А ако ти се чувстваш в ролята на дебилния идиот :)

В отговор на:

---

верността - особено откритата - е един от най-бързите и преки пътища към неверността на другия

Несигурността поддържа интереса, а сигурността го ликвидира

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вече съм пояснила какво имам предвид, мисля, но може би съм се изразила неясно?

Ами просто наскоро осъзнах, че ако даваш на другия прекалено много сигурност, вредиш и на себе си, и на него, и на връзката ви - и това действа също толкова разрушително, колкото и прекалената несигурност. Говорим за баланс, не за крайности.

А пък демонстративната вярност (един вид "вечно твоя съм!) влиза в "пакета" на прекалената сигурност и води до бавна ерозия на интереса на партньора ти, понякога даже не много бавна.

Както и друг път съм казвала, човешката "вярност" е винаги резултат само от три неща: (временно) любовно заслепяване, страх и мързел - естествено, възможни са всякакви комбинации между трите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кои са тия много начини да му изневериш, без да го нараниш?

Е-е-е, недей така - преиначаваш ми думите и ги вадиш от контекста! Изобщо не съм казвала подобно нещо - и не става дума за преследване даже. Говоря за онзи страшно фин баланс между сигурност и несигурност, който хем ти дава онова уютно спокойствие, че "някой те чака у дома", хем не ти позволява да се държиш с партньора си като пълен гъз, защото колкото да се обичате, някъде в периферията на съзнанието ти мига малка червена лампичка, че днес той е с теб, но утре може и да не бъде.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Истинска дисекция на изневярата, достойна за дебелите книги :)) Благодаря ти. Притеснява ме само съждението ти, че според теб индивидът няма проблем с изневярата. Отричаш ли, че прелюбодейникът може да има, драматични или не, но все пак не малко вътрешни диалози със себе си на тема предателство, тайна, вина?

не отричам
обаче защо ги има , защото му е било зле ли? не , защото е в колизия с очакванията на партньора насреща/ да има вярност/
и с приетото от обществото/ да се държи на любовта и паритетите в двойката/
и е в разрез със всички напластявания и табута и възпитание и религиозни съображения и всичко може да е

но на ниво АЗ никой който е кръшкал не е имал никакви съмнения че му се полага, че има мотив , че е предизвикан , че е очарован от нещо ново и т.н. оправдания пред вътрешния арбитраж-иначе не би го сторил....
Защо индивидът не се сети за угризенията докато беше допрял хуй в путка и не скочи и да каже-Абе аз ко правя бе , обувам си гащите и изчезвам тва не е редно баси дето съм прасе и маймуна и шебек къв съм долен и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е как става така, че хем се обичате, хем се държиш с партньора като пълен гъз - двете състояния са взаимноизключващи се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добър съвет, ще ми се да мога да го спазвам, но честно казано, стане ли дума за изневяра, при мен винаги е свързано с емоции, да не кажа и чувства, а тогава нещата стават неконтролируеми... И последното, което мога да направя в случая, е да запазя хладнокръвие.
А иначе идеята за наръчник по изневяра, е мноого добра. Втори том - "Пет правила как да оцелеем след изневярата му/й"... Мога д ати помагам като задавам тъпи въпроси по форумите и по улиците

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми например като му спестиш "тайната" и се държиш с него, както винаги досега.

Чувала съм версията, че трябвало "всичко да си казваме", защото така било "по-честно" - един вид идва той и ми прави пълни самопризнания в знак на уважение и доверие. Раздира си разкаяно ризата, а аз великодушно му прощавам.

Лично аз не я приемам тази практика и смятам, че подобно "споделяне" изобщо не е толкова хуманен акт, а е по-скоро лицемерен израз на подсъзнателна потребност на съгрешилия да успокои гузната си съвест и да подели отговорността си с другия - един вид, като си каже всичко, е по-малко виновен. Тъкмо това аз го считам за нечестно - щом не е могъл да си държи ципа затворен, а после се е почувствал виновен, това си е лично негов проблем, за който нито съм длъжна да слушам, нито пък да му успокоявам пламналата съвест. Айде нема нужда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите