Що за идиотщина? Каква би била причината да НЕ ги брои?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако бяхте прочели въпроса, във връзка с който ме съветва да НЕ ги броя, навярно нямаше да зададете вашия: "Що за идиотщина?"...

Проблемът в случая няма нищо общо със заплащането.

Много благодаря за съвета! Така нещата изглеждат много по-близки до оригинала - ако не по съдържание, то поне по форма

вместо да правите безумни математически анализи на текста, по-добре направете езиков такъв.
след като не можете лично да прецените, аз бих ви препоръчала да наемете или помолите някой друг преводач да прочете и сравни 1-2 страници от оригинала и превода, за да ви даде компетентна преценка за качеството на превода и дали се наблюдава съществена отлика в стила.

но колегите са го казали ясно и в прав текст - по принцип, английският текст винаги е по-кратък от съответния му български еквивалент, въпреки наличието на определителен член!

Права сте. Но понякога паниката и невежеството вървят "ръка за ръка" - както се получи и в моя случай

Благодаря на всички за отговорите.
Поздрави и успех!

За художествен текст не знам, защото не ми ги дават на Уърд, ама ето тука един отчет, дето съм превеждал за един приятел:
Български - 3630 знака, 561 думи
Английски превод - 3847 знака, 634 думи
За обратния превод не знам, ама мисля, че българският ми ще излезе пак по-кратък. Не е вярно, че в английския има по-стегнат изказ и по-малко паразитни думи, точно обратното. Там думите са по-къси в сравнение с българския, ама я вземете разните му определителни и неопределителни членове, лични местоимения, сложни времена, модални конструкции, преизказни конструкции, паразитното "каза" във всяка пряка реч, фразеологичните глаголи, идиоми... това ако не удължава текста, не знам.

Взимам един произволен абзац за проба:
There’s a Greek doctor named Eudoxius who Attila sent as an envoy. He’s returning and is only a day’s ride away, according to the gossip. Some think the Greek is bringing important news, and it has been a while since the community feasted. Men have been sent to hunt, and Suecca has started us cooking. I think there’s going to be a celebration. - 63 думи, 345 знака
Атила изпрати лекаря Евдоксий. Тръгнал е насам и го очакват след ден. Смята се, че гъркът носи важна новина, пък и отдавна не сме празнували. Мъжете отидоха на лов, а Суека ни впрегна да готвим. Голямо пиршество ще падне. - 39 думи, 221 знака.

Извинявай, но преводът изобщо не са адекватен на оригинала (повярвай, никак не искам да те засегна). В твоя (приложения) превод е предадена информацията (да не говорим, че някои нюанси се губят: Greek, envoy, gossip, sent, I Think - все думички, за които читателят на превода по никакъв начин не може да се досети), но звучат съвсем различно. Оригиналът все пак звучи като художествена литература - вярно бедна на изразителност и ограничена доедва ли не Basic English, - но преводът е сух като банков отчет. И изобщо не си прав, че времената в английския го удължавали спрямо българския - те носят допълнителна информация и оцветяват текста, да не говоря, че и го обогатяват, което в доста случаи можем да предадем само описателно.
В твоя пример всички преводи ще звучат еднакво и ниикога няма да може да се познае писателят, но за сметка на това винаги ще може да се познае преводача (впрочем, преди време една колежка тук беше повдигнала темата за преводите на един известен български преводач на фантастика, с оплакването, че всички й звучали еднакво).

Никога, никога, абсолютно никога до този момент в над 15 годишна активна преводаческа дейност (както худ., така и техн. литература) не съм имал и един случай, когато българският ми превод дори да се е доближавал по брой на знаците до английския (говоря за случаите, когато е било възможно да се сравнят количествено дължините). Няма да лъжа, че знам с колко точно, но винаги забележимо е превишавал.

Ето един конкретен пример. Случайно имам Digital Fortres by Dan Brown в оригинал като doc-файл и понеже съм я превеждал, разполагам с doc-файл на превода. Сам прецени:
На английски: 101567 думи, 594448 знака (с интервали),
На български: 121010 думи, 735974 знака (с интервали).

