Десетте най-стари отбора в България / Спорт / Футбол / Славия

Петнадесет години след Освобождението - криза в обучението, липса на учители.
Министерството на народното просвещение решава да покани специалисти от чужбина, с което да постави гимнастическото
обучение в българските училища на европейско равнище.
Швейцарските учители:
- Тодор Йончев заедно с просветния министър Георги Живков предприемат пътуване в Европа,
за да направят избор на система за телесно възпитание и специалисти за нейното прилагане в България.
Най-положителни впечатления имат от Швейцария.
Швейцарският гимнастически съюз организира един курс,
на който най-добре представилите гимнастически инструктори да заминат за нашата страна.
-Избрани са 10 специалисти. На 17 май пристигат в София.
Те разработват една модерна програма за телесно възпитание в училищата.
Оказват съдействие на Тодор Йончев и др. учители за създаване на гимнастически дружества,
които да насърчават развитието на телесната култура.

Приятелски срещи на български футболни отбори в периода от 1910 г. до 1922 г. (+2 по-важни мача от 1923 г.)

1910 г., във Варна: "Спортист" (Вн) - "Атлас" (Вн) 1:0
1912 г., в Лиеж, Белгия: "Български студентски отбор"* - "Гръцки студентски отбор" (Гърция) 11:0
1912 г., в Лиеж, Белгия: "Български студентски отбор" - "Испански студентски отбор" (Испания) 2:2
1912 г., в Лиеж, Белгия: "Български студентски отбор" - "Английски студентски отбор" (Англия) 0:1
1912 г., в Пловдив: "Ботев" (Пд) - "Втора софийска мъжка гимназия" /II СМГ/ (Сф) 6:0
11.08.1913 г., в София: "Славия" (Сф) - "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) 1:0
07.1914 г., в София: "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) - "Левски" (Сф) 2:0*
08.1914 г., в София: "Левски" (Сф) - "Славия" (Сф) 1:0*
1914 г., в София: "Славия" (Сф) - "Клуб футбол" /"Матинката"/ (Сф) 2:1
1914 г., в София: "Славия" (Сф) - "Студентски спортен клуб" (Сф) 3:1
1915 г., СФЛ, в София: "Атлетик" (Сф) - "Левски" (Сф) 6:0
01.04.1915 г., в София: "Славия" (Сф) - "Левски" (Сф) 1:0
1915 г., в Пловдив: "Свети Августин" (Пд) - "Ботев" (Пд) 2:2
1915 г., в София: "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) - "Левски" (Сф) 12:2
06.12.1915 г., във Варна: "Тича" (Вн) - "21-ви Померански полк" (Германия) 4:4
1916 г., в София: "Славия" (Сф) - "Военен състав на Германия" (Германия) 0:4
1916 г., в Бургас: "Стрела" (Бс) - "Моряшки отбор от Англия" 3:3
1916 г., в Сливен: "Спортист" (Сл) - "Стрела" /"Черноморец"/ (Бс) 1:2
15.08.1916 г., в Стара Загора: "Сборен отбор на Стара Загора" (СЗ) - "Сборен отбор на Пловдив" (Пд) 3:1
17.08.1916 г., в Стара Загора: "Сборен отбор на Стара Загора" (СЗ) - "Сборен отбор на Сливен" (Сл) 2:1
11.1916 г., в София: "Левски" (Сф) - "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) 2:1*
01.1917 г., в София: "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) - "Левски" (Сф) 22:1*
1917 г., във Варна: "Тича" (Вн) - Спорт клуб "Слава" (Шн) 4:2
1918 г., в София: "Славия" (Сф) - "Състав на английската армия" (Англия) 4:0
25.05.1919 г., в Пазарджик: "Ботев" (Пз) - "Левски" (Пд) 1:2
08.06.1919 г., в Пазарджик: "Ботев" (Пз) - "Левски" (Пд) 0:1
06.07.1919 г., в Пазарджик: "Ботев" (Пз) - "Ботев" (Пд) 0:1
16.07.1919 г., във Варна: "Тича" (Вн) - "Славия" (Сф) 3:0
08.1919 г., в Разград: "Христо Ботев" (Рз) - "Ураган" (Поп) 8:0
08.1919 г., във Варна: "Тича" (Вн) - "Левски" (Сф) 4:1
21.09.1919 г., в Габрово: ФД "Град Габрово" - ФД "Град Горна Оряховица" /"Атлетика"/ 1:0
28.09.1919 г., в София: "Славия" (Сф) - "Тича" (Вн) 0:1
09.1919 г., в София: "Левски" (Сф) - "Кубанско военно училище" (руски емигранти от Цариград, Турция) 6:0
09.1919 г., в Попово: "Ураган" (Поп) - "Христо Ботев" (Рз) 2:0
12.10.1919 г., в София: "Славия" (Сф) - "Левски" (Сф) 1:0
06.11.1919 г., в София: "Славия" (Сф) - "Английски военен клуб на Британския окупационен корпус" (Англия) 3:0
1920 г., в Русе: "Дунав" (Рс) - СМСО (немски и белгийски работници от Захарната фабрика) 4:3
1920 г., в Пловдив: "Ботев" (Пд) - "Левски" (Пд) 1:0
1920 г., в Плевен: "Скобелев" (Пл) - "Сила" (ЧБ) 4:1
1920 г., в Габрово: "Ото" (Гб) - "Младежки спортен клуб" (ВТ) 2:2
1920 г., във Велико Търново: "Младежки спортен клуб" (ВТ) - "Ото" (Гб) 2:1
22.03.1921 г., в Бяла Слатина: "Атлантик" (БС) - "Орел 19" (Ох) 1:3
29.03.1921 г., в Оряхово: "Орел 19" (Ох) - "Атлантик" (БС) 0:2
24.06.1921 г., в Пазарджик: "Бенковски" (Пз) - "Ботев" (Пз) 1:3
10.07.1921 г., в Пловдив: "Ботев" (Пд) - "Ботев" (Пз) 4:2
26.07.1921 г., в София: "Левски" (Сф) - "Славия" (Сф) 3:2
08.1921 г., в Пловдив: "Ботев" (Пд) - "Левски" (Сф) 0:6
1921 г., в София: "Левски" (Сф) - "Галиполи" (руски емигранти в Цариград след революцията, Турция) 0:1
14.09.1921 г., в Пазарджик: "Ботев" (Пз) - "Победа" (Пд) 3:2
15.09.1921 г., в Пазарджик: "Бенковски" (Пз) - "Победа" (Пд) 1:2
16.10.1921 г., в Пазарджик: "Бенковски" (Пз) - "Ботев" (Пд) 0:9
04.1922 г., в Добрич: "Стрела" (Дч) - "Екип Нягра" /"Черният тим"/ (Сс) 2:0
04.1922 г., във Варна: "Тича" (Вн) - "Галиполи" (руски емигранти в Цариград след революцията, Турция) 0:11
05.1922 г., в София: "Левски" (Сф) - "Галиполи" (руски емигранти в Цариград след революцията, Турция) 2:0
1922 г., в Дупница: "Левски" (Дп) - "Моцион"(Кн) 2:0
1922 г., в Пловдив: "Рекорд" (Пд) - "Левски" (Сф) 6:0
1922 г., в София: "Славия" (Сф) - "Галиполи" (руски емигранти в Цариград след революцията, Турция) 4:0
1922 г., в София: "Славия" (Сф) - "Триколор" (Букурещ, Румъния) 2:0
1922 г., в Добрич: "Стрела" (Дч) - "Кюстенджа" (Румъния) 2:1
1922 г., в Добрич: "Стрела" (Дч) - "Макаби" (Букурещ, Румъния) 2:1
1923 г., Финал между шампионите на СБСЛ и СОСЛ, в София: "Левски" (Сф) - "Тича" (Вн) 2:2
28.11.1923 г., Финал за определяне на областен първенец на Пловдивска спортна лига: "Ботев" (Пз) - "Рекорд" (Пд) 2:0

* Отборът на БСО /"Български студентски отбор"/ е предшественик на "Студентски спортен клуб" (София).
** През 1914 г. "Левски" (Сф) играе срещу резервните отбори на "ФК`13" (Сф) и "Славия" (Сф).
През 1916 г. "ФК`13" отново играе с резервите си срещу "Левски".
В мача, игран в началото на 1917 г. между "ФК`13" и "Левски" в състава на "ФК`13" играят предимно по-старите и опитни
футболисти на отбора, от основателите на Футбол клуб "Савата", създаден през 1909 г.

Класиране

Отбор м п р з г.р. т
1. "Славия" (Сф) 14 9 0 5 23-14 18
2. "Левски" (Сф) 16 6 1 9 26-60 13
3. "Ботев" (Пд) 7 5 1 1 23-10 11
4. "Тича" (Вн) 7 4 2 1 18-20 10
5. "ФК`13" (Сф) 5 3 0 2 37-6 6
6. "Стрела" (Дч) 3 3 0 0 6-2 6
7. "Ботев" (Пз) 7 3 0 4 11-11 6
8. "Сб. отб. на Ст.Загора" (СЗ) 2 2 0 0 5-2 4
9. "Левски" (Пд) 3 2 0 1 3-2 4
10. "Български студентски отбор" 3 1 1 1 13-3 3
11. "Стрела" (Бс) 2 1 1 0 5-4 3
12. "Младежки спортен клуб" (ВТ) 2 1 1 0 4-3 3
13. "Христо Ботев" (Рз) 1 1 0 1 8-2 2
14. "Атлетик" (Сф) 1 1 0 0 6-0 2
15. "Рекорд" (Пд) 2 1 0 1 6-2 2
16. "Скобелев" (Пл) 1 1 0 0 4-1 2
17. "Левски" (Дп) 1 1 0 0 2-0 2
18. "Дунав" (Рс) 1 1 0 0 4-3 2
19. "Спортист" (Вн) 1 1 0 0 1-0 2
19. ФД "Град Габрово" (Гб) 1 1 0 0 1-0 2
21. "Победа" (Пд) 2 1 0 1 4-4 2
22. "Орел 19" (Ох) 2 1 0 1 3-3 2
22. "Атлантик" (БС) 2 1 0 1 3-3 2
24. "Ураган" (Поп) 2 1 0 1 2-8 2
25. "Свети Августин" (Пд) 1 0 1 0 2-2 1
26. "Ото" (Гб) 2 0 1 1 3-4 1
27. "Клуб футбол"-Матинката (Сф) 1 0 0 1 1-2 0
27. "Спортист" (Сл) 1 0 0 1 1-2 0
27. "Сбор. отбор на Сливен" (Сл) 1 0 0 1 1-2 0
30. "Атлас" (Вн) 1 0 0 1 0-1 0
30. ФД "Град Г. Оряховица" (ГО) 1 0 0 1 0-1 0
32. СК "Слава" (Шн) 1 0 0 1 2-4 0
33. "Студентски спорт клуб" (Сф) 1 0 0 1 1-3 0
33. "Сбор. отбор на Пловдив"(Пд) 1 0 0 1 1-3 0
35. "Моцион" (Кн) 1 0 0 1 0-2 0
35. "Екип Нягра"-Черния тим (Сс) 1 0 0 1 0-2 0
37. "Сила" (ЧБ) 1 0 0 1 1-4 0
38. "Вт. соф. мъж.гимназия" (Сф) 1 0 0 1 0-6 0
39. "Бенковски" (Пз) 3 0 0 3 2-14 0

