Re: Десетте най-стари отбора в България / Спорт / Футбол / Славия

Привържениците на АС 23 приеха отбора на ЦСКА като свой
sport1.bg, Вто, 2009-10-27 16:53

„Повечето привърженици на АС`23 приеха отбора на ЦСКА като свой” – това ми каза през май 2008 г. Панко Георгиев, бивш вратар както в една от секциите на офицерския спортен клуб, така и в неговите наследници Чавдар и ЦСКА., по време на наш разговор свързан с едно интервю на ветерана за в. „Червените” през май 2008 г. Друг бивш асист Бенжамен Аструг в книгата на Силвестър Милчев(брат на члена на ръководството на Левски от есента на 1944 г. Жорж Милчев) „Футболната романтика на България”, изд. 1999 г. казва: „После преминах в Чавдар, наследникът на АС 23”. Категоричното мнение на не един и двама ветерани обаче, не може да трогне онези (предимно привърженици на Левски), които не желаят да приемат, че ЦСКА е наследник на АС 23. Въпреки наличието на документи доказващи тази толкова нежелана от някои връзка, тя се оспорва с аргументи, които могат най-общо да се разделят на три групи, като във всички тях се набляга повече на емоционалното внушение, отколкото на здравия разум.
1. Ръководството на АС 23, което след 9 септември 1944 г. участва в процеса на обединение с Шипка – Победа и Спартак – График било нелегитимно, защото то било наложено след ареста на председателя на АС 23 ген. Димитър Айранов, а в новото управително тяло на клуба участват личности близки до новата власт или поне такива които нямат противоречия с нея. Този аргумент обаче е напълно несъстоятелен, не само защото ген. Владимир Стойчев, Иван Башев, Владимир Димитров, Асен Нейков, Жак Бенбасат и Симо Симов са стари членове на АС 23, а някои от тях и бивши ръководители, а и защото ако се мери с такъв аршин трябва да обявим за нелегитимни всички отбори в България, тъй като тогава във всички ръководства се налагат лоялни към компартията и Отечествения фронт хора. Ако обаче приемем подобна логика за основателна ще стигнем до един абсурд като този да отречем и връзката между отбора на Левски преди, и отбора на Левски след идването на комунизма, въпреки, че както виждаме досега никой фен на „сините” не го е направил. Освен това е твърде нелепо да се твърди, че ЦСКА има вина за ареста на ген. Айранов, не само заради това, че през 1944 г. ЦСКА все още не е бил създаден. Димитър Айранов е арестуван и осъден на 15 години затвор заради неговото лошо управление на въздушната отбрана на София по време на войната, а заради цивилните жертви и разрушенията в столицата той можеше да бъде съден и от всяко друго следвоенно правителство. Справка – земеделското правителство на Александър Стамболийски след първата световна война. Впрочем за това как е станало обединението на АС 23, Шипка и Спартак можем да се доверим на участниците в него- такива като бившия футболист на Шипка Крум Петков(Курчика), който в цитираната и по-горе книга на Силвестър Милчев „Футболната романтика на България” казва следното: „Подир войната се обединихме с АС 23 под новото име Чавдар. Аз бях инициатор, влязох във временния управителен съвет. Един от водачите на обединения клуб стана Иван Башев, шипченец, сетнешен министър на външните работи. Той живееше на съседна на нашата улица. Отиде в АС 23 да играе тенис там.” От ветераните можем да научим също така, че съгласието на ген. Стойчев да стане председател на Чавдар е било взето чрез телеграма, че идеята Чавдар да се обедини с ЦДВ е била на треньора на Шипка Михаил Михайлов (бай Михо), изключително ерудиран човек, който е учил право, четял е Фойербах и Ницше, но е работил като счетоводител в министерството на войната.
2. По времето на комунизма ЦСКА никога не бил афиширал връзката си с АС 23. Това просто не е вярно, въпреки, че в онези години се говореше твърде малко за историята на футбола у нас във времето преди 9 септември 1944 г. Ето цитат от брошурата „Летопис на спортната слава” (Военно издателство, София – 1988 г.), с автори Георги Христов, Андрей Кацаров и Александър Манов : „ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ДАТИ В РАЗВИТИЕТО НА ЦСКА „СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ” 15 февруари 1948 г. (Централен дом на войската) Обединяване на физкултурния колектив при Централния дом на войската с физкултурно дружество „Чавдар” (приемник на АС 23) под името „Чавдар”.
