Здравейте!

Става въпрос за български текст /худ. литература/, преведен на /американски/ английски. Българският текст съдържа 61 000 думи, а превводът - 73 200. Е, не е ли тази разлика ПРЕКАЛЕНО голяма?! Не е ли тя показател, че от един лаконичен, гладък текст се е получило нещо раздуто, бъбриво...

Съкращава ли се чак толкова драстично броят на думите при обратния вариант - когато една книга е преведена от английски на български?

Много се надявам да ми отговорите! Наистина съм в паника

ти ли си превеждала текста?
опитай се да намериш по-кратки и стегнати фрази, за да не утежняваш изказа.
успех!

За съжаление не аз съм превеждала текста. И което е още по-гадно - нямам понятие от английски език.

Ако беше обратна посоката на превода, бих го разбрал и нямаше да има повод за притеснение. Една стандартна страница текст на английски излиза прибл. 1.2 стр. на български.

61 000 думи х 1.2 = 73 200 думи

Както и обратно: 1 бълг. страница на английски излиза 0.8 - 0.9 стр. (зависи какъв е текста).

Ама във Вашия случай...

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Вие съвсем ме стресирахте!

Досега бях чувала, че един преведен на английски текст поначало излиза по-дълъг от българския - заради задължителната употреба на местоименията, както и заради това, че членуването /път-ят; гора-та и т.н./ е всъщност отделна дума.

Чак толкова ли съм заблудена?

При превод от английки на български общата дължина на превода се увеличава - като брой знаци почти задължително (ср. дължина на думата в английския е по-къса от тази в българския), същото (макар и в по-малка степен) се отнася и до броя на думите (по-голям брой паразитни думи в българския и по-малко специализирани думи за нещо, което налага описателно превеждане).
Степента на увеличение (и за броя знаци, и за броя думи) определено зависи от типа на текста, но е винаги налице с изключение на измислени текстове (с български думи, несъществуващи на английски) , конструирани да докажат обратното.

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

броиш ли the/a като думи?

Да! Броя думите чрез тази програма: "Tools – Word Count – Words". Оказва се, че чрез нея и the/a се отбелязват като отделни думи.

Това май ми дава повод за някакъв оптимизъм

Или само така си въобразявам?!

ами направи си отделно копие, search&replace the/a с празно и брой

Искрено ме разсмя!!!! Найш колко пъти съм/сме предлагала/и на клиенти, които се възмущават от факта, че се смятат и интервалите, да ги махнем, пък те да си правят каквото си искат с превода

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Що за идиотщина? Каква би била причината да НЕ ги брои?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако бяхте прочели въпроса, във връзка с който ме съветва да НЕ ги броя, навярно нямаше да зададете вашия: "Що за идиотщина?"...

Проблемът в случая няма нищо общо със заплащането.

Много благодаря за съвета! Така нещата изглеждат много по-близки до оригинала - ако не по съдържание, то поне по форма

вместо да правите безумни математически анализи на текста, по-добре направете езиков такъв.
след като не можете лично да прецените, аз бих ви препоръчала да наемете или помолите някой друг преводач да прочете и сравни 1-2 страници от оригинала и превода, за да ви даде компетентна преценка за качеството на превода и дали се наблюдава съществена отлика в стила.

но колегите са го казали ясно и в прав текст - по принцип, английският текст винаги е по-кратък от съответния му български еквивалент, въпреки наличието на определителен член!

Права сте. Но понякога паниката и невежеството вървят "ръка за ръка" - както се получи и в моя случай

Благодаря на всички за отговорите.
Поздрави и успех!

