Re: Десетте най-стари отбора в България / Спорт / Футбол / Славия

"Титан" иска да промени името на ЦСКА
Проспорт.бг Публикувано на: 16.10.2009, 16:23

Собствениците на ЦСКА от фирма "Титан" обмислят вариант, при който да добавят нова абревиатура към името на червените. В момента то е "ПФК ЦСКА АД", а към него Димитър Борисов и Иво Иавнов искат да добавят "АС 23", съобщава sportal.bg.

Така, ако идеята бъде приета и от съда, името на 31-кратния български шампион ще е "ПФК ЦСКА - АС 23 АД". За всичко това обаче ръководството на тима първо ще се допита до феновете и след това ще предприема каквито и да е промени.

По-интересното в случая е, че ако това стане факт, червените ще се сдобият с още една титла и две купи. Освен това клубът АС 23 може да се похвали с две забележителни победи над Левски - 11:4 в приятелски мач и 6:1 в двубой за първенство.

Екипът на Проспорт.бг изразява пълна подкрепа на идеята! Такава е историческата истина!

Това е Атлетик-Слава'23:

Отборът е създаден на 28 октомври 1923 година след обединението на ОФК, Слава (София) и Атлетик (София) след няколкодневни преговори на ръководствата.
Пълното име на новия обединен клуб е Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23.
Първият председател на клуба е подполковник Никола Карагьозов. На 19 май 1925 клубът е утвърден в министерство на вътрешните работи и народното здраве. През сезон 1930/31 отборът завършва в софийската дивизия с шест победи и четири равни мача с което отборът става софийски първенец.

В заключителната част на първенството АС-23 бие Етър с 5:0 на осминафинала, Сила (Ямбол) е разгромен с 7:0 на четвъртфинала и заради тегления жребий АС-23 се класира директно за финала. Ръководството на Шипченски сокол обаче подава жалба която БНСФ приема и изпраща варненци на финал на мястото на АС-23, а АС-23 трябва да играят на полуфинал с Напредък (Русе) който бива отстранен с 3:1. Финалът се играе на 13 септември 1931 на стадион „Юнак“. АС-23 повеждат с 1:0 още във втората минута но Соколите обръщат мача до 1:2 в края на полувремето. 17 минути преди края на мача играчът на АС-23 Борислав Габровски влиза много остро в краката на футболист на Шипченски сокол заради което варненецът трябва да напусне терена, а варненци остават с 10 човека (смени по това време не са разрешени).

Шипченски сокол настояват Габровски да бъде отстранен, но съдията му разрешава да продължи при което варненци напускат терена. Мачът е присъден служебно 3:0 в полза на АС-23 с което офицерите стават държавен първенец.
Първата страница от устава на АС-23

Съдебната регистрация на отбора като юридическо лице е извършена в Софийски районен съд на 13 юли 1934. През сезон 1940/41 част от футболистите са мобилизирани във войската и АС-23 завършва пети в Софийска елитна дивизия.
Въпреки проблемите отборът печели новосформирания турнир на Царската купа срещу Напредък (Русе) на финала с 4:2. През лятото на 1944 АС-23 става отново софийски първенец. Общият брой на членовете на клуба през годините надвишава 500. Бюджетът на клуба се набира главно от организиране на балове, както и от доброволни дарения. Клубът е бил под патронажа на Министерството на войната, което е осигурявало екипировката на клуба.

Клубът съществува до 9 ноември 1944 г., когато е обединен с Шипка-Победа (обединени през октомври 1944 година) и Спартак (Подуене) (обединение на подуенските отбори Цар Борис III, Аспарух, Диана, Княз Кирил - секция на Плиска София и Левски - секция на Спортист София обединени на 11 октомври 1944 г.) под името Чавдар (София).

Обединението е извършено от временните ръководства на всеки един от трите клуба. По това време дотогавашният председател на АС-23 генерал-майор Димитър Айранов е арестуван и осъден от Народния съд на 15 години лишаване от свобода, а почетният председател на клуба генерал-лейтенант Константин Лукаш е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г. На 4 май 1948 г. Чавдар (София), който от 15 февруари 1948 г., след обединение с физкултурният колектив при Централния дом на войската е преименуван на ЦДВ се обединява със Септември под името Септември при ЦДВ, сега ЦСКА.

АС-23 развива успешно и други спортове като лека атлетика, баскетбол, волейбол, тенис, шахмат, плуване, ски, бокс, хокей, езда и др. От клуба излезнали са балканските шампиони Григорий Педан (лека атлетика, багане) и Любен Дойчев (десетобой), ездачите ген. Владимир Стойчев и ген. Крум Лекарски.
Стадион

Игрище АС-23 (известно и като Атлетик Парк) се е намирало на мястото на сегашния стадион „Българска армия“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на 27 януари 1925 г. в местността „Пустиняна“ в Борисовата градина.