Победители в отделните дивизиии от 1921 до 1948 година
сезон I Дивизия II Дивизия III Дивизия IV Дивизия
1921 Славия София
1922 Славия София
1922/23 Славия София ХХХ
1923/24 Левски София Спарта София ХХХ
1924/25 Левски София Бенковски София ХХХ ХХХ
1925/26 Славия София Сердика София ОК 25 София Владислав София
1926/27 Славия София Раковски София Владислав София Аспарух София
1927/28 Славия София Плиска София България София Гладстоун София
1928/29 Левски София Шипка София Свобода София ХХХ
1929/30 Славия София Раковски София БГ 30 София ХХХ
1930/31 АС-23 София Борислав София БГ 30 София ХХХ
1931/32 Славия София Раковски София ЖСК София ХХХ
1932/33 Левски София Плиска София Х. Димитър Сф ХХХ
1933/34 Славия София България София Акоах София ХХХ
1934/35 Спортклуб София Раковски София Бежанец София ХХХ
1935/36 Славия София Бенковски София ЖСК София ХХХ
1936/37 Левски София Ботев София График София ХХХ
1937/38 АС-23 София График София Устрем София ХХХ
1938/39 ЖСК София Устрем София Фортуна София ХХХ
1939/40 Ботев София Фортуна София Спортист София ХХХ
1940/41 ФК 13 София Бенковски София Княз Кирил Сф Победа София
1941/42 Левски София Ботев София Спортист София Аспарух София
1942/43 Левски София Спортист София Победа София Полет София
1943/44 АС-23 София Княз Кирил Сф Полет София Ботев Горна Баня
1944/45 Левски София Надежда София ХХХ ХХХ
1945/46 Левски София Средец София ХХХ ХХХ
1946/47 ЖСК София Металик София ХХХ ХХХ
1947/48 Левски София Металик София Продоволственик ХХХ

Отбор м п р з г.р. т
1. Славия 9 9 0 0 11-4 18
2. Левски 9 7 1 1 20-4 15
3. Спортклуб 9 6 1 2 17-20 13
4. ФК-13 9 5 2 2 5-9 12
5. Борислав 9 4 2 3 10-10 10
6. ОСК Слава 9 3 1 5 12-11 7
7. Атлетик 9 3 1 5 7-8 7
8. Победа 9 2 1 6 6-9 5
9. Сокол 9 1 1 7 3-16 3
10. България* 9 0 0 9 - 0

Отбор м п р з г.р. т
1. Славия 4
2. Спортклуб 4
3. Борислав 4
4. Атлетик 4
5. Сокол 4

Отбор м п р з г.р. т
1. Славия 6
2. Атлетик 6
3. Спортклуб 6
4. Раковски 6
5. Борислав 6
6. Сокол 6
7. България 6

Отбор м п р з г.р. т
1. Левски 8 8 0 0 40-7 16
2. ФК-13 8 6 0 2 27-6 12
3. ОСК Слава 8 3 1 4 13-18 7
4. Жаботински 8 2 1 5 4-25 5
5. Победа 8 0 0 8 4-32 0

Отбор м п р з г.р. т
1. Левски 16 12 3 1 69-9 27
2. Славия 16 13 1 2 59-12 27
3. ФК-13 16 9 3 4 33-14 21
4. АС 23 16 9 1 6 31-35 19
5. България 16 8 1 7 26-22 17
6. Раковски 16 5 3 8 16-42 13
7. Борислав 16 5 2 9 22-41 12
8. Спортклуб 16 1 5 10 13-39 7
9. Сокол 16 0 1 15 9-62 1

Отбор м п р з г.р. т
1. Левски 16 13 3 0 70-14 29
2. Славия 15 11 4 0 62-6 26
3. ФК-13 15 10 1 4 53-29 21
4. Раковски 16 8 2 6 33-29 18
5. АС 23 16 7 2 7 32-23 16
6. Спортклуб 16 6 4 6 24-30 16
7. Сокол 14 2 1 11 10-59 5
8. България 15 2 0 13 14-50 4
9. Борислав 15 0 1 14 5-63 1

Участници:
Участват победителите на съществуващите шест спортни федерации.

Северобългарска спортна федерация 1. Владислав (Варна)
Софийска спортна федерация 1. Левски (София)
Приморска спортна федерация 1. Черноморец (Бургас)
Тракийска спортна федерация 1. Победа (Пловдив)
Югозападна спортна федерация 1. Кракра (Перник)
Бдинска спортна федерация 1. Орел (Враца)

1 кръг - (1/4 финали)
Левски (София) - Черноморец (Бургас) 7:0
Орел (Враца) - Кракра (Перник) 1:0
Победа (Пловдив) - почива
Владислав (Варна) - почива

2 кръг - 1/2 финали
Победа (Пловдив) - Орел (Враца) 5:0
Владислав (Варна) - Левски (София) 0:0*

Финалист: Победа (Пловдив)

* Мачът е игран без допълнително време поради настъпилата тъмнина. Владислав (Варна) отказва да играе на следващия ден
отново в София и настоява преиграването да е във Варна. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие
дава възможност мачът да се преиграе във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият
разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена.

Участници:
Участват победителите на съществуващите шест спортни федерации.

Северобългарска спортна федерация 1. Владислав (Варна)
Софийска спортна федерация 1. Левски (София)
Приморска спортна федерация 1. Асеновец (Сливен)
Тракийска спортна федерация 1. БП 25 /Бенковски-Победа 25/ (Пловдив)
Югозападна спортна федерация 1. Левски (Дупница)
Бдинска спортна федерация 1. Орел (Враца)

1 кръг - (1/4 финали)
Левски (Дупница) - Орел (Враца) 5:0
Владислав (Варна) - Асеновец (Сливен) 3:0 служ.
Левски (София) - почива
БП 25 (Пловдив) - почива

2 кръг - 1/2 финали
Владислав (Варна) - Левски (Дупница) 4:0
БП 25 (Пловдив) - Левски (София) 0:4*

Финал

30 август 1925, гр. София
Левски (София) 0:2 Владислав (Варна)

Голмайстори:
* 1:0 Петър Иванов (Левски (София)) - автогол;
* 2:0 Егон Терцета (Владислав (Варна)).

Държавен първенец
Владислав (Варна): Здравко Янакиев, Кирил Денев, Борис Ставрев, К. Христов, Георги Георгиев, Генчо Христов,
Димитър Димитриев, Егон Терцета (капитан), Ср. Петров, Алекси Алексиев, Андрей Иванов.

"Футбол клуб" (Шумен), "Преслава", "Слава", "Сокол", "Хан Омуртаг", "Панайот Волов", "Шумен"

Първият футболен клуб в Шумен е основаният през 1913 г. "Футбол клуб". Година по-късно той се преименува на "Преслава". Вероятно в този прериод се формират още много махленски клубове, за които днес няма никаква информация. Но в тези години се полага началото на организирания футбол в Шумен. През 1916 г. е основан и футболен клуб "Слава". По време на Балканските войни и Първата световна война футболния живот в Шумен, а и в цяла България замира. През 1917 г. на Колодрума във Варна се провежда първата междуградска футболна среща в България - "Тича" (Варна) - "Слава" (Шумен) 4:2. Участието на шуменски отбор в този паметен за българскaта футболна история момент показва значимостта и ролята на Шумен в популяризирането на играта у нас. През 1926 г. в третото издание на финалите на Държавното първенство за пръв път се появява шуменски отбор. Основаният през 1925 г. ФК "Сокол" (Шумен) разгромява в първия кръг като домакин "Слава" (Велико Търново) с 6:0. Това е и първият официален мач на отбор от Шумен останал в аналите на българския футбол. Във втория кръг "Сокол" отстъпва с 0:1 като гост на "Левски" (Русе) и отпада от надпреварата. Първите наистина силни и стабилни шуменски отбори се появяват през 1929 г. — "Хан Омуртаг" и "Панайот Волов". През 1935 г. футболистите на "Панайот Волов" достигат до полуфинал на Държавното първенство, където губят с 0:1 от станалия в последствие шампион "Спортклуб". На 22 октомври 1944 г. възобновява своята дейност Ботев (1931 г.). Възстановен е и Родина (1942 г.), който скоро е слят с "Ботев". На 31 октомври 1945 г. "Ботев", заедно с "Юнак", формират физкултурно дружество "Ботев-Юнак", което на 25 юни 1946 г. е обединено с "Панайот Волов" под името ЮБВ ("Юнак-Ботев-Волов"). През 1947 г. то е преименувано на "Панайот Волов", след като към него е присъединено местното колоездачно и мото дружество. През 50-те и 60-те години на 20-ти век в града функционират голям брой футболни клубове — "Спартак", ДНА, "Ударник", "Строител", "Панайот Волов" и др. През 1957 г. футболния талант се обединява зад едно име — ФК "Панайот Волов". Отборът на няколко пъти е на крачка от промоцията в "А" група, но успява да стори това чак през сезон 1972/73 г., но завършва на последното място и се завръща в „Б“ РФГ. През сезон 1982/83 г., вече под името ФК "Шумен", отборът отново достига до „А“ РФГ. Отборът се представя добре и завършва 11-ти, но от БФС решават, че не може да допуснат "Славия" (отборът, заемащ 14-то място) да изпадне в „Б“ РФГ, и затова се разиграват плейофи за оставане в елита, в които ФК "Шумен" губи. Големите успехи на отбора тепърва предстоят — през сезон 1993/94 г. отборът отново достига до елита, като завършва на 4-то място в крайното класиране. Тази позиция дава право за участие в турнира за Купата на УЕФА. За съжаление лъвовете изненадващо губят от смятания за аутсайдер "Анортозис" (Кипър) — 0:1 и 1:2 — и отпадат от по-нататъшната надпревара. През сезоните 1998/99 г. и 1999/00 г. ФК Шумен отново играе в „А“ РФГ, но скоро след това фалира.

Нова история
През лятото на 2001 г. се извършва обединение на фалиралия ФК "Шумен" и "Юнак Шумен" и новосъздадения ФК "Шумен 2001" започва сезона в Североизточна „В“ група, завършвайки на второ място през 2 поредни сезона. През 2002 г. футболистите на клуба играят бараж за влизане в „Б“ група, но губят с 0:2 от "Янтра" (Габрово). Габровци обаче нямат финансовата възможност да играят в „Б“ РФГ и затова отборът на "Шумен" най-сетне успява да постигне желания успех. През сезон 2003/04 г. лъвовете завършват на 9-то място в крайното класиране, a през сезон 2004/05 г. повтарят същото класиране, но правят няколко запомнящи се мача, нанасяйки и единствената загуба на пловдивския "Ботев" като домакин - 1:4. Сезон 2005/06 г. започва изключително добре за отбора и след есенната част на първенството шуменци се намират на четвърто място в групата, само на 3 точки от втория "Марица". През пролетта отбора губи форма и насочва вниманието си към турнира за Купата на България, където достига полуфинал, който губи от "Черно море" с 2:1 след продължения. Лъвовете завършват сезона на седмо място след редица изпуснати шансове за завоюване на второто място, даващо право на бараж за влизане в "А" група.
Сезон 2006/07 също започва с невероятен есенен дял, през който даже "Шумен" става водач за няколко кръга, но е последван от неудовлетворителен пролетен дял, където поради пет поредни загуби, нелепи равенства и неочаквани загуби, отбора се спуска до седмото място, където и завършва. От сезон 2007/08, отбора връща старото си име - ПФК "Панайот Волов" (Шумен), а от ръководството съобщават, че новата цел пред тима е класиране във висшата дивизия до 2 сезона. Въпреки това лъвовете не могат да намерят формата си и в средата на сезона се борят за оцеляване, като само силното им представяне през пролетта им помага да стигнат до 9-то място в крайното класиране и да запазят професионалния си статут.

Успехи:

* 3 място в Държавното първенство (1935)
* 4 място в "А" група (сезон 1993/94)
* 7 участия в "А" група
* 2 пъти шампион на "Б" група - сезони 1971/72 и 1982/83
* 2 пъти полуфиналист за купата на България (1957, 2006)
* едно участие в турнира за купата на УЕФА (сезон 1993/94)

_______________________________________________________________________

"Спортист" (Сливен), "Хаджи Димитър" (Сливен), "Сливен"

През 1914 г. ученици под ръководството на Коста Кисьов учредяват първия в Сливен футболен клуб. Наричат го "Спортист". Първите две години са за обиграване. Първият междуградски мач по футбол в Сливен е станал през 1916 година между "Спортист" и "Стрела" (Бургас), завършил с победа на гостите - 2:1! Документи свидетелстват за взаимни гостувания с футболните отбори на "Черноморец" и "Стрела" - Бургас, "Левски" и "Ботев" - Пловдив, "Лъв", "Елвира" и "Слава" - Ямбол, "Искра" - Карнобат, "Вихър" - Айтос, "Тракиец" - Нова Загора, "Бероя" и "Светослав" - Стара Загора и др. Актуално и днес звучи писмото на бургазлии от 7 юни 1921 година : "Бургаският спортен клуб "Черноморец" счета за свой приятен дълг да изкаже най - сърдечна благодарност за добрия прием, който ни се направи от почитаемия клуб. Проникнати от значението на взаимните срещи между спортните организации за засилване на спортния дух, чест имаме с настоящето да Ви поканим в нашия град на състезателна игра на футбол…" * В тези първи години на футбола в Сливен мачовете се съпровождат често от благотворителни срещи, томболи, културни прояви, като към тях се приобщават и други обществени сдружения - ученическото стенографско дружество, дружество на трезвениците, народното читалище и др. Едновременно с това ще посети града Ви и музикалната дружба при града ни, която ще представи оперетата "Кибритопродавачката", композиция на нашия съгражданин и член на клуба ни г-н Мих. Тодоров. Същевременно Ви молим да направите всичка възможно за уреждане на едно градинско увеселение на 24 с.м." През 1919 г. се учредяват спортните клубове "Борислав" и "Асеновец", а през 1922 - "Футбол - клуб". Ако се съди по архивните документи, футболните клубове "Тракиец", "Смирненски" и "Хоментмен" са създадени през 1924 година, когато се извършва и обединение на "Асеновец", "Спортист" и "Спортен-клуб", приели името "Асеновец 24". Трогателен е жеста на учителката от девическата гимназия Атанаска Керменлиева, която извезва монограми за новозакупените от София футболни екипи на "Асеновец" през 1925 година и по този начин повдига духа и самочувствието на отбора. Работническият футболен клуб "Ботев" навлиза в спортния живот на Сливен през 1927 година. Особено успешна за водещия сливенски футболен клуб "Асеновец" е 1925 година. Той се налага убедително и като гост в редица мачове: над "Стрела" - Бургас с 2:0, "Вихър" - Айтос с 6:1, "Искра" - Карнобат с 3:0, "Тракиец" - Нова Загора с 5:2, и завършва наравно 1:1 с "Рекорд" - Стара Загора. В Сливен мачът на "Асеновец" с "Борислав" завършва също с победа - 5:2, а тогавашният арменски футболен клуб "Аракс" е направо разгромен - 12:0! През втория полусезон / системата е била пролет-есен / Асеновец не е могъл да играе всичките си срещи поради рано настъпилата зима. Състояли са се мачовете му с "Черноморец" - Бургас, завършил 0:0 и с "Борислав" - 3:1. * До финал на българското футболно първенство в столицата, "Асеновец" достига в 1925 година. Загубата му срещу "АС-23" с 3:1 не му позволява да стигне до най-високия връх тогава. * Първият приятелски мач между "Асеновец" и "Тракиец" се е играл на 8 април 1928 година. Побеждава "Асеновец" с 1:0. На реванша "Тракиец" се налага с 2:1! * През 1937 година "Асеновец" удържа убедителна победа над "Левски" - Бургас. В състава на силния сливенски тим били: Стефан Далаков, Асен Маринов, Стефан Маринов, Георги Георгиев /Чувала/, Васил Далаков, Георги Нонев /Джони/, Петър Проданов /Черното/, Атанас Сотиров /Бъзето/, Сава Боснов и др. Случки и събития * За да се срещне със "Сакарска слава" - Тополовград, отборът на "Тракиец" - Сливен изминава деветдесет километра с конски каруци. Мачът е спечелен с 2:1! * Някогашният сливенски футболист "Аслана", който продавал с малка количка сладолед в градската градина, около четвърт час преди започването на поредния мач прекратявал търговията и с футболни обувки и спортен екип излизал на "Шмиргела", готов да се изразходва докрай за победата на своя отбор. * До стария клуцохорски мост имало бозаджийница, собственост на някой си Зонито. Преди всеки мач на неговия отбор, той събирал своите любимци и им предлагал пръстен гювеч с квасено мляко. Поръсвал го обилно със захар и усмихнат им пожелавал победа. * В спомените си дългогодишният състезател на "Асеновец" Васил Семков съобщава за един "международен" мач с японски отбор, игран през 1941 година, когато японски жонгльори посещават града ни. Отнася се явно за деманстративна среща, с много цветя, настроение и смях…
През 1946 година се учредява обединеното спортно дружество "Георги Димитров", а три години по-сетне, на ведомствен принцип, се създават доброволните спортни организации "Динамо", "Торпедо", "Строител", "Локомотив", "Урожай", "Септември". "Ударник" и "ДНА" са основани през 1952 година. ФК Сливен е образуван през 1964 г. след обединение на дружествата "Хаджи Димитър" и "Млада гвардия". Наследник е още на: "Борислав", "Асеновец", "Тракиец", "Ангел Димитров", "Съби Димитров", ДНА, СКНА и "Генерал Заимов".
На 12 декември 1972 г. клубът се преобразува в Армейското физкултурно дружество "Сливен"
През 2000 г. клубът е преобразуван в Общински ФК след като преминава на издръжка на Община Сливен с новото име ОФК "Сливен 2000". Най-големият си успех в историята постига през 1990 г. спечелвайки Националната купа в Габрово след победа на финала над ЦСКА с 2:0. Играе срещите си на Общински стадион "Хаджи Димитър", с капацитет за 20 000 зрители. Цветовете на отбора са оранжево и синьо. Прякор - "Войводите".

Успехи:
* Носител на Националната купа през 1990 г.
* 1/16-финалист в турнира за Купата на националните купи през 1991 г.
* Бронзов медалист през 1984 г. (през 2000 г. след обжалване медалите са върнати на "Спартак" (Варна), което е прецедент в българската футболна история!!!

_______________________________________________________________________

"Победа" (Пловдив)

ФК "Победа" е български футболен отбор от град Пловдив. Основан е през 1915 г. "Победа" (Пловдив) е първият и единствен финалист в първото проведено държавното първенство през 1924-та година. За съжаление в другият полуфинал "Левски" София завършва наравно с "Владислав" в София и варненци настояват да се играе във Варна. Столичани обаче отказват да играят реванша и шампионата не завършва.

"Победа" е общоградски първенец на Пловдив през 1924 и 1925 година. През 1925 г. Победа се влива с "Бенковски" в "БП-25" (Пловдив), а през 1928 г. "БП-25" се обединява с "Тракийска слава" под името "Левски" Пловдив.

_______________________________________________________________________

"Слава" (Ямбол), "Георги Дражев", "Ботев", "Ямбол", "Николай Лъсков", "Тунджа"

"Тунджа" е български футболен отбор от град Ямбол. Създаден е през 1915 г. Наследник на "Ботев", "Георги Дражев", "Николай Лъсков", "Партизан", "Спартак", ДНА, "Червено знаме", "Победа" и "Слава". Двукратен полуфиналист в Държавното първенство - през 1933 и през 1936 г. Най-големия си успех в "А" РФГ постига през 1970/71 (13 място), три последователни сезона е в "А" група 1970/71, 1971/72 и 1972/73 г.). В момента отбора е в Югоизточната „В“ АФГ. Играе срещите си на стадион "Тунджа" (бивш "Николай Лъсков"), с капацитет 18 000 зрители. Основния екип на отбора е бели или сини фланелки и сини гащета.

Наименования

* Тунджа, от 1915 до 1929 г.
* Слава, от 1929 до 1933 г.
* Ботев, от 1933 до 1934 г.
* Георги Дражев, от 1935 до 1945 г.
* Партизанин, от 1945 до 1950 г.
* Динамо, от 1950 до 1956 г.
* Николай Лъсков, от 1956 до 1979 г.
* Тунджа, от 1979 до 1993 г.
* Ямбол, от 1993 г.
* ФК Тунджа-1915, от 2004 г.

Успехи:
* Трето място през 1933 (като "Ботев" Ямбол) и през 1936 г. (като "Георги Дражев").
* 13 място в "А" група през 1971 г.
* Полуфиналист за Царската купа през 1939 г. (като "Георги Дражев").
* Четвъртфиналист за купата на страната през 1960 г. (като "Николай Лъсков").

_______________________________________________________________________

"Верея" (Стара Загора), "Рекорд" (СЗ), "Борислав" (СЗ), "Бероя" (СЗ), "Светослав" (СЗ), "Динамо" (СЗ), "Левски" (СЗ), "Шипка" (СЗ), "Ударник" (СЗ), "Ботев" (СЗ), "Берое" (СЗ)

Основан през 1916 година.
Предишни имена: "Верея", "Рекорд", "Борислав", "Бероя", "Траяна", "Светослав", "Левски", "Шипка", "Строител", "Ударник", "Спартак", "ДНА", "Ботев", "Берое" (след обединение на "Ботев" и "Локомотив"), "Олимпик-Берое" и "Берое".
Основен екип: зелено, бяло, зелено.
Резервен екип: бяло, зелено, бяло.

В Стара Загора за новата игра - футбол първи заговарят завърналите се от учебни заведения в чужбина, София и Варна младежи.
През 1915 г. се изгражда спортно-туристическото дружество "Верея", в което се записват и повечето от вече увлечените по футбола младежи. По тяхна инициатива през пролетта на 1916 г. към дружеството се учредява специална футболна чета. Няколко месеца по-късно четата се обособява като самостоятелно спортно дружество, макар и под същото име "Верея". Така се приема, че 1916 година е рождената за организирания футбол в Стара Загора.
Още през същата година печатарските работници създават свое дружество - "Победител". Не закъсняват и първите футболни контакти с други градове. На 15 август 1916 г. старозагорци са домакини на първия конгрес на спортните дружества от Пловдив, Сливен и Стара Загора. В чест на голямото събитие се играят и футболни срещи между сборни отбори на трите града. Футболистите на Стара Загора печелят първите си победи на междуградско равнище - 3:1 срещу пловдивчани и 2:1 срещу сливенци.
В годините след Първата световна война футболът в Стара Загора печели нови привърженици. "Верея" се възражда под името "Рекорд". През 1918 г. се учередява спортно дружество "Бенковски". Нови клубове се създават в началото на 20-те години -"Траяна", "Ураган", "Борислав". Възникват и множество махленски клубове, които по правило нямат дълъг живот, но дават своя принос в историята на старозагорския футбол. Това са "Стрела", "Искра", "Тигър", "Сполука", "Набат", "Спартак", "Свобода", "Македония", "Вихър" и други.
През 1924 г., в броя си от 17 май, пловдивският вестник "Борба" съобщава: "На 4 т.м. в Стара Загора се състоя учредително събрание на спортен клуб "Бероя", рожба на бившите старозагорски клубове "Рекорд" и "Борислав". От този 4 май 1924 г. започва летоброенето на "Берое"!

