|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
|
|
След още една година, ще си пречистен от отровата и ще можеш да си щастлив!
Честито, Луци! Не се умира, нали? Свиква се и даже се заживява по добре, тъжното е само, че някой трябва да ни принуди по този начин да намерим пътя към щастието си, ако зависеше от нас, щяхме да си живеем с отровните си половинки во веки... Кажи си мислено, благодаря ти, бивша жено, че направи това първа!
| |
|
|
|
Ръка, която дава, не обеднява!
| |
|
|
|
Тя не обеднява, ама не е вечна...
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
|
|
"...ако зависеше от нас, щяхме да си живеем с отровните си половинки во веки..." За вас не знам, но за мен това важи 100 %!
И не мислено, съвсем гласно и ясно го казах! Не само на себе си, не само на вас, но и на НЕЯ!!!
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
|
|
Всички казват така, почакай ще видиш
ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ
| |
|
|
|
Виждаш ли, Луци, колко правилен избор си направил преди години като си се женил ,човеко... представяш ли си, ако беше отровна и настояваше да остане с тебе... щеше да ти опропасти живота, но... ти още не го разбираш това... след година или две ще си говорим пак...
| |
|
|
|
...е, аз не съм в твоята позиция, аз сама се разведох, но много дълго вземах това решение... и после като се разведох се чувствах виновна заради детето, все едно съм изгонила баща му... и даже му позволих да се връща много пъти... аз си мислех, че му давам шанс, той си купуваше чувството за вина... и така отровихме детето... но... сега виждам, че отдавна е трябвало да го направя... и тези отровни години са напълно излишни и загубени... бившия подобно на тебе твърдеше, че никога не би се развел, ако аз не съм го направила първа... с тази разлика, че той като твоята бивша, не участваше в семейството, но формално се ползваше от всичките му облаги...
| |
|
|
|
Ооо, аз вече видях!
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
|
|
Откакто започна процесът, преди година и половина, съм се стремил към най-бързото му приключване. Бавенето беше от бившата (ама как звучи, а - бивша!!!?). Когато успях да я изгоня от къщи преди около 1 година, се мирна и аз и детето!
Никакви шансове не съм давал, тя ту се махаше, ту се връщаше, но за мен не е имало колебание какво искам - развод! За около 1/2 година успях да я убедя, че номерата са безсмислени и, че единственият й изход е входната врата!
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
|
|
... да и ние така се мирнахме... аз се успокоих, детето се усмихна и почувства сигурно... почувствахме се свободни да изказваме мнение, можехме да седим в хола... видяхме къщата чиста и подредена... никой не ни гледаше високомерно...и честно, ако не бяха крушчиците дето изгаряха на различни места в къщата... едни такива малки крушчици, та ако не бяха те и няколкото недоизкусурени неща, нямаше и да се сещам...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
| 
|
|
[