За художествен текст не знам, защото не ми ги дават на Уърд, ама ето тука един отчет, дето съм превеждал за един приятел:
Български - 3630 знака, 561 думи
Английски превод - 3847 знака, 634 думи
За обратния превод не знам, ама мисля, че българският ми ще излезе пак по-кратък. Не е вярно, че в английския има по-стегнат изказ и по-малко паразитни думи, точно обратното. Там думите са по-къси в сравнение с българския, ама я вземете разните му определителни и неопределителни членове, лични местоимения, сложни времена, модални конструкции, преизказни конструкции, паразитното "каза" във всяка пряка реч, фразеологичните глаголи, идиоми... това ако не удължава текста, не знам.

Взимам един произволен абзац за проба:
There’s a Greek doctor named Eudoxius who Attila sent as an envoy. He’s returning and is only a day’s ride away, according to the gossip. Some think the Greek is bringing important news, and it has been a while since the community feasted. Men have been sent to hunt, and Suecca has started us cooking. I think there’s going to be a celebration. - 63 думи, 345 знака
Атила изпрати лекаря Евдоксий. Тръгнал е насам и го очакват след ден. Смята се, че гъркът носи важна новина, пък и отдавна не сме празнували. Мъжете отидоха на лов, а Суека ни впрегна да готвим. Голямо пиршество ще падне. - 39 думи, 221 знака.

Извинявай, но преводът изобщо не са адекватен на оригинала (повярвай, никак не искам да те засегна). В твоя (приложения) превод е предадена информацията (да не говорим, че някои нюанси се губят: Greek, envoy, gossip, sent, I Think - все думички, за които читателят на превода по никакъв начин не може да се досети), но звучат съвсем различно. Оригиналът все пак звучи като художествена литература - вярно бедна на изразителност и ограничена доедва ли не Basic English, - но преводът е сух като банков отчет. И изобщо не си прав, че времената в английския го удължавали спрямо българския - те носят допълнителна информация и оцветяват текста, да не говоря, че и го обогатяват, което в доста случаи можем да предадем само описателно.
В твоя пример всички преводи ще звучат еднакво и ниикога няма да може да се познае писателят, но за сметка на това винаги ще може да се познае преводача (впрочем, преди време една колежка тук беше повдигнала темата за преводите на един известен български преводач на фантастика, с оплакването, че всички й звучали еднакво).

Никога, никога, абсолютно никога до този момент в над 15 годишна активна преводаческа дейност (както худ., така и техн. литература) не съм имал и един случай, когато българският ми превод дори да се е доближавал по брой на знаците до английския (говоря за случаите, когато е било възможно да се сравнят количествено дължините). Няма да лъжа, че знам с колко точно, но винаги забележимо е превишавал.

Ето един конкретен пример. Случайно имам Digital Fortres by Dan Brown в оригинал като doc-файл и понеже съм я превеждал, разполагам с doc-файл на превода. Сам прецени:
На английски: 101567 думи, 594448 знака (с интервали),
На български: 121010 думи, 735974 знака (с интервали).

+20% и като думи и като знаци.

Мога да ти дам още поне 10-ина подобни примера на мои преводи.

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

Редактирано от ivz на 05.04.06 23:09.

Хъм, това е една интересна тема, по която винаги ми се е искало да поразсъждавам. Понеже съм противник на многословието, в както пишеш, бейзик инглиш. Признавам, че много обичам да окастрям текста. В горния пример малко се престарах, ама наистина мисля, че има неща, които могат да се пропуснат. От друга страна, има автори, при които не махам нито една дума и дори се налага да добавям. Мисля, че зависи от стила на автора. Иначе за горния пример:
Greek - в следващото изречение се споменава, че е грък, а съм сигурен, че го има и нагоре в текста.
envoy - щом е изпратен, значи е пратеник
gossip - съдържа се в преизказното наклонение "тръгнал"
sent - да, ако този нюанс ще се запази, трябва да споменем, кой ги е изпратил, защото "мъжете бяха изпратени на лов" не е на български
I think - може да се сложи, но щом човекът говори, значи мисли това, което казва

Ето втори опит:
Пратеникът на Атила, гръцки лекар на име Евдоксий, вече се връща. Според слуховете е на един ден с кон оттук. Очаква се да донесе важна вест, пък и в селото отдавна не е имало пиршество. Изпратиха мъжете на лов и Суека ни впрегна да готвим. Мисля, че ще има голямо празненство. 51 думи, 277 знака пак по-кратко

Между другото, винаги ми е било много интересно да сравнявам как различни хора превеждат едно и също нещо.