Това обединение просъществува само няколко месеца - "Рекорд" се отделя, а "Бероя" продължава като самостоятелен отбор.
Година по-късно небългарското име "Рекорд" е заменено със "Светослав", дружеството, което оставя може би най-паметните следи в годините до Втората световна война в Стара Загора.
"Бероя", "Светослав" и "Траяна" са регистрирани в Българската национална спортна федерация (тогава се е изписвала - БНСФ).
През 1925 г. се създава самостоятелна Старозагорска спортна област. На следващата година за първи път старозагорски клуб извоюва правото да играе във финалния кръг на държавното първенство. Това е "Бероя", който печели мача между първенците от двете областни дивизии, срещу "Траяна". Дебютът обаче е неуспешен - жребият за осминафиналите определя гостуване на "Ботев" (Пазарджик), където "Бероя" губи с 0:4.
Голямата световна икономическа криза постепенно затруднява развитието на футболния живот в Стара Загора. Правят се най-различни опити за оцеляване. "Бероя", "Ураган" и "Победа" се обединяват под името "България", но и това не помага. През есента на 1927 г. изнемогващите "България" и "Светослав" се обединяват, създавайки "Ботев", но много скоро и това обединение се разформирова. Практически остава да съществува само "Траяна", единственият клуб от града, регистриран във федерацията.
През 1929 година, малко след възстановяването на "Светослав", наново е учреден и "Борислав" - по същество той е приемник на "Бероя" от 1924 г., защото през 1932 г. се появява друг "Бероя", но на базата на "Ураган" и отцепили се от "Траяна" футболисти.
В този период заслужава да се отбележи първото гостуване в Стара Загора за приятелска среща (през 1930 г.) на най-силния български отбор за онова време - столичния "АС-23". При огромен интерес столичани побеждават "Траяна" с 4:3.
Третият старозагорски участник във финалната фаза на държавното първенство е "Борислав" през 1932 г, но отново осминафиналите са висока бариера - загуба в Ямбол от местния отбор на "Слава" с 0:3. За този мач в. "Спорт" пише: "Резултатът не е изненада, тъй като от две години старозагорци са се доста изолирали и нивото на техния футбол е понижено".
Но още на следващата година "Борислав" е първият старозагорски тим, който побеждава на осминафинал "Левски" (Харманли) с 1:0. Но на четвъртфиналите губят в Ямбол от тамошния "Ботев" с 1:5.
Годината е 1934-та. Отборът на "Светослав" става областен първенец, при това без нито една загуба. 3а силата му най-красноречиво говори съкрушителната победа над "Борислав"' със 7:0. Интересно е, че тогава "Светослав" играе два път финали за областно първенство. Първо побеждава "Траяна" с 3:0 и 2:1, но отборът на "Тракиец" (Нова Загора) подава контестация срещу "Траяна", която е уважена и следват нови финали. "Светослав" пак е категоричен: 5:2 в Нова Загора и 3:0 като домакин.
В заключителната фаза на държавното първенство, на осминафинал срещу "Левски" (Бургас) старозагорци побеждата с 4:3 - редовното време завършва при 3:3 и в самия край на продълженията Хр. Цанков донася победата на "Светослав". Резултатът от четвъртфинала е 5:1 срещу "България" (Хасково).
За първи път в своята история старозагорски отбор достига полуфинал в шампионата за купата на Царя. Въпреки загубата с 0:4 от "Славия", добрата игра на отбора е оценена и няколко дни по-късно вестник "Спорт" пише: "Трябва да отбележим, че "Светослав" бе най-добрият тим, който София видя през тазгодишните състезания за държавно първенство".
Първата международна среща в Стара Загора е през 1935 година между "Траяна" и чехословашкия "Бохемианс". През 1938 година отново "Траяна" побеждава югославския клуб "Бата" /за съжаление повече информация и резултати за тези срещи не са запазени/.
1935 година е рождена за железничарския футбол в Стара Загора - към 13-та ЖП секция се създава спортният клуб ЖСК. Само 2 години след създаването си ЖСК става областен първенец! Стартът му в I кръг от финалите на държавното първенство обаче е неуспешен - отборът губи с 2:3 в Павликени от местния "Х. Славчев".
1938 г. бележи последния връх на "Светослав", който години след това угасва. "Светослав" печели областното първенство за мъже и юноши, областния турнир за новоучередената държавна купа и градското първенство. След този четворен успех привържениците му в Стара Загора го обявяват за "вечен първенец" на града. През 1939 г. ЖСК за втори път е областен първенец, но отново губи в осминафиналите. На следващата година, след разпадането на "Светослав" и "Борислав", остават да съществуват само "Траяна" и ЖСК, но те не съумяват да сторят нещо по-запомнящо. До края на Втората световна война футболен живот в Стара Загора практически няма...
Измененията в България след 9 септември 1944 г. променят и спортните структури. Във всички по-големи градове, а в това число и в Стара Загора, се създават работнически доброволни спортни организации. Спортните дружества приемат имената "Червено знаме", "Динамо", "Торпедо", "Септември". През 1945 г. се възстановява ЖСК, който през 1946 г. спечелва градската купа, а на следващата година е преименуван в "Локомотив".
През 1947 г. се изгражда пощенско дружество "Левски", което практически обединява всички по-добри футболисти, останали извън "Локомотив". Така футболът в Стара Загора е съсредоточен в отборите "Локомотив" и "Левски".
За сезона 1947/48 г. "Локомотив" печели възстановеното областно първенство (8 отбора), а "Левски" е втори. Железничарите обаче не успяват да прескочат осминафиналите в републиканския шампионат, въпреки че в първия мач като гости на ТВП (Варна) завършват наравно - 1:1. Реваншът в Стара Загора обаче е катастрофален- 2:6...
С цел изграждане на един силен представителен отбор ръководителите в Стара Загора решават да обединят "Локомотив" и "Левски" и през април 1949 г. се ражда "Шипка".
Новият клуб започва да играе в новосформираната единна "Б" РФГ, но само след два кръга първенството е преустановено. Причината е, че в страната започват да се изграждат доброволни спортни организации (ДСО). Това означава край на "Шипка" - железничарите се връщат в своя "Локомотив", а левскарите се пръсват из новите ДСО.
1950 е най-успешната за "Локомотив", който заема трето място в южната "Б" РФГ след "Спартак" (Сф) и "Червено знаме" (Самоков). По това време строителното поделение в Стара Загора учредява самостоятелно дружество "Ударник", отделно от "Строител".
През 1953 г. на мястото на "Локомотив" (отстранен от "Б" група заедно с "Торпедо" Русе за груба игра) в югоизточната "Б" РФГ се състезава "Ударник". Никой не възлага надежди на новака, но амбицията на младите футболисти ги извежда на върха сред 12-те отбора. "Ударник" с 14 победи, 6 равни и 2 загуби е първенец с 34 т., следван на 2 т. от ДНА (Сливен)..
Още на старта (14 март 1954 г.), въпреки подкрепата на своята публика, "Ударник" губи от бронзовия медалист в предишното първенство ВМС (Варна) с 0:3 и оттук нататък всичко тръгва наопаки. От 26 мача старозагорският отбор печели само два (срещу 12-ия и 13-ия в крайното класиране, съответно "Червено знаме" (Кюстендил) и "Торпедо" (Плевен), пет завършва наравно и губи 19. И с актив от едва 9 точки и голова разлика 13-69 "Ударник" завършва на последното 14-то място и отпада.
През 1955 г. в състава на югоизточната "Б" група играят три Стагарозагорски отбора - "Локомотив", "Ударник" и "Спартак", но представянето им не е забележимо: локомотивци завършват четвърти, "Ударник" - пети, а "Спартак" - десети (последен).
В следващото първенство обаче нещата се променят към добро. Групата е вече от 12 отбора и въпреки повишената конкуренция "Ударник" финишира първи, следван от "Локомотив", а "Спартак" е пети. Първенците на шестте "Б" групи, заедно с предпоследния от "А" РФГ Завод 12 (София) се срещат в квалификационен турнир през ноември в столицата - първите два отбора получават "майсторско свидетелство". В това състезание "Ударник" е сред аутсайдерите - завършва шести. По това време останалите ДСО-та в Стара Загора постепенно залязват. Футбол поддържат само "Червено знаме" и "Септември", но са съответно осми и девети в окръжната група.
Предприето е ново организационно укрепване - "Ударник" се обединява със "Спартак" и ДНА под името "Ботев". За радост на любителите на футбола в Стара Загора, това обединение се оказва успешно.
За новия сезон е сформирана единна южна "Б" група с 16 отбора, в която стартират "Ботев" и "Локомотив". След един изключително успешен сезон "Ботев" е първенец в южна "Б" група с актив от 41 точки и за втори път старозагорски отбор извоюва правото да играе сред майсторите./"Локомотив" завършва на 12-то място/.
През 1958 година "А" група е съставена от 12 отбора и се играе само един сезон. С 8 точки и голова разлика 13-19 отборът на "Ботев" завършва на 10-то място. В състава на южната "Б" група "Локомотив" завършва 7-ми.
За първи път старозагорски отбор играе втора поредна година в "А" РФГ.
На 19 март 1959 г. учредителна конференция извършва обединение на "Ботев" и "Локомотив" - създадено е представителното градско дружество "Берое", което с 18 т. отпада в "Б" група
Отборът на "Берое" е доста силен, за да остане в "Б" групата. И през есента на 1960 г. той, заедно с "Марек" и "Черно море" се завръща сред майсторите.
Започват годините на утвърждаване за най-силния в историята на старозагорския футбол отбор.
Следват четири шампионата, които подготвят първия голям удар на "Берое". Ето класиранията, които постигат в тях старозагорските футболисти:
1960-61 г. - 10-то място (от 14 отбора) със 7 победи, 10 равенства и 9 загуби, голова разлика 30-38;
1961-62 г. - 9-то място (от 14 отбора) с 10 победи, 5 равенства и 11 загуби, голова разлика 30-40;
1962-63 г. - 12-то място (от 16 отбора) с 8 победи, 9 равенства и 13 загуби, голова разлика 32-44;
1963-64 г. - 14-то място (от 16 отбора) с 8 победи, 8 равенства и 14 загуби, голова разлика 28-38.
На треньорския пост по това време е незабравимият специалист Иван Радоев
След кризисния сезон 1963-64 година, когато "Берое" за малко да отпадне, идва време на няколко много силни първенства:
1964-65 г. - 5-то място с 10 победи, 11 равенства и 9 загуби, голова разлика 48-41;
1965-66 г. - 6-то място с 10 победи, 10 равенства, 10 загуби и голова разлика 41-41;
1966-67 г. - 10-то място с 10 победи, 9 равенства и 11 загуби, голова разлика 37-41;
1967-68 г. - 9-то място с 12 победи, 3 равенства и 15 загуби, голова разлика 56-57.
"Берое" се утвърждава като един от най-силните извънстолични състави. Петото място през 1965 г. е категорично доказателство за възхода - пред старозагорци са само "Левски", "Локомотив" (Сф), "Славия" и ЦСКА. На треньорското кормило е Атанас Ковачев, Жеков вече е утвърден гол-майстор на отбора (18 гола), на вратата застава Тодор Кръстев, успешно в средната линия се включва Иван Вутов.
Впечетлява нарастващото гол-майсторско умение на Петър Жеков - в сезона 1967-68 г. той отбелязва 31 гола, което вероятно е решаващата причина за привличането му в ЦСКА...
Успешни са изявите на "Берое" и в турнира за купата на Съветската армия. През 1965 г. - полуфинал срещу "Левски" - 0:0 в София и 1:2 в Стара Загора. 1967 г. - отново полуфинал - загуба от "Спартак" (Сф) със 7:8 след дузпи. 1968 г. - финал! Загуба пак от "Спартак" (Сф) с 2:3 след продължения (в редовното време 2:2, а Митков донася победата на столичани едва в 120-та мин.). На полуфиналите "Берое" се реваншира срещу "Левски" -1:1 в София и 3:1 в Стара Загора (три гола на Жеков и почетен на Аспарухов).
Силните футболисти на "Берое" не остават незабелязани и от треньорите на националните ни отбори. В "А" отбора са викани Жеков, Янчовски, Димитров, Вутов. Жеков е участник и в знаменития мач на националния ни отбор на стадион "Комунале" във Флоренция, когато с победа над Белгия с 2:1 България се класира за световното първенство "Англия-66".