Представена е скица на общината, на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и южна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. В началото на 40-те години самото игрище е затревено и е единственото затревено игрище през онези години в България. През 1943 стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни. През 1944 година игрището е наследено от Чавдар (София), а впоследствие от ЦСКА.

Председатели до 1944 година:

* подполковник Никола Карагьозов - 1925-1935
* полковник Димитър Айранов - 1935-1937
* Стефан Танев - 1937-1940
* Асен Диков - 1940-1941
* Тодор Зъбов - 1941-1942
* генерал-майор Димитър Айранов - 1942-1944

Известни футболисти:

* Борислав Футеков (Борсата)
* Любомир Ангелов (Старото)
* Борислав Габровски
* Димитър Григоров
* Вучко Йорданов
* Георги Балъкчиев
* Тодор Дермонски
* Ангел Петров (Лебеда)
* Кирил Богданов (Картофа)
* Панко Георгиев
* Ангел Зафиров
* Любомир Петров
* Георги Пачеджиев (Чугуна)
* Бенжамин Астург (Бенжо)
* Драган Георгиев (Драго)
* Иван Димчев (Бачин)
* Любомир Гюзумов
* Борислав Краев

Проспорт.бг обръща внимание върху Любомир Ангелов (Старото), който е считан за един от най-добрите играчи в Европа за своето време. Роденият на 4 октомври 1912 година играч има 44 мача за националния отбор с 25 гола, а 9 пъти е бил негов капитан.

През 1941 година Старото в съавторство с папата на българската спортна журналистика Климент Симеонов (Бачо Климе) - баща на колегата журналист и издател Владо Симеонов, издава "Ръководство по футбол". През 1965 година става кавалер на званието "Заслужил треньор". Носител е и на званието "Заслужил деятел на физкултурата".

Владо Симеонов пък, като верен син, помага и издава за своя сметка библията на българската футболна история "По хребета на българския футбол", чийто автор е учителят на поколения спортни журналисти Силвестър Милчев (Бате Силви). Сам Бате Силви е ученик на Бачо Климе и един от най-големите футболни и спортни статистици.

______________________________________________________________________________

Признаха ЦСКА за официален наследник на АС-23
Публикувано на: 20.10.2009, 21:02

Шефовете на “червените” вече притежават съдебното решение

Шефовете на ЦСКА вече имат съдебно решение, според което тимът е наследник на АС-23. Това ще предизвика референдум за името на тима, към който може да се добави абревиатурата.

Оказва се че „червените" са отборът, който има най-голямо основание да се чувства собственик на своя стадион, но същевременно са един от малкото ни елитни тимове принудени да плащат наем

„ЦСКА е законен наследник на АС 23" - това са думи от интервю за в. „Червените" бр. 135 от 22 - 28 май 2008 г. на Панко Георгиев, бивш вратар, чиято футболна кариера е преминала отначало докрай при армейците - първо в АС 23 ( той играе в една от секциите на асистите), а после в ЦСКА. Има сериозни основания това твърдение на армейския ветеран да се смята и за юридически факт след като още на 21 октомври редица електронни издания ( Спорт1, Дон Балон, Спортлайн) разпространиха новината, че шефовете на Титан вече разполагат със съдебно разпореждане в което ЦСКА се обявява за наследник на АС 23. В основателността на подобна теза може да се убеди всеки, който се запознае с документите проследяващи създаването на Чавдар на 9 ноември 1944 г. (след обединение на АС 23, Шипка-Победа и Спартак), сливането на Чавдар и ЦДВ на 15 февруари 1948 г. и накрая самото създаване на ЦСКА след обединението на ЦДВ и Септември на 5 май 1948 г. Вероятно тези трансформации биха могли да предизвикат известно недоверие у скептиците, ако не се знаеше, че в онези години това е обичайна практика, защото по този начин футболните клубове се опитват да осигурят препитание на своите играчи в трудните следвоенни времена. Първото обединение след комунистичесия преврат на 9 септември 1944 г. се извършва под крилото на тогавашния министър на съобщеният и член на най-висшето ръководство на компартията Цола Драгойчева и е между ПСК (Пощенски спортен клуб) и Левски. Малко преди това пощенци в тон с новата политическа линия сменят името си от Княз Кирил на ПСК. Обединяват се също така ФК 13 и Раковски ( през 1947 г. този тим преминава към МВР под името Спартак). Славия пък приобщава отборите на България и Бежанец, а многобройните клубове от трети район и бившият държавен първенец Спортклуб се обединяват под името Септември. Голяма част от привържениците на Левски не искат да приемат ЦСКА за наследник на АС 23 и изтъкват, че някои от ръководителите на асистите са били репресирани по един или друг начин след идването на комунизма. Истина е, че председателят на АС 23 ген.-майор Димитър Айранов е бил осъден на 15 години затвор за това, че като шеф на противовъздушната отбрана на София по време на войната не си е свършил добре работата и е това е станало причина за цивилни жертви и разрушения. Факт е обаче, че при създаването на Чавдар се сформира Управителен съвет от 21 човека, като в него влизат по седем души от дотогавашните ръководни органи на трите отбора съучредители,а председател става асистът ген. Владимир Стойчев, докато след обединението на ПСК и Левски в управлението влиза само един бивш член на Управителния съвет на сините - Иван Карадочев, а председател на «сините» става получилият генералско звание в СССР Никола Йотов. Впрочем ако се следва левскарската логика сега