Има един лекар на име Евдоксий, който Атила изпрати като пратеник. Той вече се връща и, ако се вярва на слуховете, бил на ден езда. Според някои гъркът носел важна новина, а и от доста време не сме пирували. Така че мъжете бяха пратени на лов, а Суека се хвана да готви. Мисля, че ще има празненство.
(= 57/300)
(Без никакви претенции за идеален превод, просто се старах да се придържам към оригиналното звучене. Впрочем от коментарите ти съм съгласен само с този за повторението на "гърка", за останалите съм на различни мнение.)
И, да, по-късно е от оригинала, но както казах това е възможно най-прост английски, разбираем от хора с минимални познания в езика. Той просто не поставя не предизвикателство, а дори елементарен проблем пред преводача. От това, че (примерно) "Ела тук" е по-късно от еквивалентната английска фраза не може да се заключи, че езикът ни е по-стегнат. Напълно естествено е, че такъв текст се превежда и с елементарен български. (Пуснах го пробно за машинен превод на WebTrance, но не става.) Само че това е пример в другия край на спектъра.
Мисля, че ние тук малко машинално рецитираме като мантра твърдението, че преводачът предава не думите, а техния смисъл. Само че добрият преводач предава И стила. Или поне полага усилия да го запази.

Ето, нека се върна на "Цифровата крепост" (с която дадох пример). Дължа едно пояснение: аз анотирам за "Бард" книги, с препоръка (или не) за превод (имам вече 350 анотации за последните 10-ина години). Когато в края на 2002 ми дадоха 3 негови книги за мнение ("Шестото клеймо" вече я бяха превели, без да бе минавала през мен, защото преди това 2 години бях в чужбина), аз веднага препоръчах "Шифърът на Леонардо" и "Метеоритът" (Deception Point). Ще уточня, че тук не става дума за лит. достойнства, а за потенциал на книгите да донесат печалба (защото аз не съм лит. критик, а консултант). Та, за "Цифрова крепост" казах на "Бард", че е толкова слаба, че няма смисъл да се рискува с нея (а по принцип обожавам технотрилърите, каквато е тя). Естествено нямях (никой нямаше тогава) представа за онова, което предстоеше да се случи след излизането на "Шифърът" (тя излезе практически едновременно у нас и в Щатите). А се случи това, че всички предишни книги на Дан Браун бяха преиздадени в многомилионни тиражи (на гърба на "Шифърът") и донесоха на издателствата им баснословни печалби (едва ли и на Дан Браун, защото при неговата пълна неизвестност преди това се съмнявам, че е имал изгодни за себе си договори). Както и да е, "Цифрова крепост" (първата книга, която е написал) е толкова слаба, че тя е единствената, за която ТОЙ казва, че би я написал по съвсем друг начин. Нещо повече, когато през 2001 търси нов лит. агент (предишният му е починал 3-4 години по-рано) и научава, че "самата" Хайди Ланг се е заинтересувала от него и че чете "Цифрова крепост", за да се запознае с творчеството му, той панически я помолва да зареже тази книга и да прочете "Шестото клеймо" (това си го признава сам той в писмените си показания, депозирани пред английския съд преди малко повече от месец).
След това уточнение нека кажа, че след логичния успех на "Шифърът", "Бард" решиха да издадат всичко от и за Дан Браун и ми натресоха точно "Цифрова крепост" (все пак издоха я последна), която аз определено не харесвах. Аз пък си го върнах - на писателя :) - като я преведох каквато е и не се подадох на многобройните импулси да я подобря (не би било никак трудно - повторения, неудачни сравнения, излишна патетика, фактически грешки и др.). И се ГОРДЕЯ, че го направих така, защото сега читателите на Дан Браун имат реална представа за относителните достойнства на книгите му (или поне за "Крепостта", доколкото е единствената, за която "имам пръст"). Написах дори над 20 страници с откровено критични бележки за техническите гафове в нея (в интернет има цял поменик от такива, но аз имах и собствен принос по темата) с предложение да бъдат пуснати като бележки на преводача в края на книгата, но агентът на Дан Браун за България като рзбрала това, заплашила издателството, че ако го направят, ще видят следващ Дан Браун през крив макарон. Резултатът беше ясен.