1968-69 г. - 12-то място (от 15 отбора) с 10 победи, 6 равенства и 14 загуби, голова разлика 36-45;
1969-70 г. - с 6 победи, 4 равенства и 8 загуби, голова разлика 19-28.
След тези изиграни 18 мача, "Берое" е отстранен от "А" групата по номенклатурен път - причината: "скандалният" мач "Левски-Спартак"...
1970-71 г. - първо място в южната "Б" РФГ с 21 победи, равенства и 2 загуби, голова разлика 83-21;
1971-72 г. - отново в "А" РФГ - III място (от 18 отбора) с 18 победи, 6 равенства и 10 загуби, голова разлика 61-46.
През 1968 г. отборът поема Христо Младенов, но в състава осезаемо се чувства отсъствието на Жеков, Димитров и Вутов.
Така или иначе, "Берое" успява да се задържи в майсторската група, която в пролетния дял на първенството е видоизменена от големите столични обединения "родили" "Левски-Спартак", ЖСК "Славия" и ЦСКА "Септемврийско знаме".
За първенството 1969-70 г. на кормилото на "Берое" отновс е Атанас Ковачев. Съставът приключва есенния дял от шампионата с 13 точки в "златната" среда.
В III кръг през пролетта идва гостуването на "Левск Спартак" в Стара Загора, където между другото "сините" нямат победа от 1958 г. и чак до... 1976.
Съставите на двата отбора са: "БЕРОЕ" - Кръстев, Бароков, Тодоров, Атанасов, Иванов, Вутов, Киров Янчовски, Петков, Белчев, Димитров;
"ЛЕВСКИ-СПАРТАК" - Каменски, Гайдарски, Жечев, Аладжов, Ивков, Стоянов, Веселинов (Костов), Я. Кирилов, Аспарухов (Митков), Панов, П. Кирилов.
Мачът завършва при резултат 1:1. Гол-майстори: Белчев - 65-та; Жечев - 89-та минута. Главен съдия на срещата е Борис Трендафилов от Асеновград.
20 минути преди края на мача при резултат 1:0 за "Берое" Гунди получава контузия, за която неоснователно е обвинен Стефан Иванов. Няколко минути преди края на мача Жечев изравнява, въпреки нарушението извършено срещу вратаря на "Берое" Тодор Кръстев. След изравнителния гол на "Левски-Спартак" старозагорската публика започва да хвърля бутилки по терена.
Седмица по-късно отборът на "Берое" е изваден от състава на "А" група, а на тогавашния треньор Атанас Ковачев са отнети завинаги правата за треньор в "А" РФГ.
В южната "Б" група отборът няма достойни конкуренти. Старши треньор е Димитър Григоров от Пловдив. "Берое" установява абсолютен рекорд по резултатност и в "Б", и в "А" РФГ с отбелязаните 90 гола (в статистиката остават 83 - също рекорд - без 7 срещу отказалия се сливенски "Текстилец").
Завръщането на "Берое" в майсторската група наистина е триумфално. След незаслуженото пребиваване в "Б" група, всички в състава на "Берое" са докрай амбицирани да докажат големите си възможности! На треньорския пост се завръща Христо Младенов, а отборът е така сплотен от нанесената му обида, че за първи път в историята си на състав от майсторската група постига 18 победи, с които изкачва най-високия връх в летоброенето на старозагорския футбол до 1972 година - бронзовите медали!
Заслугата е на всички футболисти, но не можем да отминем приноса на вече изявения гол-майстор Петко Петков с 26-те му гола. До последния кръг той води пред Жеков (ЦСКА). На финалния мач на "Берое" със "Славия" - решаваща битка за бронза (победа на старозагорци с 2:0) Петков не успява да отбележи гол. И Жеков го изпреварва с едно попадение повече.
"Берое" печели и двете купи за спортсменство - и отборната, и индивидуалната на в. "Земеделско знаме", връчена на Евгени Янчовски.
Третото място в шампионата има и допълнителна стойност - за първи път "Берое" ще бъде участник в европейските клубни турнири - за купата на УЕФА. В анкетата на в "Футбол" за определяне на най-добрия футболист на годината Петко Петков е на шесто място, а в излъчения от същия вестник "отбор на годината" заедно с Петков е и вратарят Петко Олимпиев. И още едно признание: след бронзовите медали на "Берое" Христо Младенов е назначен за старши треньор на националния ни отбор.
Огромната радост от победи и купи е помрачена единствено от смъртта на десния защитник Петко Бароков, загинал в хода на шампионата при автомобилна катастрофа на път за лагер-сбор на младежкия национален тим - същата нелепа участ, която месеци преди това отнема живота на Георги Аспарухов и Никола Котков...
1972-73 г. - 13-то място (от 18 отбора) с 12 победи, 6 равенства и 16 загуби, голова разлика 50-47.
1973-74 г. - 15-то място (от 16 отбора) със 7 победи, 7 равенства и 16 загуби, голова разлика 50-46.
1974-75 г. - първо място в южната "Б" РфГ (от 20 отбора) с 26 победи, 8 равенства и 4 загуби, голова разлика 113-32.
1975-76 г. - 10-то място (от 16 отбора) с 8 победи, 12 равенства и 10 загуби, голова разлика 35-39.
Жребият за I кръг в турнира за купата на УЕФА определя много силен съперник - извествия отбор на "Аустрия" (Виена).
Дебютантите обаче сътворяват сензация - побеждават с 7:0 в Стара Загора и 3:1 на реванша във Виена (общо 7 гола на Петков, който след осем години ще облече фланелката на "Аустрия").
II кръг - "Хонвед" (Будапеща). Следва нова победа с 3:0 в Стара Загора и 0:1 в Будапеща! "Берое" е осминафиналист! При това останалите ни отбори (ЦСКА, "Левски-Спартак" и "Славия") вече са отпаднали до тази фаза на турнирите...
III кръг (осминафинали) - ОФК "Београд". Пълна еуфория след гостуването в Белград - 0:0! Но реваншът в Стара Загора попарва четвъртфиналните надежди - 1:3, въпреки че до 70-та минута ''Берое" води в резултата.
За втори път в своята история отборът е финалист: на полуфиналите побеждава "Левски-Спартак" в Пловдив с 2:1, а на финала губи от шампиона ЦСКА с 1:2. Но като финалист се изкачва едно стъпало по-високо - участие в КНК!
През следващия сезон "Берое" изпада в "Б" група, макар че е с положителна голова разлика и трети по резултатност в първенството. За Европейската купа на носителите на национални купи "Берое" достига до четвъртфиналите: шестнадесетинафинал - с "Фола" (Люксембург) - 7:0 и 4:1; осминафинал - с "Атлетик" (Билбао, Испания) - 3:0 в Стара Загора и 0:1 в реванша; четвъртфинал - с ФК "Магдебург" (ГДР) - 0:2 в Магдебург и 1:1 в Стара Загора.
Отборът на "Берое" приключва първенството в южната "Б" ФРГ с 60 точки, а отбелязаните 113 гола и 51-те на Петков са и досега недостижими резултати за "Б" и "А" РФП.
Завръщането в "А" група след гол-майсторските рекорди във втория ешелон настройва оптимистично старозагорските любители на футбола. Пресен е споменът от бронзовите медали, извоювани веднага след онзи принудителен престой в "Б" група.
1976-77 г. - 9-то място с 10 победи, 9 равенства и 11 загуби. голова разлика 38-51;
1977-78 г. - 6-то място с 12 победи, 5 равенства и 13 загуби, голова разлика 37-37;
1978-79 г. - 7-мо място с 14 победи, 5 равенства и 11 загуби, голова разлика 45-47;
1979-80 г. - 4-то място с 13 победи, 8 равенства и 9 загуби, голова разлика 49-37;
През 1979 и 1980 г. "Берое" изиграва третия и четвъртия си финал за КСА, но пак не успява да спечели купата - загуби с 1:4 от "Левски-Спартак" и 1:3 от "Славия".
Все пак, първият от тези два финала дава правото на старозагорци за втори път да премерят силите си в европейския турнир за КНК. Първата преграда е преодоляна - "Арка" (Полша) с 2:3 в Гдиня и 2:0 на реванша в Стара Загора. Жребият за осминафиналите е неблагоприятен - прочутият "Ювентус" (Италия). Спорът започва в Стара Загора на ст. "Локомотив" (градският стадион е в ремонт), където "Берое" успява да победи с 1:0 (гол-майстор - Г. Стоянов от дузпа) прочутите Дзоф, Кабрини, Джентиле, Тардели, Каузио, Бетега... Разбира се, никой не храни илюзии за реванша в Торино, но въпреки очакванията, българите пропускат своя златен шанс да елиминират големия италиански тим. В самия край на редовното време, при 1:0 за "Ювентус", Петров се измъква от опеката на бранителите, центрира фалцово отдясно, но ударът му среща гредата. Едва в продълженията италианците налагат волята си - 3:0.
1980-81 г. - 10-то място с 11 победи, 6 равенства и 13 загуби, голова разлика 45-49.
1981-82 г. - 15-то място със 7 победи, 5 равенства и 18 загуби, голова разлика 33-51.
1982-83 г. - 1 място в южната "Б" РФГ с 21 победи, 8 равенства и 5 загуби, голова разлика 79-26.
1983-84 г. - 5-то място с 11 победи, 9 равенства и 10 загуби, голова разлика 38-40.
1984-85 г. - 12-то място (това е реалното класиране на "Берое") с 11 победи, 5 равенства и 14 загуби, голова разлика 41-51.
В средата на първото от тези пет първенства най-добрият гол-майстор на "Берое" за всички времена Петко Петков става състезател на "Аустрия" (Виена) - там не са забравили 7-те гола, които той им наниза преди осем години в мачовете за купата на УЕФА.
За четвърти път отборът участва в европейските клубни турнири (сега за купата на УЕФА), но както и в шампионата не оставя значима следа. А стартът е обещаващ - две победи над турския "Фенербахче". Във II кръг обаче следват две загуби и то от непретенциозен съперник - "Раднички" (Югославия): 0:1 в Стара Загора и 1:2 в Ниш.
През следващият сезон, с едва четири точки отборът отпада в "Б" група. По традиция престоят на "Берое" в южната "Б" РФГ е едногодишен. Като шампион, но на Австрия, в отбора се завръща Петко Петков и старозагорци нямат никакви проблеми по пътя към майсторската група.
И както почти винаги след "поправителен" във втория ешелон, "Берое" прави силен сезон в "А" групата. Старши треньор вече е Петко Петков. В един много оспорван шампионат неговите възпитаници завършват пети, само на 1 точка от третия ("Сливен").
Пролетният финал на предшампионския сезон на "Берое" е драматичен не само за него, но и за целия ни футбол. През пролетта "Берое" води битка за оцеляване с още 5-6 състава, а преди последния ХХХ кръг е на 14-то място с 24 т., колкото имат предпоследният "Дунав" и намиращите се на 12-то място "Черно море" и "Сливен", точка пред тях са "Спартак" и "Миньор", а "Черноморец" с 21 т. вече е отпаднал. "Берое" е домакин на "Левски-Спартак", а "Дунав" гостува на ЦСКА "Септ. знаме".
Изглежда само чудо може да спаси един от тези два сьстава.
На 19 юни 1985 г. по време на финала за купата на България футболисти на ЦСКА "Септ. знаме" и "Левски-Спартак" се сбиват на терена.
Не само финалът за купата е анулиран, но отборите на "Левски-Спартак" и ЦСКА "Септ. знаме" (съответно вече шампиони и вицешампиони!) са извадени от класирането за републиканското първенство!
"Берое" и "Дунав" печелят служебни победи с по 3:0, съответно за неиграните мачове със "сините" и "червените", а "Миньор" губи у дома си от "Локомотив" (Сф) и отпада в "Б" група.
Сезонът 1985/86 носи най-големия успех в историята на старозагорския футбол. След едно много оспорвано първенство отборът на "Берое" побеждава в последния кръг отборът на "Славия" София и става шампион на България с 43 точки, 20 победи, 4 равни, 6 загуби и голова разлика 55-36. Старши треньор на отбора е Евгени Янчовски. Футболисти на отбора са Теньо Митев /капитан/, Кънчо Кашеров, Илия Илиев, Петко Танев, Стоян Бончев, Васил Драголов, Ивко Ганчев, Йордан Митев, Милан Кешмеров, Веселин Сивриев, Радко Клайджиев, Танко Танев, Пламен Липенски и много други.
1986-87 г. - 13-то място с 8 победи, 5 равенства и 17 загуби, голова разлика 44-54.
1987-88 г. - 6-то място с 11 победи, 7 равенства и 12 загуби, голова разлика 41-44.
1988-89 г. - 5-то място с 13 победи, 7 равенства и 10 загуби, голова разлика 41-46.
1989-90 г. - 10-то място с 10 победи, 9 равенства и 11 загуби, голова разлика 43-48.
1990-91 г. - 9-то място с 10 победи, 7 равенства и 13 загуби, голова разлика 38-41.
1991-92 г. - 7-мо място с 10 победи, 10 равенства и 10 загуби, голова разлика 32-41.
1992-93 г. - 10-то място с 10 победи, 8 равни и 12 загуби , голова разлика 29-35.