+20% и като думи и като знаци.

Мога да ти дам още поне 10-ина подобни примера на мои преводи.

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

Редактирано от ivz на 05.04.06 23:09.

Хъм, това е една интересна тема, по която винаги ми се е искало да поразсъждавам. Понеже съм противник на многословието, в както пишеш, бейзик инглиш. Признавам, че много обичам да окастрям текста. В горния пример малко се престарах, ама наистина мисля, че има неща, които могат да се пропуснат. От друга страна, има автори, при които не махам нито една дума и дори се налага да добавям. Мисля, че зависи от стила на автора. Иначе за горния пример:
Greek - в следващото изречение се споменава, че е грък, а съм сигурен, че го има и нагоре в текста.
envoy - щом е изпратен, значи е пратеник
gossip - съдържа се в преизказното наклонение "тръгнал"
sent - да, ако този нюанс ще се запази, трябва да споменем, кой ги е изпратил, защото "мъжете бяха изпратени на лов" не е на български
I think - може да се сложи, но щом човекът говори, значи мисли това, което казва

Ето втори опит:
Пратеникът на Атила, гръцки лекар на име Евдоксий, вече се връща. Според слуховете е на един ден с кон оттук. Очаква се да донесе важна вест, пък и в селото отдавна не е имало пиршество. Изпратиха мъжете на лов и Суека ни впрегна да готвим. Мисля, че ще има голямо празненство. 51 думи, 277 знака пак по-кратко

Между другото, винаги ми е било много интересно да сравнявам как различни хора превеждат едно и също нещо.

Има един лекар на име Евдоксий, който Атила изпрати като пратеник. Той вече се връща и, ако се вярва на слуховете, бил на ден езда. Според някои гъркът носел важна новина, а и от доста време не сме пирували. Така че мъжете бяха пратени на лов, а Суека се хвана да готви. Мисля, че ще има празненство.
(= 57/300)
(Без никакви претенции за идеален превод, просто се старах да се придържам към оригиналното звучене. Впрочем от коментарите ти съм съгласен само с този за повторението на "гърка", за останалите съм на различни мнение.)
И, да, по-късно е от оригинала, но както казах това е възможно най-прост английски, разбираем от хора с минимални познания в езика. Той просто не поставя не предизвикателство, а дори елементарен проблем пред преводача. От това, че (примерно) "Ела тук" е по-късно от еквивалентната английска фраза не може да се заключи, че езикът ни е по-стегнат. Напълно естествено е, че такъв текст се превежда и с елементарен български. (Пуснах го пробно за машинен превод на WebTrance, но не става.) Само че това е пример в другия край на спектъра.
Мисля, че ние тук малко машинално рецитираме като мантра твърдението, че преводачът предава не думите, а техния смисъл. Само че добрият преводач предава И стила. Или поне полага усилия да го запази.