ЦСКА може да се обяви за клуб със 100-годишна история

защото един от учредителите на АС 23 Атлетик води началото си от 1910 г., когато е основан Клуб Футбол преименуван по-късно на Атлетик. Учредителното събрание обаче се провежда чак през 1913 г.,а уставът на клуба е утвърден в съда през 1914 г. За сравнение левскарите претендират, че водят началото си от 1914 г., въпреки, че тяхният устав е утвърден чак през 1919 г. Другите съучредители на АС 23 Слава и Офицерски спортен клуб възникват по-късно, а на 4 ноември 1923 г. те се обединяват и така на бял свят се появява предшественикът на ЦСКА като в неговото ръководство влизат много действащи и запасни военни. Новото спортно дружество, чието пълно име е ОСК АС 23 ( ОСК означава офицерски спопртен клуб), е утвърден от Министерството на вътрешните работи на 19 май 1925 г., а на 13 юли 1934 г. е вписан в регистъра на юридическите лица. Неговите цветове са черно и бяло, а емблемата му е лъв. Той развива много успешно редица спортове като лека атлеика, баскетбол, волейбол, тенис, ски, водна топка, бокс, плуване и т. н. АС 23 дава на България балканските шампиони по лека атлетика Любен Дойчев и Григорий Педан, както и едни от нашите най-добри състезатели по конен спорт и участници на олимпийски игри Владимир Стойчев и Крум Лекарски ( в различно време и двамата стават подпредседатели на клуба) и още много елитни за времето си спортисти. Най-популярен обаче и тогава е футболът. Затова звездите на АС 23 (сред които няма военнослужещи) Любомир Ангелов - Старото, Георги Пачеджиев - Чугуна, Вучко Йорданов, Тодор Дермонски - Йото Дермонеца, Бенжамен Аструг, Иван Димчев - Бачин и. т. н. са най-популярни. Старото е и най-резултатният футболист в националния отбор на България преди войната със своите 25 гола отбелязани в 44 мача. АС 23 става шампион по футбол през 1931 г., а през 1941 г. печели царската купа. През 1943 г. младите футболисти на АС 23 стават първият шампион на България за юноши. Капитан на този тим е Никола Алексиев, който на 9 септември 1948 г. е титуляр в състава на героите спечелили първата шампионска титла за ЦСКА. Много любопитни са и някои приятелски мачове на офицерския отбор, особено като се има предвид, че тогава тези срещи в повечето случаи са имали не по-малък заряд от двубоите за държавно или градско първенство. През 1939 г. АС 23 постига няколко впечатляващи победи срещу Левски и записва резултати като 11:4, 9:3, 6:2... През 1936 г. офицерският отбор прави едно забележително турне във Франция, където българските армейци побеждават много силния и тогава бъдещ европейски шампион Олимпик Марсилия с 2:1. Непсредствено преди идването на комунизма, през сезон 1943/44 г. АС 23 е най-силният български отбор и доказателство за това е победата му в софийската елитна дизиия. След това бомбардировките и военновременните условия прогонват от столицата по-голямата част от футболистите и опитите да се проведат мачовете от заключителния етап на държавното първенство са неуспешни.

Един забележителен щрих от портрета на АС 23 е това, че този клуб създава най-добрата спортна база в България и неслучайно неговият стадион става домакин на балканските спортни игри през 1931 г., а по-късно там е изградено първото затревено и дренирано футболно игрище у нас. От днешна гледна точка обаче, още по-любопитен е фактът, че асистите са (според известния футболен историк Сивестър Милчев) първият софийски клуб, който получава нотариален акт за собственост на своя стадион. А щом това е така би трябвало

наследникът на АС 23 ЦСКА да бъде и собственик на стадион «Българска армия»

защото няма никакво съмение, че «армията» е именно стадионът на АС 23, макар и реконструиран по времето на социализма. В това са убедени както бившите спортисти, така и привържениците на офицерския клуб. Ето какво споделя една от звездите на АС 23 Бенжамен Аструг в издадената през 1999 г. книга на Силвестър Милчев «Футболната романтика на България»: «- Какво ви напомня днешният стадион Българска армия?