• През 1998 г. след отпадането на Берое в "А" ОФР Стара Загора се отдели отбор с името "Берое 2000" който просъществува до 2001.
• През 1999 г. в Стара Загора се създава ПФК Олимпик-Берое след обединение на ФК Олимпик (Тетевен). От Олимпик-Берое се отделя отборът "ФК Берое".
• През 2000 г. Олимпик-Берое е преименуван на ПФК Берое (Стара Загора).

_______________________________________________________________________

"Слава" (София)

ФК "Слава" е основан през 1916 година. Отборът е бил от района на ул."Цар Иван Асен II” в посока от "Орлов мост" към "Ситняково" където е бил и стадионът му. През декември 1921 г. се обединява с Офицерски спортен клуб (София) под името ОСК "Слава". Слава участва в първите организирани футболни срещи на територията на София през 1922 г., както и през следващата 1923 г., когато има разцепление и столичните клубове са разделени на Софийска спортна лига и Софийски спортен съюз, в който участва ОСК "Слава". През 1923 г. се обединява с "Атлетик" под името "АС-23". Най-известния футболист на отбора е Любомир Ангелов-Старото.

_______________________________________________________________________

"Надежда" (Варна) - футболен отбор от град Варна. През 1917 г. става колективен член на "Тича", заедно с отборите на "Развитие" /"Напред"/, "Слава" и "Юнион".

_______________________________________________________________________

"Слава" (Варна) - футболен отбор от град Варна. През 1917 г. става колективен член на "Тича", заедно с отборите на "Развитие" /"Напред"/, "Надежда" и "Юнион".

_______________________________________________________________________

"Юнион" (Варна) - футболен отбор от град Варна. През 1917 г. става колективен член на "Тича", заедно с отборите на "Развитие" /"Напред"/, "Надежда" и "Слава".

_______________________________________________________________________

"Бай Ганьо" (Пловдив) - футболен отбор от град Пловдив, от района на Сточна гара и Асеновградско шосе. През 1917 г. отбора се разпада. Същата година младежи, членуващи в клуба се присъединяват към "Ботев". По-известни от тях са Никола Щерев (Старика), Петър Загорски, братята Митеви и др.

_______________________________________________________________________

През 1911 г. в Държавната мъжка гимназия "Княз Борис" (сега СОУ "Христо Ботев") в гр. Враца се създава Ученическа юнашка чета, която тренира различни видове спорт. През 1918 г. е създаден ТД "Балкан" (Враца). Три години по-късно е основан "Ботев" (Враца).

_______________________________________________________________________

В периода 1912-1913 г. се правят първите опити да се играе футбол в Търговище. Най-напред от членовете на създаденото гимнастическо дружество "Герловски юнак" и на още по-старото колоездачно дружество "Орел". Първата футболна топка е донесена от учителя по гимнастика Илиев от гр. Лом и се започват занятия с ученици. Създават се първите махленски клубове "Левски" (осн. 1919) и "Ботев" (осн. 1919-20) в махалата около бившото училище "Пр. Славейков" (сега 8-ма ЦДГ). През 1922 г. двата отбора се обединяват под името "Светкавица".