Отплеснах се, но се надявам да е било интересно. Искам да кажа, че трябва да превеждаме на нивото на оригинала и това беше пример, че се старая да го правя. Разбира се, не е никак трудно да си на "нивото" на слаба книга.
Казваш, че не обичаш многословието. Добре, и мен жена ми ме обвинява, че само си мълча у дома. Но ние говорим за отношение към работата и не можем да прехвърляме в него личните си пристрастия (можем, но не бива). Та, довечера ще ти дам пример с "Махалото на Фуко" (друга книга, за която май имам doc-файлове за превода и оригинала - дано не се лъжа). Не можеш да преведеш "Махалото" като роман на Лий Чайлд (къси, no nonsense, изречения, които са на ръба на това да бъдат литература изобщо). Или ако продължа примерите със себе си, не мога да преведа симплистично "Последният сребърник" на Блейлок или двата романа на Марк Фрост ("Списъкът на седемте" и "Шестте месии"), да не говорим за сложен роман като "Вуду в черепа" (жалко за тъпото име, мина незабелязан, а е страхотен, макар че ми стопи лагерите), в стила на твоя пример. Там изобщо няма подобен изказ. Напротив, в тези книги има сложни, дълги, съставни, вметнати и какви ли още не изречения във всички времена и наклонения (част от които ти доставят удоволствие да се пребориш с тях). Че аз имах един случай, когато на една цяла страница имах само ДВЕ изречения, като едното беше 2/3 от страницата (и това явно не беше случайно, а имаше за цел да създаде настроение) и втори, в който имах цял абзац от 2 реда с алитареция (n-думи думи, започващи с "b"). Ето и в момента (вършейки услуга) се съгласих да превеждам изключително слаба книга на автор, към когото се отнасям с насмешка. Какво, да си пусна кепенците и да превеждам както си знам ли? Няма такова нещо, ще я оставя каквато е.
Това всичко е леко off-topic, но разговорът малко се отплесна.

Ето, че се оказах многословен :)

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

Редактирано от ivz на 06.04.06 14:25.

ivz, изключително интересно!!! Благодаря Това при факта, че принципно не чета дълги постове (както и такива на шльокавица). Но твоя го прочетох два пъти!

П.П. Като един голям почитател на Умберто Еко (не само като писател на романи), ще очаквам с интерес бележките ти.

