Насилието / Контакти / Говорим си за секс

Вчера през деня, по един новинарски канал, канал гледах показанията на една 20-годишна жена в процеса срещу белгийския изверг дьо Трьо (не знам в България каква е информацията по случая - рецидивист-изнасилвач, мрежа за педофили в интернет). Момичето, тогава 12 годишно дете, е било отвлечено и в продължение на 80 дни държано в едно мазе, многократно изнасилвано и малтретирано, докато полицията го намери и освободи. Вчера, пред съда, видях едно младо, хубаво и одухотворено лице. Пред медиите тя разказа какви усилия е положила да се съхрани като психически нормален човек и развие като нормална личност. Направи ми огромно впечатление.
Вчера вечерта, по-точно през нощта, седях тук и четох изповедта ти, Лилит. (Нямах сили снощи нищо да напиша - трябваше да преспя една нощ). Като всеки нормален човек, потресе ме. Не чудовищността на престъплението, а невероятната ти вътрешна сила да превъзмогнеш ужаса, срама (сама пишеш през какви трудни периоди си минала) и най-вече да го напишеш тук. Това, последното , ми се вижда най-смелото. Постингите ти винаги са задълбочени, много сериозни, сега разбирам откъде идва тази зрелост на мненията ти.
Направи ми голямо впечатление мнението ти, че всеки ще се познае - или като жертва, или като насилник. Да и аз се идентифицирах с жертвата (макар и да не съм насилвана, на косъм се спасих) и изпитах неудобство. Няма начин да е друго, темата не може да остави никого безразличен, което не значи, че мнения-простотии пак не са написани. А и забеляза ли, колко нови лица са писали по темата?
Знам, че не си го направила за себе си, а за вече реалните и потенциални жертви (шашардисах се, колко от пишещите в клуба също са станали жертви на насилие). Проблемът го има, но никой не говори открито за него. Поздравления за смелостта!