ЦСКА е наследник на 73 отбора, един от които е АС`23.
Датата е 09.09.1944 ... Тази дата заварва съществуващи и състезаващи се в Софийските дивизии 13 клуба, които в последствие волю-неволю ще бъдат замесени, в създаването на ЦСКА. Тук отварям скоба да припомня, че по това време няма Национална дивизия (тя просъществува закратко, ако не греша, между 1939 и 1941) и се провеждат Регионални първенства, след което шампиона се определя чрез елиминации. 13-те клуба са, както следва: АС`23; Шипка и Победа (Орландовци) – на 12.10.1944 те ще се обединят в Шипка-Победа; График и Цар Борис III /Спартак (Подуене)/ – на 11.10.1944 те ще се обединят в Спартак-График, като преди това Цар Борис III е прекръстен на Спартак; Възраждане (гара Сердика), Акоах (пл. Възраждане), Сокол (Ючбунар) и Спортклуб – последните 4 клуба на 25.10.1944 ще се обединят в Септември; Устрем, Ботев (Коньовица), Победа (Красна поляна) и Свобода (Ючбунар) – последните 4 на 26.03.1945 ще се присъединят към Септември. Може би ви правят впечатление датите на „обединенията”, които свидетелстват за това, колко „модерно” става изведнъж „да се обединиш с някого”. Тук Георги Атанасов - ГА ще ни обясни колко беднички са били клубовете и как се сливали само и единствено за да оцелеят, но ние нямаме неговите диагнози и не сме длъжни да му вярваме. В „Красна поляна” двуетапно (на 25.10.1944 и на 26.03.1945) от 8 клуба е създаден Септември. Единственият значим клуб, от всичките 8 включени в Септември, е Спортклуб (София) – един от „корените” му (Любен Каравелов) е забит бая дълбоко (1912), еднократен шампион на България и често класиращ се около 3-то – 4-то място в Столичното първенство. Няма да се спираме подробно на статистиката на Спортклуб, както и на другите споменавани тук клубове и който се интересува - да рови. В първите години след преврата Септември не е особено интересен на новите властимащи, за него те ще си спомнят по-късно, през 1948, когато ще го употребят по предназначение. Новият военен отбор се появява, съвсем спонтанно разбира се, като следствие от така модерните по онова време обединения, случили се предимно в кв.”Подуене” (корените на АС`23 и на Спартак (бивш Цар Борис III) са забити именно там). На 09.11.1944 след сливане на АС`23, Шипка-Победа и Спартак-График е създаден новият, армейски и много симпатичен отбор Чавдар. Той наистина е особено симпатичен, както ще видим по-късно, но преди това ще обобщим - точно за 2 месеца, от 09.09.1944 до 09.11.1944, пет клуба се сливат в Чавдар, като това става двуетапно, първоначално на 11.10.1944 и на 12.10.1944 са създадени съответно хибридите Спартак-График и Шипка-Победа. От петте клуба по значими са: АС`23 – единият му клон (Атлетик, под името Клуб Футбол) води началото си от 1910 г., еднократен шампион и еднократен носител на Купата на България и Шипка – еднократен носител на Купата. Тук замалко ще спрем с обединенията. Смятам, че „пет клуба, обединени в Чавдар за 2 месеца” и „осем клуба, обединени в Септември за 6 месеца и 17 дена” е добро постижение, вие как мислите? И така, през пролетта на 1945 г. Чавдар и Септември, заедно с доста други отбори-хибриди са готови да започнат столичното първенство. То ще се състои само от един (пролетен) полусезон, тъй като по обясними причини през есента на 1944 не се играят мачове. В първите години след идването на комунизма Чавдар страда от хронично безпаричие, и затова Георги Пачеджиев и Иван Димчев преминават в отбора на Левски. Любомир Ангелов (Старото) се отказва от футбола, а Борислав Футеков заминава да учи в Чехословакия. Резултатите на Чавдар са наистина впечатляващи:
- сезон 1945, Столично първенство, I-ва дивизия – 7-мо място от 8 отбора, не изпада, както и последния Бенковски, тъй като според регламента няма изпадащи, а първенеца на II-ра дивизия влиза за да увеличи броя на отборите в I-ва на 9. Следващия сезон, със същата „тактика”, бройката ще бъде увеличена на 10,
- сезон 1945/46, Столично първенство, I-ва дивизия, 5-то място от 9 отбора,
- сезон 1946/47, Столично първенство, I-ва дивизия, 10-то място от 10 отбора, изпада във II дивизия.
Всъщност Чавдар се класира последен (8-ми от 8 отбора) още през сезон 1945, но след уважена от „синьото” БФС контестация, му е разрешено да преиграе мача си с Левски, иначе загубен с 2:3. Преиграването, в което Левски играе с доста експериментален състав и при вече осигурено 1-во място, завършва 3:3 и със спечелената точка Чавдар се качва на предпоследното място.
През сезон 1947/48 Чавдар е в средата на класирането на II-ра дивизия.
На 15 февруари 1948 г., отборът на Чавдар преминава под ръководството на Централния дом на войската (ЦДВ) - една организация, която се ръководи от подполковник Иван Мирски и включва военни хорове, театрални трупи, а след февруари 1948 г. и футболен отбор. След това Чавдар продължава участието си във Втора софийска дивизия под името ЦДВ. Резултатите на ЦДВ във II-ра Софийска дивизия през не са известни, но със сигурност това е единствения отбор в света, започнал сезон във II-ра дивизия (в случая, аналогично дори не на „Б” група, а на нещо като „Б” регионална група) и завършил като ... шампион!?! На 5 май 1948 година 2 или 3 кръга преди края на столичното първенство Септември (София) се обединява с втородивизионния ЦДВ. Датата 05.05.1948 за 60 години беше считана за рождена на ЦСКА. Новият отбор е наименован Септември при ЦДВ и ползвайки статута и актива на Септември, завършва 2-ри в първенството на I-ва Софийска дивизия и с благословията на БСФС участва в Републиканското първенство, за което се класират първите три клуба. В крайна сметка достига до финала, където след два мача с Левски, загуба с 1:2 и победа с 3:1, печели шампионската титла, която за 60 години бе считана от червените за първата чорбарска.
Та, какво се случва на 05.05.1948? Според „обединителния протокол”, гордо развяван доскоро като „свидетелство за раждане”, ръководствата на двата клуба (Чавдар и Септември) случайно обядвали в някакъв гарнизонен стол, някой случайно предложил да се обединят и предложението било прието с бурни аплаузи, прекъсвани от откъслечни викове „ура” и „да живей”. Ако не съм го описал правилно, моля да ми бъде простено – чел съм „протокола” само веднъж (май като публикуван в „Работническо дело” или „Народен спорт”, не съм сигурен) и не ми беше особено интересен като „исторически извор”, щото си личеше от километри намесата на анонимен партиен майстор на късия разказ. Всъщност, доколкото знам, случката в столовата се е състояла на 04.05.1948, а на другия ден сутринта е подписан гореспоменатия „протокол”. Тогавашното „синьо” БСФС не се впечатлява от обединението на отбори от различни дивизии, по средата на сезона, и бързо го узаконява - толково бързо, че по-късно, следобеда на същия 05.05.1948 обединения Септември при ЦДВ играе първия си мач (загуба от Левски с 0:1). Както вече се спомена, новия отбор продължава първенството с актива и статута на Септември, а и гръбнак на състава му са футболистите именно на Септември. Смятам, за всеки непредубеден е ясно, че титлата от 1948 е спечелена много повече от Септември, отколкото от Чавдар. Такова едно разграничаване става необходимо с оглед на това, че 1-2 години (не знам точно колко) след обединението, Септември се отделя като самостоятелен отбор и като такъв съществува и до днес (за статистиката ще споменем, че след 1969 Септември има още една авантюра с ЦСКА в хибрида ЦСКА ”Септемврийско знаме”). Така отбора от „Красна поляна” е употребен като ракета-носител за да качи военния отбор в I-ва Софийска дивизия, да се използва класирането му, даващо възможност за атака на титлата и в крайна сметка - като удобен източник на селекция за Чавдар. Впоследствие Септември е запратен обратно в „Красна поляна” без най-добрите си футболисти, естествено, и помирисва „А”-група трудно и спорадично, като основно развива детско-юношески футбол, докато актива на обединения Септевмри при ЦДВ е наследен от “армейцитье”. И последно за Септември ще споменем, че това е отбора, благодарение на който военния клуб има име в два периода от историята си: „Септември” – в периода на Септември при ЦДВ и „Септемврийско знаме” – в периода на ЦСКА ”Септемврийско знаме”. Това не се случва често в армейския клуб, всъщност само още два пъти – „Червено знаме” и „Средец” с две абревиатури (ФК и ЦФКА).
През сезон 1948/49 отборите играят в „А” РФД („А” Републиканска футболна дивизия). В този формат (една общодържавна елитна група) Септември при ЦДВ не успява да защити титлата си и завършва 2-ри на 9 точки от новия шампион (Левски). По онова време за победа се присъждат 2 точки. В същия този сезон, и по-точно през пролетта, името на панчаревци е променено на ЦДНВ (Централен Дом на Народната Войска). Идва нов сезон (1949/50), а с него и ново … обединение. Всъщност, доколко термина „обединение” може да се използва за случилото се, преценете сами. Ето какво се случва ... След изиграването на само два кръга от есенния полусезон, шампионата е прекратен и с решение на ЦК на БКП от 27.08.1949 (датата е от „Енциклопедичен справочник” на Г. Манов и ми изглежда леко нелогична) всички отбори, по Съветски образец, вече се фомират на производствен, а не на териториален принцип. Сменени са и имената на повечето от отборите: Славия е преименувана на Строител, Левски е прекръстен на Динамо, Локомотив (Сф) става Торпедо и т.н. , докато „армейцитье” продължават да се придържат към „името”(?) на московския батко и си запазват абревиатурата ЦДНВ. Съгласно указа, „новите” отбори трябва да сформират и нова „А” РФГ („А” Републиканска футболна група), като от всичките 10 места в групата, 5 квоти са предвидени за отбори от София. Същата есен 8 софийски отбора се включват в т.нар. Квалификационен турнир (по 1 мач всеки срещу всеки, нещо като ½-Столично първенство), като целта е минимум 5-то място, последното осигуряващо място в новата елитна група. Аналогични турнири се провеждат и в провинцията, където квотите определено са кът. В споменатия турнир ЦДНВ заема 6-то място, респективно следва да започне новия сезон в „Б” група. През зимата на 1950 г. Септември при ЦДВ се обединява с „Военни отбори от страната” в „Народна войска”. Тук накратко ще поясня, че футболният календар далеч не е объркан, защото премъдрото ЦК на БКП е решило първенствата вече да се провеждат по системата „пролет – есен”, очевидно следвайки толкова популярния в онези години „скандина...ааа..ъъ...съветски модел”. Няколко неща правят впечатление в поредното „обединение”:
- за статистиката само ще отбележим, че в много източници новосформираният отбор всъщност е кръстен ОНВ (Отбор на Народната Войска),
- в обединението, доколкото знам, участва не Септември при ЦДВ, а ЦДНВ (червеният генеалог се е почувствал доста неловко от честата смяна на абревиатури и не само това),
- „военни отбори” – очевадната липса на конкретика в това определение е необходима, за да се прикрие поредната скандална машинация, реанимираща административно военния отбор и заслужаваща сериозно разравяне, което и ще направим.
С невъоръжено око се вижда, че по това време ЦДНВ далеч не е единственият военен отбор в България. Такъв е създаден и в Пловдив – ДНА Пд (среща се и като ДНА ”Ботев” Пд, което е обяснимо, щото това всъщност е наскоро военизирания Ботев Пд), такъв вече има и във Варна, такива вече има и в други градове, къде повече – къде по-малко значими. Май софийският ВВС също е ведомствен на МНО. С точната география и с имената на тези отбори не съм запознат. Всъщност, броят и значимостта на тези отбори не са толкова важни, важна е системата: имаме един централен „военен дом” (логично в София) и други „военни домове” в други градове. Това именно структуриране ще бъде използвано, за да се оформи документално и „литературно” административното поставяне на ЦДНВ в новосформираната „А” РФГ. Както видяхме, ЦДНВ не успява да си извоюва това право на терена (6-то място от 8 отбора в столичния квалификационен турнир), а в същото време единствения “военен дом”, който успява е ДНА /„Ботев”/ Пд (спечелвайки пловдивския квалификационен турнир и взимащ една, от само петте, провинциални квоти). Понеже би било леееко нагличко да се подмени директно ДНА /„Ботев”/ Пд с ЦДНВ е приложена следната „военна хитрост”: първоначално, всички „военни домове” (разбирай „отбори”) са обединени (формално и временно, както ще се види по-късно) в един – ОНВ („Народна войска”) и впоследствие новия отбор е спуснат в новата „А” РФГ. Това вече не изглежда толкова нагло, щото би следвало да е логично „обединения” отбор да ползва спечеления „лиценз” от един от включените в самия него отбори. Разбира се, за всеки непредубеден е ясно, че става дума за съвсем неслучайна административна акробатика, ясна е и целта ... Тук за последно ще втъкнем малко статистика - „обединеният” ОНВ участва в първенството от 1950, където завършва 4-ти, на 7 точки от шампиона (Левски). И понеже по-горе се спомена за някаква (макар и бутафорна) логика, нека да погледнем, доколко „логично” продължава историята през сезон 1951. А там откриваме, кой мислите (?) ... да, да ...топло, топло, пари ... ма разбира се, бе ... същите са, бе ... доброто старо ЦДНВ, бе ... и не само, бе ... и Ботев Пд е тука,бе ... ма, нема логика ли, бе (?) …чшш, тва е най-яко обединение, бе! Да уточним, че откриваме тук Ботев Пд, защото същата година „жълтите” влизат в „А” група от ... „Б” група, където играят през 1950, по времето на ОНВ. Това е единственият законов и морален път до елитната ни футболна група, но възникват някои въпроси: ”Как така Ботев играе в „Б” група с „лиценз” за „А”, а един друг отбор, спечелил квота едва за „Б” група, играе на неговото място?” , “За какво „обединение” иде реч, след като „обединяващите се”, всъщност си остават разделени и продължават да се състезават едновременно?”, „Доколко законно е всичко това?”. В сайта на ЦСКА също е отбелязано, че от 1951 името е променето на ЦДНВ, но там това име се споменава за първи път, докато всъщност става въпрос за връщане на името, с което „армейцитье” участват в Квалификационния турнир за „А” РФГ през есента на 1949. Вглеждането в смяната на имената (ЦДНВ, 1949 => ОНВ, 1950 => ЦДНВ, 1951, а според сайта: Септември при ЦДВ, от 05.05.1948 до края на 1949 => “Народна войска”/ОНВ, 1950 => ЦДНВ, 1951) правим, защото тези имена ориентират за същността на събитията, а именно: през 1950 военния отбор се качва в „А” група на ракетата-носител (този път Ботев Пд), след което (още на следващата година) си връща името (ЦДНВ), като разбира се, наследява актива и статута на „обединения” отбор. Не ви ли звучи познато?
Относно претенциите за историята на АС`23... Чисто генеалогично погледнато, ЦСКА наследява АС`23 точно толкова, колкото наследява Спартак (Подуене), Акоах, Победа (Орландовци) или всеки един от 13-те клуба, включени в Септември при ЦДВ. Иначе казано, историята на АС`23 е 1/13 от историята на ЦСКА. Защо червените историци решават да тръгнат именно по това коренче от родословното си дръвце ще уточняваме по-късно. Дори да приемем фантоми като Шипка-Победа, Спартак-График и създадения на 25.10.1944 Септември за „де факто” съществували (първите съществуват по-малко от месец, а „ранния” Септември – 5 месеца, като и трите съществуват само „на книга” без да изиграят нито 1 мач), пак остават 3 „подуенски” корена и 5 корена от „Красна поляна” т.е. погледнато дори от тази, доста измислена съребрена линия, историята на АС`23 се явява 1/8 от историята на ЦСКА. Наблюдава се тенденция ГА да се опитва да „анихилира” всички „корени” никнещи откъм „Красна поляна”, което е, меко казано, нагличко с оглед на: нивото на Чавдар и Септември в годините 1945-48, „яхването” на статута и актива на Септември от обединения Септември при ЦДВ, всички благини идващи от обединението Чавдар-Септември.
И така, защо АС`23? Както знаем, за прасетата, близо половин век предкомунистическата история на футбола в България беше “terra incognita”. Нещо повече, до вчера те се гордееха с невероятния си процент на успеваемост - „титли / шампионати”, разбира се, броейки за свой първи шампионат този от 1948. Още ми е пред очите статия в Меридиан Мач отпреди 3-4 години , в която един от червените медийни шамани (май беше Макариев) обясняваше как футбола в България преди 09.09.1944, като качество бил по същество „махленски” и битувала тотална аматьорщина, както на ниво клубове, така и на ниво национален отбор, и как точно ЦСКА била тази, която след „девети” била донесла модерния и професионален футбол по тези земи. Към днешна дата тази теза вече не е актуална и ГА подробно обяснява как комунистите умишлено са прекъснали връзката на ЦСКА с „така дългите” армейски корени, забити някъде в зората на 20-ти век. Очаквам скоро Матинчев (основател на „Клуб на Матинката” – нерегистриран предшественик на Клуб Футбол, някъде 1908) да бъде официално обявен за първия „армеец”, нищо че „военната” нишка се втъкава в „целата схема”, идвайки от едни други (подуенски) клубове. ГА не обяснява, че да се прекъсва връзката на ЦСКА с който и да е клуб, съществувал преди деветосептемврийския преврат, не е било необходимо, защото за 50 години нито едно прасе, под никаква форма – устно или писмено – не е изявявало никакви претенции за наличие на „предци”. Разбира се, ГА веднага ще ни открехне, че причина за това е „диктатурата на пролетариата”, която така лошо била репресирала „хармейския” клуб. За подобни нелепости веднага му подарявам 7 тера-смАрт точки. Та кога и защо чорбарите се сещат, че футбол в България е имало и преди 1948? Скоро след 10.11.1989 те внезапно осъзнават, че за да получиш нещо, трябва да си ... платиш. Никак не им било лесно, щото в генотипа им било заложено да получават всичко „на готово”. Особено дразнещ се явявал един разход, за който и в най-лошите си кошмари не предполагали, че може да съществува. Наглото Министерство на отбраната си позволявало, разбираш ли, не само да обезмисли абревиатурата им, ми даже и да иска наем за стадиона в Борисовата градина. ЦСКА никога не било строила нито къщичка за пиленца, нито къщичка за кученца, ма въпреки това тази „държавна собственост” и се падала „по право” и безвъзмездно. Номерът с „безвъзмездното ползване” не минава и до днес, за което ГА се чувства много тъжен, ощетен и пренебрегнат. Някъде, в началото на 90-те, червените шефове (не знам кои точно, но ми се струва, че Емил Данчев се явява нещо подобно по това време) решават, че могат да не плащат за „Българска армия”, ако успеят да докажат ... собственост върху нея. Бая ровене пада за да се изнамери „Нотариален акт” на името на ЦСКА, но такъв документ, така и не е открит. Вместо това се оказва, че стадиона е строен от и принадлежи на АС`23. Така идеята за доказване на ЦСКА като наследник на всички активи и пасиви на АС`23 вече сама се натрапва и червената управа прави сериозни опити да докаже тази теза. Нищо подобно не се доказва и идеята е забравена за около петнайсетина години. Напоследък песента за АС`23 се поде отново: веднъж , щото така „царете на боклука” се опитват да отклонят вниманието от невъзможността да погасяват всевъзможните си задължения и втори път, щото така ГА се опитва всячески да разграничи зачатието и цялата им история от комунистическия режим. Разбира се, червените „броячи” се блазнят и от мисълта за още една титла и купа, но основното е да се сдобият с що-годе нормална история. Никак не им е приятно да обясняват защо са единствените, създадени по комунистическо. Трябва да подчертаем също и това, че песничката „АС23” се пее вече на нов глас. Ползвайки огромен медиен комфорт, безименните ни обясняват за връзката си с отбора на царските офицери, като за даденост, неподлежаща на съмнение, като за акт на онаследяване – легален, легитимен, документално и всякак безспорен. Оставало, моля ти се, да се реши (с референдум) само как да се промени името и годината на създаване. Основните мотиви за тази (най-яка) връзка са два: първо - ЦСКА ползва стадиона на АС`23 и второ - „армейското” в двата отбора. Относно стадиона, накратко ще кажем, че кражбата не е и не може да бъде „законно унаследяване”.
Относно непрекъснатостта на връзката между Чавдар и ЦДНВ (визирам „второто” ЦДНВ - това от 1951) ... Както видяхме, на Чавдар нещо не му споряло и по-средата на сезон 1947/48 с един фантастичен скок, от II-ра Софийска дивизия той яхва Септември и се качва в I-ва. Същият скок прави и ЦДНВ през 1949, като яхва ДНА ”Ботев” Пд и се включва в „А” група, въпреки че класирането му стига едва за „Б” група. С оглед на изложеното, активите на „обединените” отбори Септември при ЦДВ и ОНВ, би следвало да се причислят към активите съответно на Септември и Ботев Пд. За горните изводи не е нужно да владеете добре ядрена физика, за да ги прозрете ви трябва само малко ... морал. Всъщност, не бих се изненадал, ако юридически въпросът стои по същия начин... Следвайки същата логика, стигаме до извода, че връзката м/у Чавдар и ЦДНВ-1951 е прекъсната неведнъж и то по бая съществени причини:
- връзката се къса от незаконния и неспортен скок на Чавдар в I-ва Софийска дивизия , вследствие на който „чавдарци” така и никога не продължават с единствения си реален - постигнат на терена - актив (този от сезон 1947/48 във II-ра Софийска дивизия),
- връзката се къса от това, че „обединеният” Септември при ЦДВ продължава с актива на „невоенния” Септември, а не с актива на „военния” Чавдар (единственият морален и законов акт, с който „обединения” отбор би продължил „армейската” линия е да продължи да се състезава със статута и актива на „армейския” Чавдар т.е. във II-ра Софийска дивизия),
- връзката се къса от това, че „наследството” на Септември при ЦДВ (място в „А” група и титлата от 1948) отива при „военните”, въпреки че е спечелено (само и единствено) благодарение статута на „невоенния” Септември,
- връзката се къса от незаконното и неспортно поставяне на ЦДНВ-1949 в „А” група, на мястото на Ботев Пд, вследствие на което панчаревци - за втори път – продължават съществуването си „яхвайки” елитния статут на друг отбор (статут, който те самите не успяват да си спечелят),
- връзката се къса от това, че ЦДНВ-1951 наследява „елитния” статут на ОНВ (отнет от Ботев Пд), а не този на ЦДНВ-1949 (истинския „армейски” статут – постигнат на терена и достатъчен за „Б” група).
Но къде остана „асисткото” в цялата схема? Последният отбор, съдържащ някаква „асистка” линия в себе си е втородивизионният Чавдар (съществувал до 05.05.1948), като дори това твърдение върви задължително с две уговорки: първо – законноста на „включването” на АС`23 в Чавдар е доста съмнителна, и второ - АС`23 е само 1/5 от Чавдар и е леко неуважително към Цар Борис III и Победа (Орландовци), например, дето ЦСКА не ще да ги наследи.