П.П.П. Отдавна в клуба не е имало толкова интересна тема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, тука с ИВЗ се разминаваме. Ако оригиналът е на ниско стилистическо ниво, или трябва да се преведе добре стилистически, или изобщо да не се превежда. Ако взема книга, в която всичко е преведено, изобщо не ща да я чета. Специално в случая с дължината на превода трябва да се прави разлика между стил на автора и особености на езика. Примерно на английски се казва to hold in hand, to make a call, to put down the receiver и така нататък, а на български са просто държа, телефонирам, затварям. Не може да се твърди, че това е стил. Съвременните американски писатели на булевардни романи използват ограничен набор от клишета, с който целят да раздуват обема на книгата си, защото им се плаща на страница. Затова има безброй повторения, тъпи изрази и така нататък.
При грамотните писатели не можеш да отрежеш нито една дума, дори се налага да слагаш допълнително. Имаше например една книга, дето превеждах преди време, където в един абзац с пряка реч думата "казва" се повтаряше по 2-3 пъти. Е, това вече е стил и съм се придържал към него.
Сега ми хрумна един друг пример:
Ten years ago she had gone at the shooting range with her hard-working police sergeant father.
Анализ: poor style - информацията в двете части на изречението няма нищо общо. Това за бащата беше описано преди няколко абзаца. Читателят много добре знае какъв е бащата на мацката. Е кажете ми, аджаба, за чий ... трябва да стои тая цвъкната реплика в изречението? Не виждам смисъл да се предава лошия стил. Освен това ти не можеш и да го предадеш, защото английската фраза трябва да се предаде с подчинено изречение. Значи и да напишеш тая информация, пак си далеч от стила.
Айде, че и аз се отплеснах и 4авдар4е няма да ми чете постингите
В заключение, това че преводите ти излизат по дълги от оригинала, не е защото българският език е по-многословен, а защото се придържаш към фразеологията на английския. И естествено, ако предадеш един текст с еднакъв брой и еднакви по вид морфеми, българският ще е по-дълъг, защото думите са средно по-дълги, а пък и се използват повече подчинени изречения за сметка на изразите с деепричастие, инфинитив и съществителни, изоползвани като определение.

Значи категорично не съм съгласен, че преводачът трябва да подобрява (че не трябва да разваля дори е излишно да се уточнява). Както ако едно стихотворение е лошо, не бива да го правя по-хубаво, така е и с прозата.
Слаба проза в оригинал - слаба в превод. Преводачът трбява да е назабележим/прозрачен.

Не мисля, че ще те разубедя и не искам да го правя - трябва все пак да има различни преводачи, за да има какво да избират възложителите :) Във всеки случай, когато добия самочувствие, че пиша по-добре от писателите, които превеждам, ще спра да превеждам и ще си вадя хляба (или поне ще опитам) по другия начин.

Само за още две книги, преведени от други:

Махалото на Фуко
------------------------

От английски (нямам я на италиански)
Думи: 212751
Без интервали: 1010232
С интервали: 1218626

На български
Думи: 209707 (!)
Без: 1072884
С: 1277532

(очаквах други резултати, но може би причината е, че се минава през трети език - все пак българският превод е правен от италинаски оригинал, така че този пример го давам само защото обещах - той едва ли е меродавен за някакви изводи)

Хари Потър - 1
-------------------

Английски
Думи: 78546
Без: 358234
С: 429040

Български
Думи: 86009
Без: 401813
С: 484531

С удоволствие бих привел повече примери, но от една страна, по обясними причини разполагам предимно с мои преводи като doc-файлове, а не искам да налагам стила си, за да правя заключение, от друга - повечето ми преводи, за които имам английски оригинали в doc/txt формат, са правени със стария (DOS) Word и имам проблеми с конвертирането на неговата кирилицата в ANSI.

Това е от мен, не мисля, че има смисъл да задълбаваме. Винаги уважавам чуждото мнение и когато съм на друго, единственото, което понякога си позволявам, е да покажа аргументирано защо е така.

Между другото - съвсем накрая - нека поясня, че аз, разбира се, не превеждам s/ he said като автомат, напротив - разнообразявам го, пропускам го и т.н., само че това не е стилова особеност на даден писател, а те всички просто така си пишат. Съответно, ние всички така не пишем, и преводачите трябва да правят нужното при превода (както например да избягваме деепричастията, които редакторите кой знае защо никак не обичат). А когато писателят употребява клишета, не виждам защо да ги вадя от устата на героя му - оставям ги (доколкото е възможно) там.

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

Редактирано от ivz на 06.04.06 17:56.

Да, няма смисъл да се убеждаваме, всеки ще си остане на мнението.
За развалянето на стила наистина не може да става дума, макар че понякога се потискам, като не мога да предам стила.
За писателството, братко, това е трудно, трудноооо, никога няма да се захвана с това. Повече май ме бива за преписвач, отколкото за писател.

