това, че пишеш Господ с главна буква. Аз съм атеист и го пиша с малка, но както и да го пишех пак нямаше да ми стане ясно какво точно искаш да кажеш с този си постинг, надценяваш възможностите ми за възприемане на твоите "обяснения", "пояснения" или "отговори". Може би именно защото съм шериф, а шерифите са тъпи по природа... ако все пак някой от нас не е достатъчно тъп - лекциите по шерифология и бандитознание го довършват!

"Защо си тъжен, човече? Нямаш ли приятели? - Имам... двама... Smith и Wesson!"

I'm Wanting

Сподели опита си, как се чувства душата, кога е мъртва и кога не ...

.... Лилит .... прочетох внимателно всичко, което си написала. Това беше преди 5-6 часа .... много исках да напиша нещо веднага, но неможах .... думите просто не идваха.

.... и сега ми е много трудно, но не съм безразличен и искам да ти кажа нещо. Искам да кажа нещо и на онези дребни душици, без сърце, поради липсата, на което им е невъзможно да разберата за какво става въпрос. Такива хора са по лесното .... а то в случая е това - да видят лъжа в нещо, което не могат да разберат и то не от глупост и слабоумие .... а от безразличие

Други пък не видяха болката, те не разбират пътя, който си изминала през последните 16-17 години .... хванаха се затова, че си отмъщавала със единствената цел да унизиш или пък просто по някакъв начин да видиш твоята болка в други очи. Тяхното бездушие им пречи да разпознаят поведението ти на жертва .... поведението, с което ти не се гордееш, но не се страхуваш да споделиш. Те просто не разбраха идеята .... да се говори за случилото се без страх и без срам, защото това е единственият начин насилието да не породи насилие ....

Преди около 10-12 години и аз се сблъсках очи в очи с насилието .... беше по-различно .... мъж насилваше мъж. Не можех да направя нищо .... бях от другата страна не решетката, имах само една палка в ръцете си .... онзи ми се смееше в лицето докато се гавреше. Никога няма да збравя погледа на онова момче.
Това е случка от казармата .... оханявахме Софийския гарнизонен арест.....

Лилит.... пътят, който си извървяла е непосилен за повечето хора .... само много силно сърце и душа могат да превъзмогнат болката и отмъщението .... освен това разбирам, че си и хубаво момиче :))) .... е нямам думи ....
възхищавам се на силата ти .... немога да го изразя с думи, затова макар и виртуално те прегръщам ....

пренебрегна! Никакъв отговор, даже ми се и присмиваш!

"Защо си тъжен, човече? Нямаш ли приятели? - Имам... двама... Smith и Wesson!"

просто ме разсмя

въпреки тъжната тема


Благодаря ти!

I'm Wanting

1. Никъде не съм споменавала нещо за цвят на кожата. Не това имах предвид. Престъпленията на циганите срещу хора от друг етнос са неизмеримо по-жестоки и нерядко - фатални. Те по принцип избягват насилието срещу свои и се подчиняват само на собствените си закони. Това, че ние имаме скрупули и наричайки ги роми вместо цигани, се самоубеждаваме, че не сме расисти, не означава, че те не са такива. Повярвай, те нямат никакви скрупули!
2. Излез на улицата във всеки град след 24 часа и преброй колко тийнейджъри под 18 г. ще срещнеш за 30 минути. Не казвам, че е правилно, но е масова практика. А когато си на тази възраст, трудно е да "се цепиш от колектива". Никой не иска да го обявят за "зубър" или мамино детенце. И това е много обширна тема.
3. Доживотният затвор е мъка и терзание за интелигентния човек. За едно елементарно създание, стоящо на милиметри по-високо от животно /а може би доста по-ниско/, най-важното е да има храна, вода, покрив. Те не четат, нямат културни нужди. Обстановката в една държавна институция, която им осигурява всичко за нормално физическо съществуване, включително и безплатно здравеопазване, /платено от всички нас, жертвите/, едва ли е толкова потискаща. Това, което би ги тормозило не е еднополовия секс, а липсата на възможност да властват над други безпомощни жертви.
А щом улиците ни са по-опасни и от джунглата, ясно е, че там важат точно тези закони. Нали ако те нападнат с нож няма да им цитираш кой член от Наказателния кодекс нарушават, а ще се защитиш със сила! Ако ли не - ти губиш!