И накрая, да обясним за политиката. Политика в този разказ има много, и то не защото на мен ми харесва или щото на ГА не му харесва. Иначе казано, политиката се е месила яко във футбола (и далеч не само) без изобщо да ни пита. Основният довод на ГА, доказващ „независимостта” на ЦСКА от политиката на комунистите, се състои в липсата на съответните укази на ЦК на БКП, като ГА е особено щастлив от липсата на указ, учредяващ „измислените”. Дали такъв указ е съществувал и е унищожен, дали съществува и до днес и просто не е намерен, дали такъв указ не е съществувал - не знам. Знам обаче, че са известни редица факти и документи, доказващи пряката и императивна намеса на БКП в спортния живот на България. Ще спомена факти в този смисъл с конкретика, каквато паметта ми позволява (все пак говоря за неща, за които някога нещо съм чел или чул, а не съм издирвал целенасочено):
- като начало мога да посоча, че само около 2 седмици след 09.09.1944 (!) тогавашната федерация на спортните клубове, чиято абревиатура не си спомням, е заменена с нова – ВЦСС (Временен Централен Спортен Съвет), което идва да покаже, че спорта (в частност футбола) се явява нещо важно и значимо за новите властимащи,
- още през есента на 1944 се извършва масова реорганизация на почти всички клубове, която се изразява в прослувутите „обединения”, мащабни промени в управителните съвети на клубовете (често са избирани нови такива, разбира се, съобразени с новата конюнктура), изключване на редица футболисти и деятели от „физкултурното движение”,
- по нагоре се спомена за указ на ЦК на БКП от 27.08.1949 г. (предполагам, че след като датата е известна, би следвало този указ да е излязъл от „нелегалност”), с която българския спорт е „премоделиран” по съветски образец - отбори на „производствен принцип”, шампионат „пролет - есен”, нови имена на отборите, копиращи съветските и т.н. ,
- „пред очите” ми е някаква снимка, на която на преден план се виждат подредени отборите (явно преди началото на мача), а на заден план има три огромни портрета на ... Сталин, Тито и Димитров, иначе казано – комунистическата пропаганда не спи, тя активно работи по стадионите (и далеч не само там),
- наскоро беше показан някакъв документ, с който се закриваше Левски (визира се отбора създаден на “териториален” принцип) и се заменя с Динамо (създадено вече на „производствен” принцип и със съветско име), от който документ (с гриф “строго секретно”, що ли?) кристално ясно личи каква е „технологията” на вземане на решенията, управляващи спорта по онова време, а именно – някакво министерство, май трябва да е било МВР, съобщава (!?) на Софийски градски съд, че съгласно решение на ЦК на БКП, трябва да се направи нещо си (!?!), с други думи казано - блестящ пример за „разделение” на властите.
Всъщност, не бих се изненадал, ако документи, потвърждаващи спомената „управленска технология”, са съществували в изобилие, но не са добили популярност, поради „строгосекретния” си характер или щото биха причинили известни неудобства на комунистическите си създатели. Както се знае, съгласно „производствения принцип”, всички отбори трябвало да са съставени от играчи, заети в определено производство, упражняващи определена професия, като при панчаревци, съвсем случайно и непринудено, се „наложило” да играят ... войници. Тази професия има своите особености и една такава е, че се „практикува” задължително, от всички мъже на възраст м/у 18 и 20-21 години. Тази лека подробност, води до това, че всички ДЮШ в България фактически работят за ЦСКА – с влизането си в казармата всеки футболист задължително се озовава в някой от ведомствените на МНО отбори, като разбира се, право на първи избор има „големия софийски брат”. Тази „селекционна” тактика води до всичко друго, но не и до равнопоставеност и е очевидно в чия полза накланя везните. Всъщност, за всеки, усетил дори веднъж „желязната хватка” на комунистическата партия, тези неща са ясни.
Всъщност, по въпроса за произхода на ЦСКА разполагаме с доста надежден източник - човек, който говори в първо лице и то не просто като свидетел, а като пряко „акуширал” израждането им. През 1992 Добри Джуров дава интервю за в. Земя, в което кратко и ясно обяснява кой и защо измисля ЦСКА. Разбира се, „генералът” е нямал никакво намерение да хвърля камъни в градината на ГА, просто по времето, когато дава интервюто, твърденията му са „публична тайна”, а и никога не е предполагал, че любимия му отбор ще тръгне да бяга от комунистическото си зачатие (точно обратното: Джуров определено се гордее с партийния генезис на ЦСКА). След такова сърцераздирателно самопризнание аз нямам какво да добавя...
_________________________________________________________________

Ето и малко инфо за измислената титла на Владислав (Варна) от 1926 (всъщност напълно заслужена славистка титла) и за незавъшилото първенство от 1927 г.

Държавно първенство на България по футбол - сезон 1926 г.

През сезон 1926 г. шестте регионални спортни федерации са разформировани и на тяхното място са създадени Окръжни спортни области,
обхващащи по-малка площ. Играе се по системата директни елиминации в един мач. При равенство се назначава допълнително време,
а при ново равенство - мачът се преиграва на следващия ден на същото място.
Финалът се играе в София. На победителят се връчва и Царската купа.

Участници:

Участват победителите на новосъздадените окръжни спортни области.

     

Варненска спортна област                1. Владислав (Варна) 

Шуменска спортна област                 1. Сокол (Шумен)  

Русенска спортна област                 1. Левски (Русе)  

Търновска спортна област                1. Етър (Велико Търново)  

Плевенска спортна област                няма представител  

Врачанска спортна област                1. Орел (Враца)  

Бдинска спортна област                  няма представител  

Софийска спортна област                 1. Славия (София)  

Рилска спортна област                   1. Левски (Дупница)  

Пловдивска спортна област               1. Ботев (Пазарджик)  

Хасковска спортна област                1. Борислав (Първомай)  

Старозагорска спортна област            1. Бероя (Стара Загора)  

Приморска спортна област                1. Чеган (Бургас)



1 кръг - (1/8 финали)    

Ботев (Пазарджик) - Бероя (Ст. Загора)  4:0 

Славия (София) - Левски (Дупница)       9:1 

Чеган (Бургас) - Борислав (Първомай)    9:1 

Сокол (Шумен) - Етър (В. Търново)       6:0 

Орел (Враца) - почива

Владислав (Варна) - почива

Левски (Русе) - почива

  

2 кръг - 1/4 финали    

Левски (Русе) - Сокол (Шумен)           1:0 

Владислав (Варна) - Чеган (Бургас)      9:0 

Ботев (Пазарджик) - Орел (Враца)        5:1 

Славия (София) - почива



3 кръг - 1/2 финали    

Владислав (Варна) - Левски (Русе)       5:1 

Ботев (Пазарджик) - Славия (София)      2:6



Финал



Първи мач

22 август 1926, гр. София

Славия (София)   1:1   Владислав (Варна)



Голмайстори:

* 1:0 Борис Грашев (Славия (София));

* 1:1 Димитър Димитриев (Владислав (Варна)).



Втори мач

23 август 1926, гр. София

Славия (София)   неигран   Владислав (Варна)



* Назначеният за преиграването съдия Г. Григоров, не се явява и Владислав отказва да играе при друг съдия. Първоначално БНСФ присъжда

служебна загуба на Владислав и обявява Славия за държавен първенец. Владислав оспорва това решение в съда и БНСФ е принудена да

насрочи нов мач на 26 декември 1926 г. Двата отбора са съгласни, но Софийската окръжна спортна област забранява на Славия да играе.

Все пак се взема решение на конгреса на БНСФ в Бургас да се изиграе още един мач между двата претендента за титлата на 7 април 1927.

Тогава Славия пак се съобразява с решението на Софийската окръжна спортна област и титлата се присъжда на Владислав.



Държавен първенец

Владислав (Варна): Здравко Янакиев, Кирил Денев, Борис Ставрев, Петър Христов, Георги Георгиев, Иван Булгаков,

Димитър Димитриев, Егон Терцета (капитан), Кръстьо Петров, Алекси Алексиев, Андрей Иванов.





Държавно първенство на България по футбол - сезон 1927 г.



След острите спорове от миналия сезон, продължили до пролетта на тази година победителя в Софийската окръжна спортна област

Славия (София) отказва да се включи в първенството. Освен това само три други първенства в окръжни спортни области са завършили преди

крайния срок за участие в Държавното първенство. Това са Владислав (Варна) от Варненската окръжна спортна област, Левски (Русе) от

Русенската и Тракийска слава /Левски/ (Пловдив) от Пловдивската. Поради това Първенството през този сезон не е проведено.



Въпреки провала на първенството са проведени приятелски мачове между отборите победители:



в Русе: Левски (Русе) - Владислав (Варна) 2:4

в София: Славия (София) - Тракийска слава /Левски/ (Пловдив) 2:3

в Пловдив: Тракийска слава /Левски/ (Пловдив) - Владислав (Варна) 6:2

(Нейко Събев - 3, Георги Митков - 2, Иван Янев; Димитър Димитриев, Алекси Алексиев)