3. Един от любимите аргументи на онези, които се опитват да отрекат връзката между АС 23 и ЦСКА се състои в изтъкването на факта, че червената петолъчка заменя лъва в клубната емблема. Трябва да се знае обаче, че емблемата с петолъчката е създадена от бившия баскетболист на Чавдар и АС 23 Константин Тотев, така, че и в това отношение не липсва приемственост, макар, че самите левскари припознаха през 90-те години като свой отбора на Левски с президент Томас Лафчис, въпреки юридическите проблеми с емблемата и името на клуба. Що се отнася до петолъчката, че цитирам един откъс от книгата на Никола Филипов „Що е то Лондон и що прави нашенецът там” (изд. 2007 г.): „Иначе червената петолъчка в Англия изобщо не се смята за комунистически символ. С нея се кичат коледните елхи и украси, петолъчки има по много фасади на магазини и заведения. Червена петолъчка с чук по средата е емблемата на веригата магазини и бензиностанции „Тексасо”. В много райони има площади, наименовани „Червения площад”. Продават се тениски с червени петолъчки със сърпове и чукове”
Разбира се и в този случай в типично свой стил левскарите се опитват да вкарат политика в своята уж футболна идеология – нещо което стана причина те да бъдат наречени „отборът на всяка власт”. Те обаче са опровергани от привърженици на АС 23 като бившия зам.-началник на ЦСКА о. р. полк. Иван Стоянов с думите: „ Ние живеехме в Дианабад. В нашия беден квартал младежите си нямаха хабер нито от царизъм нито от комунизъм, но бяха привърженици или на АС 23, или на Левски. Популярността на „асистите” идваше заради това, че бяхме близо до плажа, където се провеждаха състезания по водна топка и плуване, а в тях нашият отбор беше много силен. Привързаността към любимия клуб се предаваше от по-големите на по-малките. Мен за пръв път ме заведе на мач покойният вече Кирил Каскатийски. След това аз започнах да водя на стадиона по-малкия си брат. По-късно ние групово станахме привърженици на ЦСКА. При нас водеща беше любовта към отбора, затова беше съвсем естествено, след като сме обичали АС 23, да обичаме по същия начин и Чавдар и ЦСКА.” Тези думи са част от интервю, което взех от полк. Стоянов за в. „Червените” бр. 163 от 30 април – 6 май 2009 г. Малцина знаят, че в Дианабад, където са израстнали Иван Стоянов и по-малкият му брат Васил, е израстнал и лидерът на публиката на ЦСКА от 60-те и началото на 70-те години Йордан Перелов (Гацо), който също беше запален привърженик на АС 23 и добър приятел на двамата братя Стоянови. През 60-те и 70-те години сред „постоянното присъствие” на „Народна армия” имаше и други „асисти” като бившия царски офицер Димитър Ямалиев (Даскала), който вече беше пенсиониран със званието „заслужил учител”, бившия военен летец когото помня само като бай Манол и който въпреки ниския си ръст се открояваше със своите гръмовни възгласи „Хайде ЦСКА” по време на баскетболни и волейболни мачове. На „Народна армия” често идваше бившата звезда на АС 23 Любомир Ангелов (Старото) и се спираше да поговори с феновете, защото виждаше в тях наследници на привържениците на своя предишен отбор. Разбира се един от най-известните почитатели на ЦСКА и АС 23 беше патриархът на българската забавна песен Йосиф Цанков, чиито песни от записаната в Холивуд плоча „Керванът” са звучали по ВВС по време на втората световна война. Той е бивш баскетболист в отбора на асистите, а по-късно имаше много прекрасни мигове при срещите си с футболистите на ЦСКА в ресторант „Дивите петли” (след това „Лясковска среща” и т. н.), който се намираше близо до дома на композитора на пресечката на „Граф Игнатиев” и „Шишман”. След като през 1970 г. големият творец спечели „Златният Орфей” с изпълнената от Паша Христова песен „Повей ветре”, той беше осенен от идеята да напише химн за ЦСКА. Тази идея не се осъществи защото през 1971 г. няколко месеца след радостта от поредната титла на армейците Йосиф Цанков (или Джоузеф Цанкоу, както го наричаха в САЩ и Великобритания) почина. А може би му липсваше текстописец като великиия поет Гео Милев, близък приятел с много свои западноевропейски колеги, автор на поемата Септември, но и на знаменателната фраза,че „истината и лъжата са кръг, а в този кръг си ти” (стихотворението „Кажи „внезапно да изчезнеш”). Защото в началото на 20-те години, когато макар и твърде млад Гео е офицер – ветеран от войната, а същевременно член на „Атлетик”, един от клубовете - създателите на АС 23 и дори пише химна („Марш”) в който възпява „сърцата от мед и стомана” на спортистите от своя любим отбор.