Това с "Махалото" обаче ми стана интересно. Каква е дължинаната на италианския текст? И интересно английският превод добър ли е? Защото италиански към български може би са едно към едно, макар че и те имат отделен определителен член. Я поразсъждавай на тази тема, да видим дали всъщност английският не е по-многословен от българския В случая може да се прави сравнение, защото и българският и английският са преводи от трети език. Така според мен най-адекватно може да се сравнява. Мож'да копнеш по един абзац от трите да ги сравним ;)

Е, няма как да стане това с италианския, защото нямам оригинала в никакъв вид. Мога на база лични впечатления да кажа, че доколкото съм в състояние да преценя, преводът на английски, с който разполагам, е отличен, просто превъзходен.

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

Чета аз, чета Но не съм съгласна с теб - преводачът не бива да е съавтор при прозата. Както го е написал, както са го издали, така требе да си стои.

Аз кво ли се бутам между шамарите, като не превеждам литература, а само гадории

П.П. Аз с мойте езици нямам разминаване при знаците - винаги са почти 1:1, пък английският ми е на ниво "Дискавъри". Но с интерес следя принципно темата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доколкото съм чел на тази тема, преводачът Е съавтор. Просто защото преводът не се предава едно към едно. Най-малкото английския, който има общо с българския колкото жираф със свиня. Щеш - не щеш ставаш съавтор. За поезията да не говорим. Според мен не трябва да се казва Хамлет от Шекспир, превод - Валери Петров, а Хамлет от Валери Петров по Шекспир
Колкото до прозата, в много случаи едно изречение може да се разбира по няколко начина. В момента, в който избреш да го преведеш по единия начин, саваш съавтор, защото не знаеш какво е имал на ум авторът. Нещо като теорията за измерванията и успоредните вселени
А пък ти ИВЗ, твърдиш, че английският превод е блестящ, ама сравнил ли си го с оригинала? Спазен ли е стилът на автора? Или просто е направен на грамотен английски? И ако българският и английският са еднакво хубави, излиза, че нашият език е по-компактен от английския

Миналата година редактирах един превод, дето така преводачката беше решила да си "отмъсти" на авторката. Стилът беше убийствен наистина. За редакцията ми отиде толкова време, колкото за превод на една книга. Обаче книгата изобщо не беше боклук, напротив, доста дълбока, с богати изразни средства, ама нямаше една дума да е употребена в буквалното си значение (освен може би определителния член - и не навсякъде ). Ако това се предаде със същите изразни средства, читателят няма да разбере нищичко. Да не говорим, че не е коректно към читателя да му продаваш нещо, което не става за четене. Все едно да му пробуташ гнил ананас. Така ще загуби и издателството, да не говорим, както се казва, че ще убиеш автора. Промених много, но въпреки това мисля, че преводът ми е максимално близо до стила на автора.
На една историческа книга пък реших да се придържам към духа на епохата. Като излезе, гледам редакторката превърнала милите в километри. Цезар казва: Днеска ще изминем 78 километра до еди си къде.
Абе, джанъм, какви километри в Древен Рим? Метърът е измислен някъде около индустриалната революция, ако се не лъжа. Оттогава слагам бележки за редактора.
Ох, нямам ли си работа, ами пиша фермани по форумите?
Ама последно: Я ми преведете на английски, спазвайки стила, израза "ако се не лъжа", не "ако не се лъжа", а "ако СЕ НЕ лъжа"
Или пък "ох, съжалете ме МЕНЕ бедняка и ми налейте ШЕСТ-ПЕТ коняка"