-Та това е старото игрище на АС 23. Последния път го посетих със съпругата на покойния ни вратар и отличен приятел Тодор Дермонски (Йото) - Люба. Седяхме двамата на една от безлюдните трибуни. Дълго приказвахме за миналото, за хубавите времена...»

Не по различно е и мнението на о.р. полк. Иван Стоянов, който в детските си години е ревностен фен на АС 23, а след това приема с цялото си сърце ЦСКА като продължител на неговия любим отбор. В самото начало на 70-те той дори става зам.-началник на армейския клуб, като отговаря за състоянието на спортните бази. Ето част от едно негово интервю за в. «Червените» бр.163 30 април - 6 май 2009 г.:»- Значи за вас няма разлика между ЦСКА и АС 23?

- Това е един и същ отбор, който играе на един и същ стадион. Знаете ли, че ЦСКА е единственият отбор, който все още играе на своето първо игрище? На 25 декември 1943 г. трябваше да заминем за с. Ярлово заради бомбардировките над София. Тогава отидох до нашия стадион, за да се сбогувам с него, сякаш се разделях с близък човек.»

Както е известно обаче, въпреки категоричното мнение на ветераните, ЦСКА днес не само не е собственик на «Българска армия», а е един от малкото клубове от елитната ни футболна група, които плащат наем за това, че ползват стадиона, въпреки, че отобрът има по-голямо основание от всеки друг да чувства спортното съоръжение което използва като свое. Изненадите обаче не спират до тук. Оказва се, че

като наследник на АС 23 ЦСКА може да предяви финансови претенции към Левски и дори да поиска част от собствеността на Герена

Когато през 1923 г. Атлетик и Слава се обединяват, игрището на Слава, което се намира там където днес е «Българска армия», е в много добро за времето си състояние. Същевременно Атлетик разполага с предоставен от общината терен до Перловската река, където вече са извършени немалък обем работи, но там все още не могат да се играят футболни мачове. Затова от новия клуб решават да използват игрището на Слава. От това се възползват левскарите и след като тяхната молба до общината е удовлетворена те получават терена на Атлетик, където изграждат своето първо игрище за което спират да се грижат след идването на комунизма, тъй като предпочитат стадиона на ФК 13 «Юнак» Така на практика Левски присвоява и труда и средствата хвърлени от Атлетик преди това. Този факт дава основание на АС 23 да заведе дело, а на съда да постанови, че левскарите трябва да платят на офицерския клуб крупна за онези години сума, която с лихвите които би трябвало да се дължат до днес сигурно възлиза на няколко милиона лева. Както може да се очаква тази сума не е платена и досега, но този факт дава основание на наследниците на АС 23 да поискат да претендират за нея. Всъщност този казус може да има и друго решение, като се има предвид, че през 60-те години Левски получава възможността да построи стадиона в квартал Герена на мястото на ТКЗС «Софийска комуна», до голяма степен като компенсация за това, че на зле стопанисваното от «сините» игрище «Левски» е построена част от националния стадион «Васил Левски».

Едни от най-забележителните победи на АС`23 са :

* 13:3 над Бенковки (София) през 1940 г. (за Царската купа)
* 11:2 над сборен отбор на град Льо Ман (Франция) през 1936 г. (приятелски мач)
* 11:4 над Левски през 1939 г. (приятелски мач)
* 7:0 над Слава (Ямбол) през 1931 г. (за Царската купа)
* 9:3 над Владислав (Варна) през 1931 г. [източник?]
* 9:3 над Левски през 1939 г. (приятелски мач)
* 7:1 над ФК-13 през 1944 г.
* 6:1 над Левски през 1944 г.
* 6:2 над Левски през 1939 г. (приятелски мач)
* 6:2 над Раковски през 1937 г. (първенство)
* 5:2 над Войводина (Нови Сад) в Нови Сад през 1930 г. (приятелски мач)
* 5:3 над Славия през 1931 г. (първенство)
* 5:3 над Олимпик (Марсилия) в София през 1936 г. (приятелски мач)
* 5:3 над Българския национален отбор през 1939 г.
* 4:0 над Славия през 1936 г. (първенство)
* 4:2 над Арис (Солун) през 1928 г. (приятелски мач)
* 2:0 над CFR (Румъния) през 1931 г. (приятелски мач)
* 2:1 над Йени Шишли (Турция) в Цариград през 1939 г. (приятелски мач)