Съжалявам, че си разбрала погрешно забележката ми, че може отпреди да е познавала миризмата на сперма. Опитвах се да я защитя срещу този, който търсеше пукнатини в разказа. Мамка му, важно ли е как е написано. Важна е само болката.
Този разказ бръкна в моя прясна рана и сега като ви пиша, ако искате ми вярвайте, плача на глас и си бърша сополивия нос в ръкава на жилетката.
Преди няколко месеца сестра ми се прибра в къщи цялата в кръв, с много рани по лицето. Не беше на себе си. Не можеше да говори свързано. Само стискаше телефона, нямала е ваучер, за да се обади. Казваше, че не помни какво се е случило. Майка ми как не рева, сто пъти я пита дали са я били или ... по-лошо. Страх ни беше даже да си го помислим, камо ли да го кажем. Водиха я на преглед, уж нямало следи от човешко насилие, по-скоро все едно е падала. Лепиха й устната, превързваха я. На скенер, на ехограф. И досега тя твърди, че не помни какво се е случило. Тя е много потайна, винаги е била. И не би казала, даже да е имало нещо. Само се надявам да е вярно, че само е падала, че е нямало друго насилие.
Тя е човека, когото най-много обичам на този свят. Гаджета, роднини, за никой не ми пука колкото за нея. Бих убила заради нея! Бих умряла за да живее тя! Колко безпомощна се чувствах!
Имам чувството, че не бива да разказвам това тук, все пак това е нейна история, не моя ... Но исках да знаеш, че знам, че това не е шега. Дори представата, че може да се случи на любим човек е нещо страшно.
Кастрация най-малко за насилници! Смърт за насилниците на деца!!!
Не са ме изнасилвали, благодаря на Бога! Но са опитвали да ме отвличат с кола и досега като чуя шум от идваща откъм гърба ми кола изпитвам панически ужас. Даже да съм с неудобни обувки понякога не мога да се сдържа и тръгвам да тичам.
Само на майка ми казах тогава и мисля, че тя не ми повярва. Както и да е.
Срещу мъжката сила жената е нищо. А според закона (четох неотдавна тема в клуб Бойни изкуства за уличния бой и нападения) ако използваш оръжие срещу нападател, с по-леко от твоето и го нараниш сериозно си лежиш в затвора. Тоест ако срещу 2-3 с ножове изкараш пистолет и го използваш - ти си лошия.
Абе в скапана държава живеем!


Яж, пий и носи най-новите си дрехи !!!

Сега като прочетох всичко се сетих за една моя приятелка(бивша).
Мисля че може да е била изнасилена някога.
Не съм и предполагал преди за такава възможност.
Сега си обяснявам някои неща. Може и така да е станало. Кой знае.
Виждам че сме набори.
Мой съвет - захвърли всичко което можеш от миналото си , дори и псевдонима си "Лилит". Не мисля че ти давам много умен съвет, но не знам какво да кажа.
Успех.

...въпреки че не написах всичко това за да бъда утешавана, признавам, че думите ти толкова ме стоплиха, че чак ме стиснаха за гърлото... И не можах да се стърпя да ти отговоря - за да ти благодаря... Усещането, че си разбран, е доста...особено...

Като че ли доста хора ги преоткрих в тази тема - и за добро, и за зло... Като страничен ефект...

А за това, че го пуснах тук....признавам, че ми костваше много... Но решението да го направя за мен е въпрос не толкова на сила и героизъм, колкото на здрав разум и логика, както и на вътрешна последователност. Защото щеше да е доста страхливо и лицемерно от моя страна да си седя вкъщи и да пиша вдъхновени текстове срещу насилието, да размахвам поучително пръст как за това трябва да се говори - и в същото време да не ми стиска да го публикувам. Или говориш или не говориш. И не може човек да очаква нещо да се промени у другите, ако не почне със себе си.

А за срама...забелязала ли си как между човеците има някакъв особен "трансфер" на емоциите? Сякаш дадена емоция е някаква общ "атрибут" на дадена двойка - и я изпитва или единият, или другият. Примерно при интимна двойка - тя непрекъснато се тревожи накъде отива връзката им, а той - не. В момента, в който тя спре да се тревожи, почва той. Сякаш си я подават като невидима топка, която е в ръцете ту на единия, ту на другия, но никога не едновременно и при двамата. И при двойката насилник-жертва има един тотален парадокс - че виновни се чувстват жертвите, а не насилниците. И това постепенно се превръща в някакво безмълвно "споразумение" и правило - хората свикват по инерция някак си и приемат, че е така без дори да си дават сметка за абсурдността на това. И съм сигурна, че в момента в който жертвите проумеят този парадокс и надмогнат това ироционално чувство за вина, то ще се върне там, където му е мястото - при насилниците.

А за да може този процес да се случи, цялата тази тъмна и плашеща територия трябва да бъде разорана и пребродена парченце по парченце, опозната, осветена и изучена. И разбрана. Поне аз така ги разбирам нещата...

Благодаря ти още веднъж...

Нищо лично.