Подведох се от въпроса ти "И интересно английският превод добър ли е?" :)
Естествено, че нямам право да говоря за превода. Имах предвид езика, общото звучене. А дали "двата превода са еднакво хубави" е просто безсмислено като фраза. Няма как да се измери, нали така? Може да се каже "хареса ми този" или "хареса ми онзи", или "харесаха ми еднакво", нищо повече.
Дали едно изречение може да се разбира по един или много начини зависи от намерението на автора - ако е искал да го направи неедносмислено, значи няма как да се разбира по един начин. Възможно е и от накадърност или невнимание да се е "изпуснал" - като онези заглавия от вестниците (или в шоуто на Джей), където можеш да разбираш както си искаш. А ако един преводач разбира много изречения нееднозначно, значи нещо с него не е наред. Аз нямам много такива случаи, така че по този параграф не съм ставал "съавтор" (съзнателно).

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

За художествен текст не мога да кажа, но за технически текст английския е винаги по-кратък от българския.

дължината на постинга ти и 20-те страници бележки, намирисват на склонност към многословие.

сигурно ли е че като набутваш повече думи отколкото са в оригинала предаваш стила на автора? или просто така си мислиш?

20-те страници несъстояли се бележки са свързани с над 50-те технически гафа (с другите му глупости не съм се занимавал). Реших (мислех си), че след като авторът пише роман за криптографията (такива романи не са чак толкова много, всъщност, ако изключим Cryptonomicon май няма нито едно произведение, което изцяло да е на криптографска тема), та след като темата е толкова екзотична и грешките са толкова много, дали не е редно читателят да научи истината? А не както стана в "Шифърът на Леонардо", където също е бъкано с хрешки, но много хора я възприеха като Библията.
"Набутвам" повече думи в оригинала, защото в езика на оригинала има повече думи, отколкото в българския и то не по принцип, а активно използвани. За да се предаде точно смисъла, езика, стила, духа, времето и мястото на едно произведение на език с по-малък речник, означава, че някои неща трябва да се превеждат описателно. Разбра ли го сега, или да опитам да ти го обясня и нагледно (макар че тази тема вече ми омръзна)?
За намирисващата дължина на постинга ми не знам, но забелязвам, че тази тема досега е четена над 1000 пъти. И понеже в постинги като твоя има не повече отняколко бита информация, лаская се от мисълта, че на хората са им по-интересни такива като моя.
Сега контравъпрос в твоя стил:

сигурно ли е че като окастряш от оригинала някакви думи, така предаваш стила на автора? или просто така си мислиш?

И на базата на каква теория на информацията тази хипотеза може да бъде вярна. Може би това, че в българския език с една дума изразяваме повече смисъл? Или нещо още по-хитро?

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

Редактирано от ivz на 08.04.06 17:36.

нито добавянето, нито премахването предават стила на автора.
това което ти намекнах е, че добавяйки ти не предаваш неговия стил.

както виждаш моя одговор пак е на около три реда, вече имаше забележка от един от участниците, че по принцип фермани не чете .

Ако изобщо можеш да разбереш какво ти казвам, множествата на думите в английския и българския не са еднозначно съотвестващи си. Два реда. Бих те!

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

естествено, че не са, но няма еднозначно правило повече/по-малко, конкретно е; 1 ред .

О, отговорите ми отсега-нататък до теб няма да имат и тема. Брой внимателно.

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

Малко излязоме от темата май.
В обобщение, ми се струва, че всички се убедихте, че съотношението на броя думи между превода и оригинала, зависи много както от превода, така и от оригинала. От това не може да се правят изводи кой от двата езика е по-стегнат. Извод може да се направи само ако се сравнят български и английски текст, които са преводи на оригинал от трети език. Както в "Махалото на Фуко". Следователно: българският е по-стегнат, с по-богат изказ, no-nonsense език, неразточителен.
За технически текст българският обикновено е по-дълъг поради характерните за техническия английски конструкции със съществителни, използвани като определение, честото пропускане на определителния член и безсказуемните изречения.

а пробвал ли си да броиш думите ако превеждаш от български на английски?

п.п. не се брои ако го няма името ти