено, че нямам право да говоря за превода. Имах предвид езика, общото звучене. А дали "двата превода са еднакво хубави" е просто безсмислено като фраза. Няма как да се измери, нали така? Може да се каже "хареса ми този" или "хареса ми онзи", или "харесаха ми еднакво", нищо повече.
Дали едно изречение може да се разбира по един или много начини зависи от намерението на автора - ако е искал да го направи неедносмислено, значи няма как да се разбира по един начин. Възможно е и от накадърност или невнимание да се е "изпуснал" - като онези заглавия от вестниците (или в шоуто на Джей), където можеш да разбираш както си искаш. А ако един преводач разбира много изречения нееднозначно, значи нещо с него не е наред. Аз нямам много такива случаи, така че по този параграф не съм ставал "съавтор" (съзнателно).

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

За художествен текст не мога да кажа, но за технически текст английския е винаги по-кратък от българския.