Ето, нека се върна на "Цифровата крепост" (с която дадох пример). Дължа едно пояснение: аз анотирам за "Бард" книги, с препоръка (или не) за превод (имам вече 350 анотации за последните 10-ина години). Когато в края на 2002 ми дадоха 3 негови книги за мнение ("Шестото клеймо" вече я бяха превели, без да бе минавала през мен, защото преди това 2 години бях в чужбина), аз веднага препоръчах "Шифърът на Леонардо" и "Метеоритът" (Deception Point). Ще уточня, че тук не става дума за лит. достойнства, а за потенциал на книгите да донесат печалба (защото аз не съм лит. критик, а консултант). Та, за "Цифрова крепост" казах на "Бард", че е толкова слаба, че няма смисъл да се рискува с нея (а по принцип обожавам технотрилърите, каквато е тя). Естествено нямях (никой нямаше тогава) представа за онова, което предстоеше да се случи след излизането на "Шифърът" (тя излезе практически едновременно у нас и в Щатите). А се случи това, че всички предишни книги на Дан Браун бяха преиздадени в многомилионни тиражи (на гърба на "Шифърът") и донесоха на издателствата им баснословни печалби (едва ли и на Дан Браун, защото при неговата пълна неизвестност преди това се съмнявам, че е имал изгодни за себе си договори). Както и да е, "Цифрова крепост" (първата книга, която е написал) е толкова слаба, че тя е единствената, за която ТОЙ казва, че би я написал по съвсем друг начин. Нещо повече, когато през 2001 търси нов лит. агент (предишният му е починал 3-4 години по-рано) и научава, че "самата" Хайди Ланг се е заинтересувала от него и че чете "Цифрова крепост", за да се запознае с творчеството му, той панически я помолва да зареже тази книга и да прочете "Шестото клеймо" (това си го признава сам той в писмените си показания, депозирани пред английския съд преди малко повече от месец).
След това уточнение нека кажа, че след логичния успех на "Шифърът", "Бард" решиха да издадат всичко от и за Дан Браун и ми натресоха точно "Цифрова крепост" (все пак издоха я последна), която аз определено не харесвах. Аз пък си го върнах - на писателя :) - като я преведох каквато е и не се подадох на многобройните импулси да я подобря (не би било никак трудно - повторения, неудачни сравнения, излишна патетика, фактически грешки и др.). И се ГОРДЕЯ, че го направих така, защото сега читателите на Дан Браун имат реална представа за относителните достойнства на книгите му (или поне за "Крепостта", доколкото е единствената, за която "имам пръст"). Написах дори над 20 страници с откровено критични бележки за техническите гафове в нея (в интернет има цял поменик от такива, но аз имах и собствен принос по темата) с предложение да бъдат пуснати като бележки на преводача в края на книгата, но агентът на Дан Браун за България като рзбрала това, заплашила издателството, че ако го направят, ще видят следващ Дан Браун през крив макарон. Резултатът беше ясен.

Отплеснах се, но се надявам да е било интересно. Искам да кажа, че трябва да превеждаме на нивото на оригинала и това беше пример, че се старая да го правя. Разбира се, не е никак трудно да си на "нивото" на слаба книга.
Казваш, че не обичаш многословието. Добре, и мен жена ми ме обвинява, че само си мълча у дома. Но ние говорим за отношение към работата и не можем да прехвърляме в него личните си пристрастия (можем, но не бива). Та, довечера ще ти дам пример с "Махалото на Фуко" (друга книга, за която май имам doc-файлове за превода и оригинала - дано не се лъжа). Не можеш да преведеш "Махалото" като роман на Лий Чайлд (къси, no nonsense, изречения, които са на ръба на това да бъдат литература изобщо). Или ако продължа примерите със себе си, не мога да преведа симплистично "Последният сребърник" на Блейлок или двата романа на Марк Фрост ("Списъкът на седемте" и "Шестте месии"), да не говорим за сложен роман като "Вуду в черепа" (жалко за тъпото име, мина незабелязан, а е страхотен, макар че ми стопи лагерите), в стила на твоя пример. Там изобщо няма подобен изказ. Напротив, в тези книги има сложни, дълги, съставни, вметнати и какви ли още не изречения във всички времена и наклонения (част от които ти доставят удоволствие да се пребориш с тях). Че аз имах един случай, когато на една цяла страница имах само ДВЕ изречения, като едното беше 2/3 от страницата (и това явно не беше случайно, а имаше за цел да създаде настроение) и втори, в който имах цял абзац от 2 реда с алитареция (n-думи думи, започващи с "b"). Ето и в момента (вършейки услуга) се съгласих да превеждам изключително слаба книга на автор, към когото се отнасям с насмешка. Какво, да си пусна кепенците и да превеждам както си знам ли? Няма такова нещо, ще я оставя каквато е.
Това всичко е леко off-topic, но разговорът малко се отплесна.

Ето, че се оказах многословен :)

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

Редактирано от ivz на 06.04.06 14:25.